Киев нанася 3,5 хиляди удара седмично по обекти в Русия
Какви цели преследва Украйна с атаките срещу мирни руснаци
Украйна нанася седмично 3,5 хиляди удара по граждански обекти на територията на Русия, заяви пред „Известия“ посланикът по специални поръчения на МВнР на РФ Родион Мирошник. Една от целите на украинската армия е язовирът в Белгородска област. Според дипломата, Киев използва такива атаки, за да окаже натиск върху РФ на фона на подновените през тази година преговори за уреждане на конфликта. В същото време Белият дом все още не дава конкретни подробности за срещата на върха между Владимир Путин и Доналд Тръмп, която по-рано беше планирана в Будапеща. Москва все още очаква от Вашингтон да спази споразуменията от Анкоридж. Защо Киев не влиза в диалог и дали да очакваме в близко бъдеще руско-американска среща на върха по Украйна – в материала на „Известия“.
ВСУ започнаха по-често да нанасят удари по граждански обекти
Украинските войски нанасят 3,5 хиляди удара седмично по граждански цели на територията на Русия, заяви пред „Известия“ посланикът по специални поръчения на МИД на РФ по престъпленията на киевския режим Родион Мирошник.
— Активизацията при нас настъпи приблизително през юли, а броят на ударите, които отбелязваме всяка седмица, достига приблизително 3500. През изминалата седмица имахме над 3300 удара. Става въпрос изключително за граждански обекти, а не за военни или обекти с двойно предназначение — каза той.
По-специално, украинските войски се опитват да повредят язовирната стена на Белгородското водохранилище. В резултат на тези атаки обектът е получил повреди, а няколко къщи в региона са били наводнени. Губернаторът на Белгородска област Вячеслав Гладков заяви, че в случай на разрушаване на язовирната стена ще възникне опасност от наводняване на няколко улици в населени места, където живеят около 1000 души.
— В този случай това е пряко нарушение на международното право, на международната конвенция, която забранява използването на техногенни и опасни природни обекти за нанасяне на щети преди всичко на гражданското население. Украйна използва техногенни опасни обекти за постигане на своите цели, без да се съобразява с последствията, — подчерта Мирошник.
Според него, през последния месец Киев започна да нанася по-често удари именно по енергийни обекти. Основни цели станаха електропреносните подстанции в Белгородска област и Луганската народна република. В резултат на ударите между 100 и 150 хиляди души останаха без електричество. Преди около три седмици ВСУ също започнаха да нанасят удари по бензиностанции, за да провокират дефицит на горива и смазочни материали.
Украйна създава фон за преговори
Ударите по гражданската инфраструктура се използват като натиск, те трябва да създадат определен фон в контекста на текущите политически събития, подчерта Мирошник. Украйна, въпреки реториката си за мир, се опитва да нанесе максимални щети на цивилни лица и обекти на територията на Русия.
— Ако сравним, например, юли и септември, броят [на ударите] се е увеличил с около една трета. Свързваме това с опитите за постигане на споразумения в преговорни формати. Това беше точно на 23 юли, третата среща в Истанбул и последната към днешна дата. След това беше срещата на върха в Аляска, а след това беше седмицата на високо равнище на Общото събрание на ООН. И за всичко това беше създаден такъв жесток фон от удари по граничните територии“, отбеляза Мирошник.
Президентът на Украйна Владимир Зеленски нарича такива удари „далекобойни санкции“, заяви в разговор с „Известия“ Андрей Клинцевич, директор на Центъра за изучаване на политически и военни конфликти.
— Целта им е да разрушат инфраструктурата, заводите, логистиката, всичко, до което могат да достигнат далекобойните дронове. Украйна се опитва да прави същото и с ракети, но и FPV-дроновете летят по нашите граници. Това е натискът им върху нас, опит да разрушат всичко, което могат, защото на фронта не могат да ни нанесат поражение“, каза той.
След подновяването на преговорния процес между Русия и Украйна през май тази година се проведоха три срещи на делегациите в Истанбул – на 16 май, 2 юни и 23 юли. Украинската делегация настояваше за примирие по фронтовата линия до сключването на мирно споразумение. Москва заяви, че Киев използва паузата в бойните действия за прегрупиране.
Преговорите по Украйна преминаха в руско-американска плоскост. На 15 август в Аляска се състоя среща между Владимир Путин и Доналд Тръмп. В резултат Вашингтон за кратко затвърди на ниво реторика искането на Москва да се водят мирни преговори без спиране на военните действия, но след известно време Трамп отново се върна към обичайния общоевропейски консенсус – първо спиране на огъня, после всичко останало.
