Павела Митова: Истинската сила не е в крясъците и омразата, а в тихата, устойчива решимост на ума и сърцето да бъдат свободни
Политиката никога не е била просто съревнование на идеи, както са ме учили през дългите години на политическото ми образование в университета.
Политическата теория, която ми е втълпявано години наред методично да изчитам, се различава от съвременната практика значително. Политиката е сцена, на която човешката природа се разгръща в пълния си спектър: от висшия разум до най-дълбоките страхове. От времето на Платон знаем, че демокрацията е крехка, податлива на страсти и демагогия, а Аристотел предупреждава за превръщането ѝ в охлокрация- власт на тълпата, където истината се губи сред виковете (всяка лекция започваше с Платон и Аристотел, простете ми, 12 години учене…12 години Платон и Аристотел. 1/3 от живота си прекарах…с тях).
Векове по-късно, политическата мисъл анализира тоталитаризма като резултат от системна лъжа и масова манипулация, където повторението на неистини, „факти“, лишени от контекст и разум, създава „истина“, която служи на единствената цел: задържане на властта. Този феномен не е нов, но днес е ускорен до невиждани размери от цифровата епоха.
Джордж Оруел, в своя „1984“, описва „новоговор“- езикът на политическата власт, който сее объркване и унищожава способността на човека да мисли критично. Този език не само прикрива истината, а я изкривява до неузнаваемост, създавайки реалности, които удобно обслужват властта.
Омразата в политиката е не просто чувство- тя е инструмент. Тя изкривява обществените отношения, превръща опонента във „враг“, а с това и в обект на унижение и отхвърляне. Той е “cancelled” по презумпция. Вместо рационален спор, политиката се превръща в театър на обвинения, където победата е омаскаряване и изключване, а не убеждаване.
Исторически погледнато, обществата, които позволяват на лъжата да стане норма, са обречени да загубят не само доверието, но и самата си същност. Както Марк Аврелий пише в своите „Размисли“, истинският владетел е този, който се стреми към истина и добродетел, а не към удобна илюзия.
В съвременния свят, където „фалшивите новини“ се разпространяват с мълниеносна скорост, отговорността на всеки мислещ гражданин е не само да търси истината, но и да устои на примката на удобната заблуда. Защото, както е казал Фридрих Ницше, „Това, което не ни убива, ни прави по-силни“, но само ако сме готови да се изправим срещу неудобните истини.
На мама и тати: Вашата вяра, подкрепа и готовност да търсите истината са светлината в доста тъмни моменти. Не е лесно да стоиш до човек, когото целят да съсипят с омраза. Но именно в тази стойност и любов се крие силата ми.
Истинската сила не е в крясъците и омразата, а в тихата, устойчива решимост на ума и сърцето да бъдат свободни.
На всички Вас: Аз зная коя съм. А вие? Или продължавате да се губите в огледалото на собствените си страхове?
