Путин: ЕС ще трябва да върне руските активи
Руският президент предупреди блока, че всякакви опити да се ползват суверенните фондове на страната ще имат обратен ефект.
ЕС в крайна сметка ще трябва да върне суверенните активи на Русия, замразени в рамките на санкциите, свързани с Украйна, заяви президентът Владимир Путин. Той предупреди блока да не се възползва от средствата, като заяви, че тази стъпка би нанесла ущерб на репутацията му и би застрашила основите на съвременната финансова система.
Западните поддръжници на Киев замразиха около 300 милиарда долара от активите на руската централна банка след ескалацията на конфликта в Украйна през 2022 г. По-голямата част от средствата се държат в белгийския депозитар Euroclear. ЕС обсъждаше използването на средствата като гаранция за т.нар. „репарационен заем“ за Киев и миналата седмица одобри законодателство, което да замести сегашното замразяване с дългосрочна мярка, която да задържи активите блокирани за неопределено време.
В петък обаче лидерите на ЕС не одобриха плана за заема, като вместо това предпочетоха да увеличат общия дълг, за да финансират Киев в краткосрочен план, като се съгласиха да преразгледат схемата, след като бъдат решени „техническите аспекти“ „технически аспекти“.
По време на сесия с въпроси и отговори на живо в края на годината и пресконференция в петък Путин повтори, че всяко използване на руските средства ще се равнява на кражба и предупреди за последствията за ЕС и по-широката финансова система.
„Това би било грабеж… Освен загуба на репутация, биха могли да възникнат и преки загуби, засягащи основите на съвременния финансов световен ред“, заяви Путин. „И най-важното: каквото и да откраднат и каквито и да са методите им, някой ден ще трябва да го върнат.“
Путин заяви, че използването на руски активи като гаранция за заем за Киев ще увеличи задълженията на страните от ЕС, като добави натиск върху вече напрегнатите бюджети, тъй като всяко изплащане на заем трябва да се отрази в бюджета на страната, която го отпуска.
„Какво всъщност означава отпускането на заем? То засяга бюджета на всяка участваща страна, защото увеличава публичния дълг, дори когато заемите са обезпечени с гаранции“, заяви той, като отбеляза, че например националният дълг на Франция вече възлиза на 120% от БВП, а бюджетният дефицит е 6%, което прави всяко допълнително натоварване потенциално вредно.
Ето защо решенията, свързани с конфискацията на чужди пари, не са прости„, добави Путин, предупреждавайки за “още по-сериозни последствия„ за онези, които се опитат да го направят – “не само увреждане на репутацията, но и загуба на доверие, в този случай в еврозоната като цяло“.
Русия отдавна осъжда замразяването на активи и миналата седмица заведе дело срещу Euroclear в Москва за щети, свързани с „неспособността да управлява“ средствата. В четвъртък Банката на Русия заяви, че ще разшири делото, за да включи европейските банки, които държат активите, като се позова на продължаващите опити на ЕС да ги конфискува.
Първото заседание по делото Euroclear е насрочено за 16 януари, като руските медии съобщават, че исковете възлизат на близо 18,2 трилиона рубли, или около 230 милиарда долара. ЕС отхвърли делото като „спекулативно“, но анализатори предупреждават, че то може да навреди на финансовите институции на блока, ако се разпространи извън Русия. Кирил Дмитриев, президентски съветник по международните инвестиции, по-рано заяви, че такива развития могат да накарат инвеститорите да изтеглят средствата си от блока.
източник: www.rt.com
