Слово на Българския патриарх Даниил на богослужението в Патриаршеския храм „Св. Георги Победоносец“
Ваше Светейшество,
Ваши Високопреосвещенства и Преосвещенства,
Уважаеми г-н Директор на Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет на Република България,
Уважаеми г-н Генерален консул на Република България в Цариград,
Уважаеми г-н Йотев, председател на настоятелствата на Фондацията на православните църкви на Българската екзархия в Истанбул и на Фондацията на българската църква „Св. Георги“ в Одрин,
Всечестнѝ отци,
Възлюблени в Господа братя и сестри,
В своето Първо послание до верните от Солун светият и всехвален апостол на народите Павел призовава: „За всичко благодарете; защото такава е спрямо вас волята Божия в Христа Иисуса“ (1 Сол. 5:16-18). Ние също искаме преди всичко да благодарим – Богу и на Ваше Светейшество – за изключителната духовна радост да отслужим днес заедно тайнството на светата божествена Евхаристия в Патриаршеския храм на светата Велика Христова Църква. Светата безкръвна Евхаристийна жертва, която ние принасяме на Бога – съгласно заповяданото ни лично от Неговия Единороден Син (срв. Лука 22:19), – е както сърцевина и средоточие на живота на Църквата и потвърждение на нашата причастност към Неговото Тяло, което именно е и светата Църква, така и най-видимото свидетелство и белег за нашето единство, единомислие и единодействие.
Великият отец на Църквата, предшественик по катедра на Ваше Всесветейшество – Константинополският архиепископ свети Йоан Златоуст, казва, че „името на Църквата не е име на разделение, а на единение и на съгласие“ (PG 61, 13). Тези негови думи, които отекват през вековете към нас, изразявайки същевременно консенсуса по този въпрос на всички отци и учители на Църквата, остават все така актуални и днес, когато църковното единство е изправено пред нови предизвикателства и отново е подложено на изпитания. Искрено се надяваме, че това наше посещение тук, при майката Църква и Първопрестол на Православието, ще допринесе към заздравяването и укрепването на това богозаповядано ни единство, което е и наш стремеж и най-сърдечно желание. Ние винаги помним и се вдъхновяваме от словата на свети Йоан Златоуст, според когото: „Светските достойнства изглеждат по-големи и по-високи тогава, когато се съберат в едно-единствено лице; докато в духовните, в църковните дела се случва тъкмо обратното: тогава сияе привилегията на честта, когато в председателството, в председателското достойнство, участват много лица и когато онзи, който участва в него, не е един, а са мнозина…“ (PG 50, 509). Тоест, когато живеем помежду си в единството на съборната любов, която е взаимен диалог, диалогична заедност и взаимност (о. Николай Лудовикос), тогава ние живеем действително в Църквата.
В днешния втори ден след Рождество Христово ние отбелязваме празника Събор на Пресвета Богородица: с песни и славословия днес възпяваме и прославяме тази, която познаваме като най-скъпоценния плод на човешкия род, която даде своя решаващ принос към великото дело на Боговъплъщението, а по този начин и на нашето изкупление и спасение. Днес богослужебното последование ни зове и приканя: „Дойдете да възпеем Спасителевата майка!“. Благодарни сме за възможността да сторим това заедно с всички вас тук, в този толкова обичан от нея град. В този град, в който исторически са били засвидетелствани и някои от най-дивните изяви на нейното нежно, любящо майчино застъпничество за целия християнски род. Със съкрушени сърца и с горещи молитви, днес ние още веднъж се обръщаме към нея, да ходатайства пред своя Син и наш Бог за нас и за нашите Църкви, както и за всички хора по целия раздиран от противоречия и конфликти наш свят. Божията Майка молитствува пред Своя Божествен Син да изпрати Той справедлив мир на света и разрешаване на всички земни конфликти, като се зачитат правата на всички страни и човеци!
Във времена като сегашните, когато беззаконието се умножава до неузнаваемост, когато отново „се вълнуват народите, и… замислят суетни неща“ (Пс. 2:1) против волята Божия, когато виждаме как човешкият живот и достойнството на човешката личност все повече се обезценяват и целият наш свят е разтърсен от разрушителните сили на мрака, Православната църква е длъжна още по-високо да издигне своя глас в общо свидетелство за светлината и мира, които Христос ни донесе със Своето раждане, за Новия Божи Завет на любовта, който Той ни остави, за онова разтърсващо и преобразяващо покаяние, към което Той ни призова в дните на Своя земен живот, и, в крайна сметка, за онази победа, с която Той веднъж и завинаги потъпка злото и смъртта, и в която ни направи участници и вестители на Евангелието на царството Божие.
Първенствуваща координираща роля в тези наши общи и всекидневни благовестнически усилия за разпространението на вярата, „веднъж завинаги предадена на светиите“ (Иуда 3), има Вселенската Константинополска патриаршия. Престолът на Първозвания Христов апостол – свети Андрей, украсяван през вековете от предстоятели като великите свети отци и учители на Църквата Григорий Богослов и Йоан Златоуст, от борци за чистотата на православната вяра като св. патриарси Прокъл и Флавиан, Герман и Тарасий, Никифор и Методий, от ревностни мисионери като св. патриарси Фотий и Игнатий и дивни исихасти като св. Калист и Филотей Кокин, от целия неизброим сонм светители и светилници на Великата Христова Църква – Църква изповедническа и мъченическа – преподава и днес в съборно единство с останалите Поместни православни църкви пълнотата на истината, като държи високо издигнат Светилника на вярата и благочестието (срв. Мат. 5:15). От тук – от този извор на чиста и непримесена православна вяра – през втората половина на деветото столетие към семейството на светата Христова Църква се приобщи и българският род, начело със своя равноапостолен, боголюбив и от Бога обикнат владетел княз Борис Първи, в свето Кръщение – Михаил. От тук предците ни приеха за първи път епископи и свещеници, и се учеха как да славят Бога и да живеят в съгласие с Неговия Нов Завет с човечеството. Тук за първи път е благословено великото просветително дело на светите равноапостолни братя Константин-Кирил и Методий, от тук води своето начало и светата Българска църква като първородна дъщеря на Константинополската патриаршия. И всичко това остава и днес дълбоко запечатано в църковната и народностната ни памет, независимо от всички перипетии и обрати в историческите ни съдбини. Вярваме, че това ще остане така и занапред.
Ваше Светейшество,
Позволете ни в заключение да засвидетелстваме още веднъж – лично от наше име и от името на Свещеноначалието, освещения клир и Божия народ на светата Българска Патриаршия – нашата братска любов и дълбоко уважение към Вас и към предстояваната от Вас света Вселенска Константинополска патриаршия, заедно с нашите най-сърдечни благопожелания за крепко здраве, благодатни сили и още много апостолска ревност от Ваша страна в делото на служението!
Вие помните добре нашите приснопаметни предшественици патриарсите Максим и Неофит, с които имахте взаимна братска любов и споделяхте общи разбирания върху мисията и служението на Православната ни Църква в съвременния свят. Приемете и нашата любов в Христа, както и уверението ни в нашето искрено желание тази добра традиция да бъде продължена и в дните на нашето, от Бога и Неговия народ отредено ни, служение.
Като скромен дар и в молитвен спомен за тази наша среща приемете и Дарствен комплект от енголпия и нагръден кръст, които винаги да Ви напомнят за днешния ден.
По молитвите и небесното застъпничество на Всесветата Божия Майка, на светия, славен и победоносен Христов воин Георги и на всички просияли в светост дивни Божии угодници Божият мир и Неговата велика милост да бъдат с всички нас!
За много и благословени години!
