„Нощ на литературата“ в Добрич
И тази година Община град Добрич се включва в Нощта на литературата, която ще се осъществи на 24 септември от 18.00 ч. до 20.00 ч. в три читателски гнезда: Регионална библиотека „Дора Габе“, Дом-паметник „Йордан Йовков“ и Художествена галерия.
В навечерието на нашия празник 25 септември – Ден на Добрич и това събитие, което се провежда по едно и също време в различни европейски градове, става част от празничната ни програма. В трите читателски гнезда в нашия град на всеки половин час ще се четат откъси от съвременна европейска литература, публикувана след 2000 г. и издадена на български език. Четците са: Веслава Тошева – дългогодишен председател на Полското културно-просветно дружество „Владислав Варненчик“ – Добрич; Иван Димитров – магистър-фармацевт; Милена Алджабари – главен уредник в Художествената галерия.
Заповядайте ! Вход свободен
Гнездо №1:
Регионална библиотека „Дора Габе“
ПОЛША
Заглавие: „Черната мелница“
Автор: Марчин Шчигелски
Превод: Магдалина Митрева (Лина Василева)
Издателство: „Галилео“, 2023
Четец: Веслава Тошева
Гнездо №2:
Дом – паметник „Йордан Йовков“
УНГАРИЯ
Заглавие: „Уча се да живея“
Автор: Петер Кантор
Превод: Мартин Христов
Издателство: Ерго, 2025
ФИНЛАНДИЯ
Заглавие: „Малките тролове и голямото наводнение“
Автор: Туве Янсон
Превод: Анелия Петрунова
Издателство: „Дамян Яков“, 2011
Четец: Иван Димитров
Гнездо №3:
Художествена галерия
ГЪРЦИЯ
Заглавие: „Черната рокля на гарвана“
Автор: Тодорис Гонис
Превод: Марина Деливлаева
Издателство: Фондация „Стефан Гечев“
ДАНИЯ
Заглавие: „Кражби“
Автор: Томас Корсгор
Превод: Росица Цветанова
Издателство: „Персей“, 2025
Четец: Милена Алджабари
За книгата в Гнездо № 1:
„Черната мелница“
В основата на тази съвременна история за битки с вятърни мелници е забравеното от всички село Мелниците, някъде в централна Полша. Отдавна изгорялото Зло в някогашния селскостопански комбинат оживява и започва да поглъща всичко. Единствени децата в селото заедно могат да се противопоставят на силите, дебнещи в Черната мелница. Вълнуващи приключения, ужасяващи ситуации, колоритни образи, мъдро пресъздаване на вечните теми за Доброто и Злото, приятелството, вярата в себе си и толерантността към различните – това предлага на читателите Марчин Шчигелски в своя фантастичен роман за деца и юноши „Черната мелница“.
За автора:
Марчин Шчигелски е полски писател, драматург и художник, автор на белетристични книги за възрастни, пиеси и многократно награждавани романи за деца и юноши. За цялостното си творчество е отличен с бронзов медал „Глория Артис“. Трикратен победител в литературния конкурс „Астрид Линдгрен“, включително за романите „Черната мелница“ и „Театърът на невидимите деца“ (издаден на български език). Романите на Марчин Шчигелски са превеждани също на испански, македонски, немски, сръбски, руски и украински език.
За преводача:
Магдалина Митрева (позната също като Лина Василева) е магистър по физика и магистър по славянски филологии от СУ „Св. Климент Охридски“; доктор на хуманитарните науки в областта на езикознанието на Варшавския университет; преподавател по полски и български език; преводач на полска литература на автори като: Станислав Лем, Антони Либера, Павел Поторочин и др.; носител на полски държавни награди: „Кавалерски кръст на Ордена за заслуги към Полската Република” и „Заслужил за полската култура“. Автор е на учебник за чужденци и различни монографии.
За четеца:
Веслава Тошева е дългогодишен председател на Полското културно-просветно дружество „Владислав Варненчик“ – Добрич. Носител е на отличие от кмета Йордан Йорданов за изключителни заслуги в българо-полските отношения, ползотворно сътрудничество и културен обмен между регион Нови Сонч и Община град Добрич. Веслава Тошева е наградена със Златен медал за заслуги в популяризирането на полската история и култура в България, присъден от президента на Република Полша Бронислав Коморовски през 2015 г.
