Посланието на президента Касъм-Жомарт Токаев към народа на Казахстан в ерата на изкуствения интелект
Камен Величков, изследовател, Център за източни езици и култури, СУ „Климент Охридски“
Миналата седмица президентът Касъм-Жомарт Токаев направи традиционното си, осмо по ред, ежегодно обръщение към народа на Казахстан в реч пред членовете на парламента и правителството на страната. То бе очаквано с подчертан интерес и породи множество медийни коментари.
Самото заглавие на обръщението резюмира в една фраза неговата тема и основно послание: „Казахстан в ерата на изкуствения интелект: актуални проблеми и техните решения чрез цифрова трансформация“.
Необходимостта от мащабна цифровизация на икономиката и управлението на страната не е изненадваща теза. Още през миналата година Казахстан оповести намерение да създаде Национален център за изкуствен интелект, който да ускори и направлява цифровата трансформация на страната. Инициативата получи широка обществена подкрепа.
Правителството започна осъществяването на проекта чрез Комитетa за развитие на изкуствения интелект и иновациите на Министерството на цифровото развитие, иновациите и аерокосмическата индустрия. Той бе натоварен с разработката на нормативната рамка – Цифровия кодекс, а също и с междуотрасловата координация и консултативната подкрепа. Важна негова задача стана интегрирането на технологии за изкуствен интелект в електронната платформа на правителството.
Агенцията за стратегическо планиране и реформи, пряко подчинена на президента, пое отговорност за реформиране дейността на държавните органи в изпълнение на програмата „Информационен Казахстан 2020“. Днес в ход е изпълнението на Концепцията за цифрова трансформация, развитие на сектора на информационните и комуникационни технологии и киберсигурността за периода 2023 – 2029 години.
Това, което малцина очакваха да чуят в посланието на президента, бе поръчението за рязко ускоряване на процесите и поставените кратки срокове за превръщането на Казахстан в пълноценна цифрова държава – в рамките на три години. В административен план Комитетът по изкуствения интелект ще «погълне» министерството, към което се числеше, за да се сформира министерство на изкуствения интелект и цифровото развитие, ръководено от специалист с ранг на вицепремиер.
По такъв начин Казахстан ще се нареди сред държавите със специализирано министерство в областта на изкуствения интелект като например Канада или Обединените арабски емирства. А това е предпоставка за международно сътрудничество с преки чуждестранни контрагенти.
Тъкмо такова взаимодействие бе договорено по време на официалната визита на престолонаследника на Абу Даби шейх Халед бин Мохамед бин Зайед Ал Нахян в Казахстан през март т.г., като съгласуваната конкретна цел бе създаването на клъстер от суперкомпютри в Казахстан. Първият от тях вече работи в Астана, оборудван с най-модерните графични чипове NVIDIA H200, специално проектирани за изкуствен интелект и високопроизводителни изчисления. Ресурсите на суперкомпютъра са достъпни за цялата цифрова екосистема на страната: стартъпите от Международния технологичен парк «Астана Хъб» могат да го използват за обучение на невронни мрежи, университетите могат да провеждат фундаментални и приложни изследвания, фирми и компании имат достъп до изчислителна мощност за интегриране на изкуствен интелект в операциите си.
Сред постиженията на Казахстан към днешна дата впечатляват интернет обхватът на 99 % от населението, внедряването на 5G технологии за мобилна връзка и дори създаването на цифрови ферми за обработка на криптовалути. Това, което предстои обаче, е безпрецедентна стъпка – изпълнението на проекта „Alatau City“. Град Алатау ще стане нов център за бизнес дейност и иновации. За целта е заделен терен на около шестдесет километра от столицата, завършено е първоначалното планиране, свързани са ключови инфраструктурни мрежи. В обръщението си президентът Токаев сподели, че по време на неотдавнашното му посещение в Китай са сключени многомилиардни споразумения с развойни компании от световна класа, една от които е участвала в изграждането на глобалния технополис Шенжен.
