ПП–ДБ пита: Има ли изобщо политика за достъпна градска среда в Пловдив?

Общинските съветници Добромира Костова, Йоно Чепилски и Борислав Матеев настояват за конкретни данни за светофарите, тротоарите, градския транспорт и обществените тоалетни и искат цялостна програма за достъпност

Неработеща или липсваща звукова сигнализация на светофари, труднопроходими тротоари, неподходящи рампи, недостъпни спирки и обществени тоалетни в лошо състояние. Това са част от проблемите, за които пловдивчани са сигнализирали общинските съветници от ПП–ДБ Добромира Костова, Йоно Чепилски и Борислав Матеев по време на приемните им в различни квартали на града.

Тримата са внесли официално питане до кмета на Пловдив Костадин Димитров, с което настояват общината да предостави конкретна информация за реалното състояние на достъпната градска среда и за мерките, които възнамерява да предприеме.

Ежедневни препятствия за хората със зрителни и двигателни затруднения

По време на срещите си със съветниците хора със зрителни и двигателни затруднения са разказали за проблемите, с които ежедневно се сблъскват при придвижването си в Пловдив.

Състоянието на тротоарите и алеите, липсата или неправилното изпълнение на съоръжения за достъпност и проблемите с обществените санитарни възли са били сред най-често поставяните въпроси.

„Достъпната среда не е удобство, което може да бъде оставено за по-късно. Когато човек не може безопасно да пресече улица, да се качи в автобус или да стигне до обществена сграда, това вече е провал на градската среда“, заявяват Костова, Чепилски и Матеев.

Колко светофара имат работеща звукова сигнализация?

Един от основните въпроси е свързан със светофарните уредби.

От ПП–ДБ искат да разберат колко светофара в Пловдив разполагат със звукова сигнализация за хора със зрителни увреждания, каква част от устройствата функционират и има ли график за оборудването на останалите кръстовища.

Съветниците поставят и въпроса как общината следи техническото състояние на вече монтираните системи и в какви срокове се отстраняват повредите.

Под лупа са тротоарите, рампите и тактилните настилки

Друга голяма тема е състоянието на пешеходната инфраструктура.

Тримата съветници настояват за оценка на понижените бордюри, рампите, тактилните настилки и водещите ивици в града.

Те искат да знаят и как се контролира изпълнението на новите и ремонтираните тротоари, пешеходни пътеки и кръстовища.

Поставя се и въпросът дали общината е установявала нарушения на изискванията за достъпност при извършени ремонти и дали са налагани санкции на изпълнителите.

Колко достъпен е градският транспорт?

Сериозна част от питането е посветена на обществения транспорт.

Общинските съветници искат информация какъв дял от автобусите в Пловдив са напълно достъпни за хора с намалена подвижност и колко от спирките позволяват безопасното им използване от хора в инвалидни колички и незрящи граждани.

Поставя се въпросът и за въвеждането на звуково оповестяване както на спирките, така и вътре в превозните средства.

От ПП–ДБ настояват да стане ясно и как се проверява достъпността на информационните табла, билетните автомати и специализираните бутони, както и дали се предвижда система за гласово обявяване на пристигащите автобуси.

Какво е състоянието на обществените тоалетни?

В официалното питане е включена и темата за обществените санитарни възли.

Съветниците настояват администрацията да посочи колко обществени тоалетни работят в Пловдив и колко от тях са достъпни за хора с увреждания.

Те искат информация кой носи отговорност за поддръжката и контрола им, както и на кои места се планира изграждането на нови санитарни възли.

Конкретно е поставен и въпросът дали ще бъде ремонтирана обществената тоалетна в Стария град, в района на „Конюшните на царя“.

ПП–ДБ настоява за цялостна програма, а не „решения на парче“

Според Добромира Костова, Йоно Чепилски и Борислав Матеев отделните ремонти не са достатъчни, ако зад тях няма обща политика за превръщането на Пловдив в достъпен град.

Затова те настояват общината да разработи цялостна програма за достъпна градска среда, която да включва конкретни срокове, бюджет, приоритетни обекти и ясно определени отговорности.

В процеса на планиране и контрол според тях трябва да участват и организациите на хората с увреждания, които най-добре познават практическите проблеми при придвижването в градската среда.

„Пловдив не може да се нарича модерен европейски град, докато част от гражданите му срещат препятствия на всяка крачка. Необходими са ясни срокове, отговорни институции и последователни действия, а не решения на парче“, заявяват тримата общински съветници.

Поставените въпроси очакват конкретен отговор от общинската администрация, който да покаже не само какво е настоящото състояние на достъпността в Пловдив, но и дали градът разполага с дългосрочна политика за нейното подобряване.