За книгите в Гнездо №2:
„Уча се да живея“ и „Малките тролове и голямото наводнение“.
Авторът Петер Кантор за стихотворенията си в „Уча се да живея“: „Но ако едно стихотворение наистина се е получило, значи то знае повече от своя автор. Какво има в моите стихотворения? В тях хората обикновено вършат всекидневните си неща, и често нищо не се случва. Няма нищо удивително в целия този живот, тъпчене на едно място. В същото време се усеща драмата: какъв е смисълът от всичко това? Доколко човек е свободен в своята екзистенция, и доколко не е? Доколко е виновен, и доколко – невинен? Във всеки случай е нещастен. Също. Помня, веднъж показах едно мое стихотворение на някого, и той попита от какво това е поезия. Ами от това, че от нея те стяга гърлото. Ако не те стяга, значи имаш нужда от друго. Пусни на грамофона друга плоча.“
За автора:
Петер Кантор (Будапеща, 1949-2021) е унгарски поет и преводач. Завършва английска и руска филология в университета „Йотвьош Лоранд“, Будапеща, а по-късно следва и унгарска филология. Работи като редактор в периодични литературни издания, превежда от английски и руски език. Удостоен е с наградата „Атила Йожеф“ (1994), Лавровият венец на Унгария (2007) и др. Стиховете му са превеждани на много европейски езици. Поезията му според писателя Ласло Дарваши се определя като „диалогична лирика“, доколкото в поетиката си води задочен разговор с читателя.
За преводача:
Мартин Христов завършва 9-то ЕСПУ в София в паралелка с испански език, по-късно следва унгарска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ и в Дебреценския университет „Лайош Кошут“. Публикува в българската периодика преводи от унгарски писатели. През 1995 г. основава преводаческа агенция „Алма Консулт“, а от 2002 г. ръководи издателство „Ерго“. Превел е множество книги от унгарски автори. Носител е на почетна грамота от Съюза на преводачите в България (2006), двукратно на награда за цялостна преводаческа дейност от унгарската фондация „Милан Фющ“ (2009, 2011), както и на унгарската държавна награда „Златен кръст за заслуги“- като признание за превода и публикуването на български език на значителни произведения от унгарската литература и популяризирането на унгарската култура в България. Член на Съюза на преводачите в България. Мартин Христов и ръководеното от него издателство „Ерго“, наред с превода на стойностна европейска литература и хуманитаристика, както и с публикуването на съвременни български писатели и поети, налагат на българския книжен пазар тенденциите на най-доброто от новата унгарска литература.
„Малките тролове и голямото наводнение“. Всеки знае какво е трол – огромно, трудно подвижно и ръмжащо създание в страховити приказки от далечни земи. В тази великолепна поредица от детски книги, фантазията на Туве Янсон рисува свят, където муминтроловете са мънички, неуморни пътешественици и толкова добросърдечни, че при тях постоянно живеят, пристигат или просто наминават най-различни по вид и нрав приятели. С тази история ще се включите в първото увличащо приключение на Муминтрол и майка му. Докато търсят идеалното място да си построят идеалната къща, те бродят през гори и планини, оцеляват в гръмовна морска буря, а в голямото наводнение се спасяват като по чудо, плюс цял куп премеждия по следите на татко Мумин.
За автора:
Огромният успех на Туве Янсон (1914-2001) я превръща в една от най-популярните финландски писателки в света. Тя е художник, илюстратор, писател и автор на обичаните от малки и големи книги за муминското семейство. Туве Янсон започва кариерата си като илюстратор през 1928 г., когато е едва 14-годишна. По-късно тя следва в училища за изящни изкуства в Стокхолм, Хелзинки и Париж. През 1933 г. авторката представя своята първа изложба и издава първата си книга. През есента на 1945 г. излиза първата книжка от поредицата за муминското семейство: „Малките тролове и голямото наводнение“. Не след дълго мумините се превръщат в най-известната и позната част от творчеството на Туве Янсон. Разказите от муминската долина съвсем не са обикновени истории за деца, те отразяват житейската философия на писателката. Читателите лесно попадат в света на добродушните мумини и откриват по-дълбоки послания зад образите и приключенията на героите.
