Особено тъжна в нашата национална памет
На 25 септември 1396 година България пада под турско робство!
Поражението на християнската коалиция в битката при Никопол е последният погребален звън над Второто българско царство. Иван Срацимир е пленен и отведен в Бурса.
Горчивата годишнина ни напомня, че европейските умове вече седем века не разбират кои са истинските рушители на християнската цивилизация, а балканските – че предателството им един спрямо друг не ги спасява, а ги погубва.
Хегел пак е прав: народите не се поучават от историята си!
Питайте рицаря Шилтбергер, воювал в Никопол, и по чиито мемоари е нарисувана тази илюстрация. Мемоарите му някога бяха издадени на български. Книжката все още може да се намери. Много поучителна.
На 25 септември 1396 година престава да съществува българската средновековна държава. Една цивилизация, поела по пътя на своя Ренесанс, насилствено е угасена. Следват 5 века робство, етническа резигнация, насилие, разруха, ислямизация, подивяване поради липса на държавотворна култура, стопанско мъждене, целенасочен генен инженеринг чрез кръвния данък – отнемане на най-красивите, смели, силни и умни мъже. Похищавани са най-красивите и енергични жени – всички, които съхраняват и подобряват българския генофонд.
В България са разрушени близо 10 000 църкви, вероятно към 2000 манастира. Запустението е толкова голямо, че, както пише един английски пътешественик през 17-и век, по пътя от Пловдив за Факия „птиците не се бояха от хората, защото отдавна не са виждали хора“. Всички български крепости са разрушени, без една, всички дворци и богати християнски домове са разрушени. Разрушени са всички високи църкви и камбанарии, повечето кули и хидросъоръжения. Избита е аристокрацията, която не се е ислямизирала. Свещениците са откъснати от високо и по-далечно духовно общение. Прекъснати са пътищата между Изтока и Запада, между Севера и Юга на Европа.
На 25 септември 1396 г. при Никопол обединената християнска войска среща на бойното поле турската и търпи трагично поражение. Причината е неразбирането от страна на европейските страни колко опасна, религиозно фанатизирана и жадна за грабеж ислямска инвазия залива нашите земи. Някои европейски владетели и особено някои папи направо заявяват, че мюсюлманите са за предпочитане пред православните християни. Угасва и надеждата за спасяването на Византия. Константинопол, от най-големия, някога едномилионен християнски град ще достигне 50 000 човека. Ислямският ятаган завинаги посича люлките на европейската цивилизация – Мала Азия, Анатолия (Анадол), Сирия, Ливан, Палестина, Долен Египет, Северна Африка (на средновековната илюстрация: турците посичат християнските предводители при Никопол).
Източник: Мрежата