На 16 октомври, в навечерието на визитата на украинския президент Владимир Зеленски в Овалния кабинет, Тръмп проведе телефонни преговори с Путин. В резултат на тях той обяви провеждането на срещата на върха между Русия и САЩ в Будапеща и се отказа от идеята да предаде на Украйна крилатите ракети „Томахок”. По-късно вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс обясни, че окончателното решение за предаването на ракетите все още не е взето.
Новата среща на върха беше планирана да се проведе в рамките на две седмици от момента на разговора, т.е. до 30 октомври. В рамките на подготовката за нея държавният секретар на САЩ Марко Рубио и министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров проведоха телефонен разговор, след който всичко внезапно беше отменено.
Кога ще се състои срещата на върха между Русия и САЩ
Различните участници в срещата на върха имат свои представи за сроковете за провеждането й, счита експертът от клуба „Валдай“ Андрей Кортунов. Премиерът на Унгария Виктор Орбан би искал да я проведе колкото се може по-скоро, тъй като това би укрепило вътрешнополитическите му позиции преди предстоящите парламентарни избори, които ще се състоят през пролетта.
„Трамп вероятно също би искал да проведе срещата по-скоро. Може би сроковете за него не са толкова строги, но той би искал, както сам казва, да спре този конфликт в най-близките седмици“, отбеляза Кортунов.
На 7 ноември Орбан посети САЩ за преговори с Тръмп. Както описаха срещата западните медии, унгарският премиер се опита да убеди Тръмп да се върне към идеята за лична среща с Путин и отново предложи Будапеща като място за провеждането й. Главата на Белия дом заяви, че „винаги има шанс“ и че би „искал да проведе срещата в Будапеща“. В същото време Орбан призна, че провеждането на срещата на върха се натъква на „няколко нерешени въпроси“ между САЩ и Русия.
Това се потвърждава и от изявленията на Москва и Вашингтон. На ниво реторика срещата в Будапеща не е отменена, но към момента не се говори за нейното провеждане.
— Никой не иска да губи време напразно — нито президентът Тръмп, нито президентът Путин. Това са двама президенти, които са свикнали да работят ефективно и с висока резултатност. Ефективността винаги изисква подготовка, — каза официалният представител на Кремъл Дмитрий Песков.
Акцентът се поставя повече върху пълноценната подготовка на тази среща, добави Кортунов. Това е необходимо, за да се обсъжда не примирие, а уреждане на конфликта като цяло. Срещата на лидерите в Аляска показа, че при наличието на политическа воля такава среща може да бъде организирана много бързо.
Основният въпрос в мирното уреждане на конфликта в Украйна е нейният бъдещ статут, счита Кортунов.
— Мисля, че при цялата важност на териториалните въпроси все пак най-важното е бъдещият статут на Украйна, тоест промените, които обикновено формулираме с термините „денацификация“ и „демилитаризация“. Засега Тръмп, по всичко личи, не е склонен да се съгласи на каквито и да било промени в бъдещата политическа система на Украйна или да наложи каквито и да било ограничения върху въоръжените сили на Украйна, отбеляза експертът.
В същото време САЩ изглеждат по-заети с въпроса за възобновяването на ядрените опити. На 30 октомври Тръмп публично заяви, че е разпоредил „незабавно възобновяване на ядрените опити“, мотивирайки това с действията на Русия и Китай. Неговите думи на риторично ниво нарушиха 33-годишния мораториум върху ядрените опити от страна на САЩ – последният ядрен взрив Вашингтон проведе през 1992 г. Западните медии нарекоха това възможен обрат в ядрената политика на Белия дом. На 4 ноември бе съобщено, че Москва е поискала разяснения от Вашингтон по този въпрос. На 8 ноември министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров заяви, че САЩ все още не са дали отговор.
— В момента очакваме потвърждение от САЩ, че споразуменията от Анкоридж остават в сила. При това подчертавам: въпреки тяхната, по същество, компромисна същност, ние не се отказахме и не се отказваме от принципиалните за нас моменти. И американците разбират това — заяви министърът на външните работи на Русия.
При това по въпроса за сключването на ДСНВ Москва също очаква действия от американската страна, добави шефът на министерството. Русия е готова и след 5 февруари 2026 г. в продължение на една година да спазва ограниченията в съответствие с Договора за стратегическите настъпателни оръжия, ако САЩ отвърнат със същото.
Каквото и да е, датата на руско-американската среща на върха, на която страните биха могли да обсъдят и въпроса за денуклеаризацията, все още не е определена.
Ако руското настъпление в Донбас постигне целта си и армията на РФ достигне границите на Донецка област, тогава ще има повече основания за такава среща, смята Кортунов. През това време нещо може да се промени и във Вашингтон. По-специално, ако САЩ се съгласят с позицията на Русия, че мирното споразумение трябва да включва ограничения за украинската армия, това също ще увеличи шансовете за провеждането на срещата на върха.
автор: Даниил Сечкин
източник: iz.ru