За преводача:
Анелия Петрунова е филолог и работи с шведски, английски и испански език. Има опит в превода и на нехудожествени текстове, и на художествена литература. Кариерата й като преводачка на художествена литература започва с няколко от книгите на Туве Янсон от поредицата за муминтроловете: „Татко Мумин и морето“, „Цилиндърът на Магьосника“, „Кометата идва“, „Тайнството на юни“, „Малките тролове и голямото наводнение“ (издателство „Дамян Яков“). Продължава и с някои от книгите за възрастни на Туве Янсон, а също и с биографията на Туве Янсон от Буел Вестин („Туве Янсон. Думи, образи, живот“) и писмата на Туве Янсон. Превела е две заглавия, удостоени с най-високата награда за художествена литература в Швеция – наградата „Аугуст. В неин превод излезе популярната в Швеция дебютна книга на Тина Харнеск „Хората, които сеят в снега“. Има опит и в превода на комикси от шведски и английски. Сред преводите й от английски могат да се откроят заглавия от поредицата за главен инспектор Гамаш на Луиз Пени, поредицата за детектив Трейси Кросуайт на Робърт Дъгони, няколко от книгите на Дженифър Макмеън, излезли у нас, а също и забавната поредица за деца на Тим Колинс за Шаро Холмс и доктор Котсън. Сред преводите й от испански са нашумелият дебютен роман на Карина Сайнс Борго „Нощ в Каракас“, детски книги на Хулио Кортасар и Марио Варгас Льоса, а също и поредицата на Кармен Мола за инспектор Елена Бланко.
За четеца:
Иван Димитров е част от първата група по импровизационен театър на английски език във Варна – Frying flogs. Десет години е бил част от Университетския театър на Медицински университет – Варна „Инфарктус“. В момента изучава Playback театър като част от курсовете за напреднали на Playback theatre Varna. Завършил е курс за фасилитатори Insight space в Лондон с водещи Ian Watson и Carol Boroughs. Изучава организационна и социална психология в Нов български университет. По професия е магистър-фармацевт.
За книгите в Гнездо №3:
„Черната рокля на гарвана“ и „Кражби“
Историите в „Черната рокля на гарвана“ пътешестват из едно и също място, описват го, но не го назовават. Скитат се из пространствата на паметта, когато тя започва да отслабва, почти избледнява и така разказвачът е принуден да надгражда руините на отколешни, действителни събития и да измисля фантастични истории, за да компенсира загубата. Сборникът с разкази на Тодорис Гонис включва седем истории, които ромолят по страниците му подобно на река, с единствен препинателен знак запетайката. В неудържим поток на речта основният разказ описва ежедневието на клошар и бездомник, на човек, който със скиталчеството си из града изважда на повърхността живота и хората, от които извръщаме очи. Останалите шест истории говорят за смърт и любов, благородство и низости, вярност и прелюбодеяния, клетви и заклинания, за един, по думите на автора „архаичен свят, побрал най-красивото и най-грозното, свят, който дълбоко ме вълнува и напираше да бъде разказан, преди да потъне в забрава“.
За автора:
Тодорис Гонис (р. 1956) е гръцки режисьор, писател и поет, дългогодишен художествен директор на Общинския театър в Кавала и на Театралния фестивал във Филипи, автор на текстовете на едни от най-обичаните гръцки песни. Завършва театралната школа на Пелос Кацелис, като същевременно следва икономика. Работи като актьор до 1996 г., а след това се занимава основно с режисура, поставяйки класически и съвременни произведения, както на големите гръцки сцени и фестивали (в Атина, Епидавър и др.), така и на независимата театрална сцена. Книгите му са публикувани от престижните гръцки издателства „Агра“, „Гавриилидис“, „Метехмио“. Бил е колумнист и редовен сътрудник на големи гръцки ежедневници, списания и радиостанции. Попитан как поддържа невъобразимото си творческо темпо споделя: „Пиша, докато вървя. Само така мога да създавам текстове: изговарям ги на улицата. Талантът ми е в отприщения поток на речта. Ако ми отнемете краката, с мен е свършено“.
