Споразуменията между Казахстан и САЩ са стратегически сделки за Вашингтон
САЩ ще станат първата чужда държава, която ще навлезе на казахстанския пазар на редкоземни метали благодарение на новото споразумение за съвместна разработка на волфрамови находища в Карагандинска област.
Какво ще донесе това на страната, разказаха експерти пред агенция Kazinform.
Всеки пети барел нефт, добиван от американски компании, е от Казахстан
Редкият елементи станаха една от централните теми в световната политика тази година, разказа съветникът на председателя на борда на Maqsut Narikbayev University по международни връзки и инициативи Мирас Жиенбаев.
Според него интересът към тази сфера се обяснява просто. Първо, бързият растеж на изкуствения интелект и глобалната надпревара за водещи AI решения създават огромен спрос на енергия. Това кара държавите да търсят нови решения и достъп до допълнителни обеми енергоносители.
— Ако говорим за самите САЩ, то ако през 2023 г. центровете за данни, свързани с развитието на ИИ, са консумирали 4,4% от цялата електроенергия в САЩ, то през 2028 г. този показател ще надхвърли 6,7-12% според оценките на Министерството на енергетиката на САЩ. Казахстан и САЩ повече от три десетилетия ефективно си сътрудничат в тази сфера, като фактически всеки пети барел нефт, добиван от американски компании, произхожда от Казахстан, — обясни експертът.
Второ, заедно с това нараства конкуренцията за стабилни вериги за доставки на полупроводници и оборудване, без които развитието на ИИ е невъзможно. За тяхното производство са необходими редкоземни елементи.
— Президентът Трамп последователно се стреми да създаде устойчиви вериги за доставки на редкоземни елементи, което по същество се превръща в мото на неговата външнополитическа стратегия. По един или друг начин това беше съдържанието на неговото азиатско турне в рамките на участието му в АТЕС-срещата в корейския град Кенджу, — отбелязва специалистът.
Ръководителят на ОФ „Институт за изследване на регионалната интеграция“ Таисия Мармонтова потвърждава, че за САЩ това е възможност да диверсифицират доставките на критично важни минерали и да намалят зависимостта си от Китай, който днес остава най-големият играч на този пазар.
— Освен това, това е въпрос на укрепване на приятелските вериги за волфрам, титан, берилий, тантал, уран. На фона на новата сделка за волфрам, Вашингтон директно посочва, че това е проект от стратегическо значение и вероятно ще бъде подкрепен от банките — подчертава тя.
Според нея, това може да се разглежда и като политически сигнал: САЩ имат намерение да увеличат икономическото си присъствие, и то не само чрез дипломация, но и чрез отрасли, свързани с критични минерали.
Мирас Жиенбаев отбелязва, че американският бизнес фактически е станал първият сред всички чуждестранни инвеститори, който директно „навлиза“ на казахстанския пазар на редкоземни елементи.
— Това е недвусмислено постижение за всички страни и в същото време старт на казахско-американското сътрудничество в тази сфера. Меморандумът на междудържавно ниво в този контекст създава правилна и важна институционална база, но тук за първи път виждаме как споразумение от този вид на политическо ниво де факто незабавно доведе до реална реализация под формата на конкретен проект на американския бизнес тук, в Казахстан“, казва експертът.
Той добави, че за Казахстан е стратегически важно да привлече най-големите световни компании в проучването, добива и преработката на редкоземни елементи в страната, тъй като това отговаря на националните интереси.
„За Казахстан това означава преки икономически ефекти, нашата задача е да превърнем редкоземните елементи от категорията на възможните перспективни направления в нов пункт на растеж на икономиката. За това са важни както външните, така и вътрешните инвестиции. Важно е да се разбере, че тези споразумения са непосредствено бизнес инициативи и имат ясна икономическа рационалност за всички участници, отбелязва говорителят.
Защо споразумението е изгодно за Казахстан?
Мармонтова припомня, че в навечерието на споразумението, през април 2025 г., в Карагандинска област е открито голямо находище на редкоземни метали. Според предварителна оценка, ресурсите в района на Куйректколь възлизат на около един милион тона. Прогнозната площ е получила името „Жаңа Қазақстан“.
Според данните на Министерството на промишлеността на РК, общите прогнозни ресурси на редкоземни метали в района „Жаңа Қазақстан“ до дълбочина 300 метра възлизат на над 20 млн. тона, при средно съдържание на редкоземни елементи от около 700 г/т. В Казахстан няма аналог на този тип редкоземен руден, но е необходима допълнителна проучвателна работа.
Именно в този контекст Казахстан привлича интереса на западните партньори.
