Патриаршеска света литургия в митрополитския катедрален храм „Св. вмчца Неделя“
На 15 ноември в митрополитския катедрален храм „Св. вмчца Неделя“ Негово Светейшество Софийският митрополит и Български патриарх Даниил отслужи света Литургия в съслужение с Негово Високопреосвещенство митрополит Йосиф (Киквадзе) на Шемокмеди от Грузинската православна църква, Техни Преосвещенства Велбъждския епископ Исаак – втори викарий на Софийския митрополит, и Левкийския епископ Климент – викарий на митрополита на САЩ, Канада и Австралия, иконом Бисер Костадинов – председател на църковното настоятелство при храма, храмовото духовенство, протойерей Закро Ткхилаишвили, протойерей Илия Чкхатарашвили и свещеник Гиорги Цкитишвили от Грузинската православна църква, столично свещенство, протодяконите Иван Петков, Деян Коруноски, дяконите Юлиян Периклиев и Димитър Стефанов.
Песнопенията на утренята бяха изпълнени от д-р Калин Кирилов, а светата Литургия огласи катедралният мъжки хор под диригентството на проф. д-р Мирослав Попсавов.
От вчерашния ден, в центъра на храма бяха изложени икона със свети мощи на преподобни Гавриил (Ургебадзе), негово облачение и лични вещи – епитрахил, мантия, шапка, пояс, лична икона и саморъчно направен от него кръст.
В края на Божествената служба Негово Светейшество се обърна към вярващия народ със слово за живота на преподобния старец Гавриил – неговите ранни години, в които Божията благодат вече изобилно се проявява в дела на прозорливост и чудотворство, монашеският му постриг и ръкоположение, последвани от дръзновеното изповедничество на вярата през време на господстващ атеизъм:
„Една изключително необикновена случка в неговия живот ни дава да разберем до каква степен Божията благодат го е укрепявала и изпълвала душата и сърцето му. На 1-ви май 1965г. – Велика Събота, йеромонах Гаврили отслужилсветата Литургия, която се е полагала сутринта. Слушайки фанфарите, скандиранията и възгласите на манифестиращите в този ден, той се възгорял с такава ревност по Бога, че взел от храма шише керосин, с което почиствали восъка от свещите, отишъл на площада, залял портрета на Владимир Ленин и го запалил.
Настанал страшен шум, към който всички насочили вниманието си. Когато разбрали, че това не е просто някакъв инцидент, а нарочно дело на някакъв човек, всички се изумили. Още там свети Гавриил бил пребит жестоко. От централното ръководство в Москва пристигнало разпореждане той да бъде разстрелян без съд и присъда за своята „простъпка“, извършена пред очите на всички и пред камерите на телевизиите.
Но Господ имал друг план и устроил така, щото на следователя, който трябвало да провежда разпитите, се явила Света Богородица, и той проявил необичайно внимание към този необикновен човек.
Опитвали с натиск и с побой, с мъчения да изтръгнат от него признание, че едва ли нецърковното ръководство го е подтикнало към такова действие. Свети Гавриил отричал всичко това и с най-простички думи казвал, че трябва да почитаме Бога, а не човеците, трябва да казваме „слава на Бога“, а не „слава на Ленин“. С такъв спокоен, разумен тон и разговори спечелил уважението на комунистическите функционери, на разследващите милиционери и служители.
Докато бил в затвора придобил уважението и на затворниците, които започнали да го слушат, а той ги наставлявал и им проповядвал светото Евангелие. След това го изпратили в психиатрична болница, от където е запазена епикризата на преподобния Гавриил – действително изобличение на заблудите на атеистичната власт и същевременно похвала за съвършенството във вярата на този необикновен монах:
Психопатична личност, предразположена към психопатни кризи и шизофреничен характер. Изписан на 19 ноември 1965 година.
Съгласно анамнезата, привидял му се зъл дух с рога на главата – това било първото духовно изпитание, когато преподобният още като дете видял дявола, който се обърнал към него с думите: „ти ли ще се бориш с мене“. Тогава Васико още не разбирал в пълнота какво означава това, но с Божията помощ преодолял това изпитание.
