iBanFirst: Българските клиенти се разплащат в долари по-често от средното за Европа, а Китай е водещата дестинация
Международните плащания дават все по-ясна картина за това как компаниите се адаптират към промените в икономическата среда.
Данните за България показват, че подготовката за приемането на еврото е започнала още преди страната да се присъедини към еврозоната, докато при търговията извън Европа щатският долар продължава да има водеща роля.
Това са част от изводите в публикувания днес Барометър за скоростта на международните плащания за 2026 г. на iBanFirst. Анализът обхваща над 252 000 SWIFT плащания на клиенти на компанията в Европа през 2025 г. и позволява проследяване на тенденциите на отделните пазари, включително България.
Сред българските клиенти на iBanFirst щатският долар има дял от 67% по брой на международните плащания при средно 56% сред европейските клиенти на компанията. В същото време делът на плащанията в евро нараства от 14% на 22%, докато този в левове намалява от 12% на 4%. Данните показват, че подготовката за преминаването към еврото е започнала още преди официалното му приемане през януари 2026 г.
„Българският бизнес става все по-отворен към глобалните пазари. Компаниите бързо преминаха към еврото, но при международната търговия извън еврозоната доларът запазва водещата си позиция, а значителна част от тези плащания се насочва на изток.“, коментира Деан Тодоров, директор за България в iBanFirst.
Доларовите плащания към Китай са водещият международен платежен коридорВодещият платежен коридор за българските компании са плащанията в долари към Китай, който представлява 29% от всички международни плащания на българските клиенти на iBanFirst през 2025 г. Следват плащанията в долари към Хонконг с 8%, в евро към Турция с 5%, в долари към Турция с 3%, в евро към Сърбия и Индия с по 3%, както и в долари към САЩ с 2%. Наред с долара и еврото, сред основните използвани валути са българският лев и китайският юан.
„Това е една от особеностите на съвременната международна парична система. За да бъде доларът водещата валута в една сделка, не е необходимо нито една от страните по нея да е американска компания. Български вносител, който купува от китайски или турски доставчик, може да предпочете долара, тъй като доставчиците, банките, търговското финансиране и пазарите за валутно хеджиране вече са организирани до голяма степен около американската валута.“, добавя Деан Тодоров.
Данните за платежните коридори следват и основните направления на външната търговия на страната. Според окончателните данни на НСИ за 2025 г. вносът на стоки от трети страни нараства с 8,1% в сравнение с 2024 г., като сред страните с най-голям стойностен обем на внесените стоки са Турция, Китай, Сърбия и САЩ.
Хонконг обаче се откроява като изключение. Въпреки че е вторият по големина платежен коридор в данните на iBanFirst с дял от 8%, той не е сред най-големите търговски партньори на България според официалната статистика за търговията със стоки. Това показва, че финансовите коридори невинаги съвпадат с физическите търговски потоци. Като един от основните финансови, търговски и платежни центрове в Азия, Хонконг може да бъде част от маршрута на плащанията дори когато икономическите отношения зад тях са свързани с други пазари в региона.
Данните очертават и нарастващата роля на Обединените арабски емирства. Плащанията в дирхами представляват 1% от международните плащания на българските клиенти на iBanFirst през 2025 г. спрямо едва 0,03% година по-рано. За същия период българският износ към ОАЕ нараства с 31,4% до 200 млн. евро. Двете тенденции са в унисон с нарастващата през изминалата година роля на ОАЕ като търговски и финансов център, свързващ Европа, Азия и Близкия изток.
Плащанията към Китай са значително по-бавни от тези към САЩ
Плащанията към Китай обаче се извършват значително по-бавно от тези към САЩ. Само 9% от плащанията в долари от България към Китай пристигат за по-малко от два часа, малко под средното европейско ниво от 12%. За сравнение, 65% от доларовите плащания към САЩ пристигат в рамките на същия период. Това е така, въпреки че средният брой банки посредници е много сходен и за двата коридора.
Причината е структурна. Разликата се дължи основно на часовите зони, времето за обработка от местните банки, банковата инфраструктура и регулаторните изисквания. Плащането в долари от Европа към Китай обикновено преминава през американски банки кореспонденти в рамките на същия работен ден и достига до банката на получателя в Китай преди началото на местния работен ден.