— Това е достъп до финансиране, технологии, прехвърляне на част от добавената стойност в страната, което е много важно за нашата икономика с ниска степен на диверсификация. Освен това, все пак САЩ, като основен потребител, ще позволи да се създаде такава устойчива експортно-логистична верига, — отбелязва Мармонтова.
Експертът също така припомни, че в страната вече работи Улбинският металургичен завод, където се произвеждат редки метали – берилий, тантал, ниобий. Казахстан, според нея, получава шанс да ускори развитието на този сектор. И на вълната на подписването на меморандума може да се очакват пилотни проекти в областта на редкоземните магнити и материалите за батерии, тъй като търсенето на тях в САЩ ще се засилва.
Както отбелязва директорът на Центъра за аналитични изследвания „Евразийски мониторинг“ Алибек Тажибаев, първата практическа стъпка вече е направена – проект за волфрам с участието на Cove Capital и „Тау-Кен Самрук“, към който EXIM Bank USA прояви интерес за 900 млн. долара. Сега ключовата задача е да се доведе рамковите споразумения до сключване на оффтейк, локализирана преработка и инфраструктурни решения, като се запази многовекторността.
Според него този случай показва готовността на американския капитал и технологии да навлезнат в критичните минерали на Казахстан. Аналогична модел може да се мащабира и за редкоземни метали.
За Казахстан това е шанс да се откъсне от ролята си на суровинна държава и да премине към производство на продукти с висока добавена стойност: има ресурсна база, натрупани компетенции в областта на редките метали (УМЗ) и възможност за финансиране чрез DFC/EXIM и Minerals Security Partnership. Ключът към стартирането е бързото потвърждаване на запасите в основните райони, фиксиране на дългосрочни оффтейки съгласно стандартите ESG и проследимост и паралелно вземане на решения за разполагане на мощности за разделяне и логистика на износа (включително ТМТМ). При такъв подход редкоземните елементи могат да се превърнат в следващата точка на растеж след урана и тантала, отбеляза Тажибаев.
Икономическият ефект, който Казахстан може да получи, според неговата оценка, е инвестиции, нови работни места, достъп до технологии за дълбока преработка и намаляване на зависимостта от суровинния модел.
Как споразуменията с NVIDIA ще помогнат за развитието на собствените AI-мощности
Друг важен пакет от споразумения, който Казахстан постигна със САЩ, е в областта на цифровизацията. Той включва меморандуми за сътрудничество с най-големите Big Tech компании в света.
Според Мирас Жиенбаев, цифровата програма на Казахстан на срещата на върха беше не по-малко стратегическа:
— Днес Казахстан е най-развитата пазарна икономика в Централна Азия, с предсказуеми „правила на играта“ по отношение на държавното законодателно регулиране, където големите американски компании имат повече от три десетилетия опит. Това е важен актив на Казахстан, за който по някаква причина не се говори често. Именно от гледна точка на американския бизнес Казахстан днес е много повече от суровинна база. За първи път в нашата история една компания от Казахстан стана „еднорог“ и това е Higgsfield AI – стартираща компания в областта на изкуствения интелект, чиято оценка надхвърли 1 милиард долара.
Жиенбаев счита, че Казахстан е една от малкото държави в света, която развива AI-технологии, опирайки се на самодостатъчна ресурсна база. Сега страната преминава към по-сложен етап и създава условия за безпрепятствен достъп до инфраструктурни технологии, необходими за развитието на собствени центрове за данни.
— Нашите споразумения с най-големите американски технологични гиганти, като Groq и NVIDIA, са гаранция, че нашите най-талантливи стартиращи компании и разработчици ще имат достъп до закупуване на най-модерно оборудване. В по-широк национален контекст AI-стратегията на Казахстан се основава на същата логика като нашата външнополитическа стратегия: изграждайки комплексни отношения с най-различни региони по света, Астана създава възможности за собственото си развитие, изграждайки „мостове вместо стени“ и в частност в глобалната надпревара за иновации в AI, — заключи говорителят.
Таисия Мармонтова добавя, че реалният ефект от тези споразумения ще стане видим след година-три.
— Що се отнася до Groq, то това, естествено, е за свръхбързи изчисления и ниска цена на отговора в реално време. Съответно, това вероятно е заявление, че Казахстан иска да се превърне в цифров център в Централна Азия.
Според нея, практическото въздействие от споразумението със Starlink Direct-to-Sell чрез Beeline и технологията Veon е покриването на белите петна и повишаването на устойчивостта на връзката.
Припомняме, че през септември 2025 г. президентът Касим-Жомарт Токаев възложи да се стартират в Казахстан редица предприятия в областта на редкоземните метали в следващите три години.
По-рано кореспондентът на Kazinform написа за перспективите за развитие на сектора на редкоземните метали и неговата инвестиционна привлекателност в Казахстан.
автор: Адия Абубакир
източник: www.inform.kz