Болният твърди, че за всичко лошо, което се случва в света и на земята, е виновен лукавият. От 12-годишен започнал да ходи на църква, да се моли, купувал икони, изучил църковната писменост. В 1949 г. бил призован в казарма, даже там, в свободното си време прекарвал в църквата. В сряда и в петък не ядял нищо. Началниците и войниците приемали със смях брътвежите му – „в сряда Иуда предал Христос за тридесет сребърника, а в петък еврейските свещеноначалници го распнали на кръста. Както става ясно от делото, на 1 май 1965 г., по време на манифестацията подпалил голям портрет на Ленин, който бил окачен на сградата на Министерския съвет. На следствието заявил, че го направил, защото там трябвало да има картина на распнатия Иисус Христос, че не трябва да се обожествява земен човек. Възникнаха съмнения в неговото психическо здраве, вследствие на което беше изпратен на съдебно психиатрична експертиза. При прегледа беше установено – болният има нарушена ориентация в пространството, обкръжението, времето. Сам си приказва. Вярва в съществуването на небесен живот, на Бог и на ангели… При разговор главната ос на психопата е насочена към това, че всичко става по Божия воля… В отделението страни от останалите луди. Ако някой започне разговор с него, непременно ще спомене за Бог, ангелите, иконите…Абсолютно безкритичен към състоянието си…
В годините, когато само за споменаването на името Божие мнозина пострадали и това им е струвало живота, свети Гавриил високо държиимето Христово и като ярка светлина в тогавашното съветско общество свидетелства за вярата, за духовния живот, свидетелства, че Христос действително побеждава. Цяло чудо е, че оцелява и че малко по-късно е изписан от психиатричната клиника и продължава своя монашески живот.“
„С примера и наставленията си свети Гавриил упътвал човеците да преосмислят живота си. Едно негово поучение е: „Необходимо е да се научим да обичаме, да придобиваме любов. Истинското щастие може да дойде, когато се научим да обичаме. В последните временачовеците ще се спасяват със смирение и с дела на деятелна любов.“
„Възможността да се поклоним, да застанем благоговейно пред частичка от тялото на този човек, който е претърпял такива големи трудности в своя живот, но у когото Христовата Любов е победила всичко, за нас е голямо благословение.
Свети апостол Павел казва, че всички дарби: на чудотворство, прозорливост, дарби за лекуване, дарби на езици – ще престанат, когато се изпълни, установи любовта, защото тя е най-великият дар и е тази, която ни сродява и съединява с Бога. Чрез любовта придобиваме всичко. Затова най-голямото чудо в живота на преподобни Гавриил е това, че толкова много хора са преобразили своите личности; дошли са до вярата, приели са Този, Който може да излекува душата – Христос, подателят на живота, на благодатта, на търпението, на смирението и любовта. По този начин са придобили малко от онази светлина, която е озарявала живота на свети Гавриил, и са станали в нашето съвремие свидетели на Христовото възкресение, на благодатния живот, на вярата“ – завърши словото си Негово Светейшество, като още веднъж приветства и изказа благодарност на делегацията, водена от митрополит Йосиф (Киквадзе) за радостта и благословението вярващият народ да се докосне до светостта на преподобния отец.
От своя страна, митрополит Йосиф се обърна към патриарх Даниил с думите:
„Ваше Светейшество, от мое име и от името на делегацията, от сърце изказваме своята благодарност за това, че ни приехте, и Ви поздравяваме с Вашия избор за Български патриарх.
България и Грузия са две братски православни държави в течение на много години. За нашето братство има много доказателства, първо и най-твърдо от които е Бачковският манастир.
Ако ние не бяхме православни държави, ако не се държахме заедно по време на османското нашествие, не би просъществувала християнска Европа.
Ние сме древни народи, имаме дълга история, и, дай Боже, да продължим и в бъдеще своето приятелство.“
„Нека по молитвите и по голямата любов на преподобни Гавриил да бъдат благословени цяла България, цяла Грузия и целият свят“ – завърши словото си митрополит Йосиф.
Светините на преподобни Гавриил (Ургебадзе) останаха за поклонение в катедралния храм до вечерните часове на съботния ден, след което отпътуваха за Бачковската ставропигиална света обител.
Текст: Михаил Тасков
Снимки: Весела Игнатова
