Самоосигуряващи се лица: какво трябва да знаем за осигуряването, вноските и задълженията

Самоосигуряването дава свобода при упражняването на професия или бизнес, но върви и с лична отговорност за осигурителните вноски, декларирането на доходите и спазването на установените срокове

Все повече хора избират да работят самостоятелно – като свободни професионалисти, собственици на бизнес, занаятчии или земеделски стопани. За голяма част от тях това означава и придобиване на статут на самоосигуряващо се лице.

За разлика от работещите по трудов договор, при които работодателят изчислява, удържа и внася осигурителните вноски, самоосигуряващият се носи основната отговорност за собственото си осигуряване.

Това прави познаването на правилата особено важно – както за избягване на пропуснати срокове и задължения, така и за бъдещите права на пенсия и обезщетения.

Кои са самоосигуряващи се лица?

Понятието обхваща различни категории хора, които извършват трудова или стопанска дейност за своя сметка.

Сред тях могат да бъдат еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, упражняващи трудова дейност в тях, лица със свободни професии, занаятчии, регистрирани земеделски стопани и други лица, попадащи в предвидените от законодателството категории.

Важно е да се прави разлика между собственик на дружество и самоосигуряващо се лице. Самото притежание на фирма не означава автоматично, че собственикът трябва да се самоосигурява. Значение има дали той извършва лична трудова дейност и на какво основание е осигурен.

Самоосигуряващият се сам внася осигуровките си

Основната особеност е заложена още в наименованието – лицето организира и заплаща собственото си осигуряване.

Осигурителните вноски се определят върху избран осигурителен доход в рамките на минималните и максималните размери, определени от действащото законодателство.

Впоследствие при определени категории самоосигуряващи се се извършва и годишно изравняване на осигурителния доход според окончателно установения доход от съответната дейност.

Това е една от причините самоосигуряването да не трябва да се разглежда единствено като ежемесечно плащане на определена сума. Годишната данъчна декларация и окончателният размер на осигурителния доход също са съществена част от процеса.

За какво се осигуряват?

Самоосигуряващите се лица задължително се осигуряват за определени социални рискове, свързани най-вече с бъдещото пенсионно право.

При изпълнение на законовите условия те могат да изберат и по-широк обхват на осигуряване, включително за общо заболяване и майчинство.

Този избор е важен, защото по-високият размер на вноските е свързан и с различен обхват на осигурителните права.

Отделно се дължат и здравноосигурителни вноски.

Осигурителният доход има значение за бъдещите права

Една от най-често допусканите грешки е осигуряването да се разглежда само като текущ разход.

Размерът на осигурителния доход може да има дългосрочно значение. Той участва при определянето на определени обезщетения и е свързан с бъдещите пенсионни права.

Затова автоматичният избор винаги да се внасят осигуровки върху минимално допустимата база може да намалява текущите разходи, но трябва да се разглежда и през призмата на социалната защита в бъдеще.

Как започва самоосигуряването?

При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на съответната трудова дейност възникват задължения за деклариране пред Националната агенция за приходите.

От особено значение е човек да определи правилно момента, от който реално започва да упражнява дейността си. Именно извършването на трудова дейност е ключов фактор за възникването на осигурителното задължение.

След регистрацията започва и текущото изпълнение на задълженията – внасяне на осигурителни вноски, подаване на необходимите декларации и впоследствие годишно данъчно и осигурително приключване.

Самоосигуряване и свободна професия не са едно и също

Двете понятия често се използват като синоними, но имат различно значение.

„Свободна професия“ описва характера и правната форма на упражняваната дейност, докато „самоосигуряващо се лице“ е понятие, свързано с начина на осигуряване.

Така човек може да бъде регистриран като упражняващ свободна професия и именно поради тази дейност да се осигурява като самоосигуряващо се лице.

Подобно разграничение е важно и при собствениците и съдружниците в дружества, защото при тях могат да съществуват различни основания за полагане на труд и осигуряване.

Какво става, ако човек работи и на трудов договор?

Ситуацията става по-специфична, когато самоосигуряващото се лице едновременно работи и по трудов договор или получава доходи на друго осигурително основание.

Тогава трябва да бъдат отчетени доходите от различните основания и приложимият максимален месечен осигурителен доход.

Това е един от случаите, при които правилното изчисляване на вноските е особено важно, защото не е достатъчно механично да се начисляват осигуровки върху всички доходи независимо един от друг.

Данъците са отделно задължение

Плащането на осигуровки не отменя данъчните задължения.

Самоосигуряващите се лица трябва да следят както осигурителния си статус, така и правилата за облагане на доходите от извършваната дейност.

В зависимост от конкретния случай значение могат да имат признатите разходи, авансовото облагане, годишната данъчна декларация, действително получените доходи и други обстоятелства.

При достигане на съответните законови условия може да възникне и задължение за регистрация по ДДС.

Какви са най-честите грешки?

Проблемите обикновено не произтичат от самото самоосигуряване, а от пропуски при администрирането му.

Сред рисковите ситуации са закъсняла регистрация при започване на дейност, неправилно определено осигурително основание, пропуснати месечни вноски, неправилно изчисляване при наличие на трудов договор, липса на годишно изравняване или объркване между данъчните и осигурителните задължения.

Особено внимание е необходимо и при временно прекъсване на дейността. Това, че за определен период няма приходи, не означава непременно автоматично, че всички осигурителни задължения са прекратени.

Свобода, която изисква финансова дисциплина

Самостоятелната работа предлага сериозни предимства – повече независимост, възможност човек сам да организира времето и дейността си и по-пряка връзка между положения труд и получения доход.

Заедно с тази свобода обаче идва и административна отговорност.

При трудовия договор голяма част от осигурителните процедури остават невидими за служителя, защото се извършват от работодателя. При самоосигуряващото се лице тази отговорност преминава в значителна степен върху самия човек.

Затова доброто познаване на сроковете, размера на осигурителния доход и правилата за деклариране е съществена част от финансовото управление на всяка самостоятелна дейност.

Самоосигуряването не е просто задължение към държавата. То е система, от която зависят и част от бъдещите социални права на човека – и именно затова решенията за осигурителния доход и обхвата на осигуряването трябва да бъдат вземани внимателно.