Цифровизацията върви ръка за ръка с прехода към чиста енергия. Още през миналата година Казахстан направи своя избор за допълване на възобновяемите източници с устойчива и достъпна в ценово отношение атомна енергия. През октомври м.г. посолството на Казахстан в България представи на кръгла маса в Центъра за компетенции ”Квазар” на БАН резултатите от републиканския референдум за строителството на АЕЦ в Казахстан. Посочено бе, че изграждането на атомна централа увеличава възможностите за сътрудничество между български и казахски специалисти в научните изследвания и атомната енергетика.
През миналия месец в градчето Улкен в Алматинска област бе направена първата копка на Първа атомна централа в Казахстан, а с това бе дадено и начало на засилено международно сътрудничество в ядрената енергетика. Верен на традиционния си балансиран подход към двете съседни големи държави, Русия и Китай, в процеса на избор на доставчици на технологии Казахстан предостави на Русия първия проект, а вторият и третият ще получи Китай. Казахстан не разочарова нито една от двете регионални сили, но и избягна едностранна обвързаност с която и да е от тях. Очаква се финансовата мощ и бързите темпове на строителство на Китай в комбинация с натрупания опит на Русия в атомната енергетика да доведат до успешни резултати.
В посланието си президентът Токаев отново припомни, че Казахстан е готов да сътрудничи и с други световни компании, което съответства на целта за осигуряване на енергиен суверенитет на страната. В този смисъл една от новите технологии – малките модулни реактори, привлича внимание с по-ниските капиталови разходи, с гъвкавост и приложимост, влючително за нуждите на големи центрове за обработка на данни. В тази връзка Международният научно-технически център Астана в рамките на текущ проект на американската фирама Holtec подготвя симулатор за обучение по експлоатацията на малкия реактор SMR-300, за да развие капацитети и умения на бъдещите поколения професионалисти в ядрената индустрия в Казахстан и Централна Азия.
Дигитализацията е в състояние да способства за разширяване на транзитния потенциал на страната, през която само през миналата година са преминали над един милиард тона товари, транспортирани между Европа и Азия. Коридорите „Север-Юг“ и „Изток-Запад“ превръщат Казахстан в основен сухопътен мост на Евразия, също както и Транскаспийския транспортен маршрут, особено актуален в сегашния период, достигащ и до български пристанища и пътища.
Подобряването на междурегионалната транспортна свързаност ще спечели много от внедряването на многофункционална цифрова платформа за управление на транспорта с използване на изкуствен интелект. В посланието на президента прозвуча поръчение до края на м. октомври да се стартира единна цифрова система за митнически и логистични услуги „Smart Cargo“.
Друг важен въпрос, свързан с интеграцията в глобалните логистични вериги и растежа на електронната търговия е развитието на въздушния транспорт и по-специално доставките на „авиокарго“ чрез безпилотни видове транспорт. В този смисъл препоръката на президента към правителството е да създаде всички условия за ускорено прилагане на специални превозни средства и дронове за доставка на стоки и колети. В България има обещаващи технологии в това отношение, като например транспортния дрон на компанията «Дронамикс» с товароподемност 350 килограма.
Когато през м.юни т.г. президентът на България Румен Радев посети Казахстан бяха набелязани редица цели и области за задълбочаване на двустранното сътрудничество. Беше подписан набор от споразумения, обхващащи развитието на Транскаспийския транспортен коридор, общинското и бизнес сътрудничество, и институционалния обмен между правителствените органи и академиите на двете страни. Специално внимание беше отделено на зелената енергия, ядрената индустрия, космическите изследвания, ИТ и изкуствения интелект.
Споменатите теми са основното съдържание на обръщението на президента Токаев. Така че сътрудничеството между България и Казахстан е в унисон с осъществяването на набелязаните в него начинания.