За преводача:
Марина Деливлаева е завършила Новогръцка филология и литература, както и магистратура „Преводач-редактор“ с гръцки и испански език в СУ „Св. Климент Охридски“. Работила е като преводач, говорител и редактор в Гръцка редакция на БНР, в кабинета на Посланика на Гърция в България, водила е упражнения по художествен превод в магистратура „Преводач-редактор“; преподава гръцки език в специалност „Новогръцка филология“ на СУ „Св. Климент Охридски“, както и в Центъра за гръцки език и култура „Аристеа“, където води и лекции по гръцка култура и литература. Превеждала е субтитри и сценарии на филми, пиеси, художествени текстове за периодични издания (откъси от произведения на Аманда Михалопулу, Александрос Стефанидис и Илиас Фрагакис, за „Литературен вестник“). Превела е романа „Зелена безбрежност“ на Евгения Факину (Рива, 2022) и сборника с разкази „Черната рокля на гарвана“ от Тодорис Гонис (Стефан Гечев, 2024); предстои публикуването на двуезичен сборник със стихотворения на Тодорис Гонис в неин превод, както и на съвременни гръцки разкази, носители на гръцката държавна награда за литература.
Книгата „Кражби“ не е просто събирателен образ на загубеното – било то материално или нематериално, а портрет на това, което остава скрито в човека, на малките престъпления срещу другите и срещу себе си. Неподражаемата способност на автора да разказва истории с хаплива ирония и безмилостна точност кара читателя да се смее, докато му се свива сърцето. „Сборник с разкази, който краде тайните на другите, само за да се погрижи с любов за тях“, Politiken. Истории за значими мигове в живота на няколко души, за самота и големи надежди. За краденето на разни неща – и измъкването на тайни от хората с хитрост, без някой някога да разбере. Унизителна среща с миналото в пощата, бягство през прозореца, сблъскване с грозната истина, ровене за новогодишна вечеря в контейнера за боклук или опит да се продаде застраховка на болен и умиращ. Това са не просто случки, а мигове, в които човешката природа се оголва до болка. Читателят ще разпознае себе си или някой близък в героите – обикновени хора, които се борят с безсмислието, самотата и абсурда на живота.
За автора:
Томас Корсгор е роден на 28 февруари 1995 г. във Виборг, Дания. Дебютира през 2017 г. с романа „Ако случайно намине някое човешко същество“, който му печели голямо признание, включително и като „безспорно един от най-убедителните литературни таланти в Дания“. Следва „Един ден ще се смеем над това“ през 2018 г. От първите му два романа са продадени общо над 100 000 копия. През 2021 г. е публикувана третата и последна книга от трилогията му за главния герой Tue (Тюе), „Вероятно трябваше да си там“, наградена със „Златни лаври.“ През 2019 г. сборника с разкази „Кражби“, а през 2020 г. детската книга „Minimund“, написана в сътрудничество с приятелката му Фрида Бригман. За своето творчество авторът споделя: „Аз пиша, за да се доближа до хората. За да бъда по-близо до всичко онова, което ни създава проблеми и трудности и утежнява живота ни.“ Негова запазена марка е да пише с лекота за трудните неща в живота.
За преводача:
Преводачът на книгата Росица Цветанова е родена на 29. Х. 1985 г. във Варна. Завършва специалност „Скандинавистика“ в СУ „Св. Климент Охридски“, където преподава и прави докторската си дисертация за влиянията между литературите на Швеция и Финландия от епохата на Реформацията до наши дни. Превежда художествена литература от датски, норвежки, фински и шведски.
За четеца:
Милена Алджабари е художник, педагог и главен уредник в Художествена галерия – Добрич. Завършила е Художествената гимназия „Илия Петров“ в София и живопис във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. От 2014 г. е музеен педагог в Художествена галерия – Добрич, а от 2022 г. и до момента е главен уредник. Има 3 самостоятелни изложби и множество участия в колективни изложби и пленери. Носител на няколко национални награди за образователна дейност в музея, както и на Община град Добрич за принос в духовния живот на града.
Организатори: (за Добрич) Община град Добрич с партньори: Регионална библиотека „Дора Габе“, Дом-паметник „Йордан Йовков“ и Художествена галерия – Добрич.