По-малко посредници, но забавянето остава
Плащанията от България преминават през SWIFT мрежата средно през 1,5 банки посредници на плащане спрямо средно 1,8 за Европа, което показва, че плащанията от България преминават през по-малко посредници от средното за Европа. Основното забавяне обаче не е свързано с броя на участниците по веригата, а с последния етап. Според данни на SWIFT 80% от общото време за обработка на едно плащане се дължи на изчакването средствата да бъдат заверени от банката получател. По-ефективното изпращане следователно не гарантира по-бързо получаване на средствата.
На европейско ниво 73% от завършените плащания са уредени за по-малко от 24 часа спрямо 72% през 2024 г. Плащанията, наредени преди 11:00 ч. (10:00 CET) от понеделник до сряда, имат най-голяма вероятност да бъдат обработени в рамките на същия ден, като периодът между 9:00 и 10:00 ч. (8:00 и 9:00 CET) се очертава като най-оптимален.
Защо доларът остава без реален конкурент
Зависимостта от долара не е случаен избор, а резултат от изгражданата в продължение на десетилетия финансова инфраструктура. Около половината от всички плащания през SWIFT в световен мащаб са в долари, тъй като мрежата от междубанкови връзки в тази валута, концентрирана около основни финансови центрове в САЩ и Европа, няма реален конкурент, включително в лицето на еврото. Проучване на Matvos and Neiman от 2026 г. показва, че доларовата мрежа има значително по-висока международна свързаност от всички останали, концентрирана около сравнително малък брой водещи банкови центрове в САЩ и Европа.
Китайският юан продължава да разширява международното си присъствие, но все още разчита на по-концентрирана и по-малко гъвкава инфраструктура. Повечето институции, свързани с китайската система за трансгранични междубанкови плащания CIPS, имат непряк достъп до нея, което добавя допълнителни стъпки и време към плащанията.
Икономистите определят това като „парадигма на доминиращата валута“ (т.нар. dominant currency paradigm). Компаниите използват долара, защото техните доставчици, клиенти, финансиране и инструменти за хеджиране вече са обвързани с него. Проучване на МВФ от 2025 г. показва, че дори държави, които са по-слабо геополитически обвързани със САЩ, продължават да разчитат в значителна степен на долара в търговските си плащания. Така се формира система, която сама поддържа водещата роля на американската валута и която засега никоя друга валута не успява да оспори.
Политическата дедоларизация напредва по-бързо от оперативната. Правителствата могат да заявяват намерения за преминаване към разплащания в местни валути, но за компаниите доларът в краткосрочен план продължава да бъде най-ликвидната, най-бързата и често по-икономична опция.
Пълният барометър с данните за България е достъпен на страницата на iBanFirst тук: https://speed-of-payment-
За iBanFirst
Основана през 2016 г., iBanFirst BanFirst се утвърди като централизирано решение за финансово управление, разработено за финансови директори и екипи в малки и средни предприятия с международна дейност.
Чрез своята единна платформа Global Account компаниите могат да управляват международните си плащания, глобалните си парични потоци и валутния риск от едно място.
Днес iBanFirst обслужва над 10 000 компании и обработва трансакции на стойност над 2,5 млрд. евро месечно.
С над 350 служители в 11 европейски държави iBanFirst е сред най-бързо растящите компании в Европа според класацията на Financial Times за шеста поредна година. През 2025 г. CNBC я нарежда сред водещите финтех компании в света.
iBanFirst е подкрепена от френската публична инвестиционна банка (Bpifrance), европейските лидери в областта на рисковия капитал (Elaia и Xavier Niel), както и от американския инвестиционен фонд Marlin Equity Partners (с активи над 8 млрд. щатски долара под управление).
Компанията е регулирана от Националната банка на Белгия като платежна институция и има разрешение да извършва дейност на територията на целия Европейски съюз. В Обединеното кралство iBanFirst е лицензирана от Financial Conduct Authority (FCA) като институция за електронни пари (Electronic Money Institution, EMI). Компанията е SEPA сертифицирана и е член на мрежата SWIFT.