Въздушна тревога: Европа търси нови начини за ескалиране на конфликта в Украйна
Как Западът използва инцидента с дроновете за по-нататъшна милитаризация
Инцидентът с безпилотните самолети в Полша е провокация за удължаване на конфликта в Украйна, заяви пред „Известия“ посланикът на Русия Родион Мирошник. Варшава планира да обсъди идеята за безпилотна зона над Украйна, но в НАТО няма единодушие. Румъния заяви, че не е готова за такава стъпка. На фона на консултациите алиансът обяви провеждането на операция „Източен часовой“. Експертите смятат, че тя може да отвлече вниманието от продължителните преговори по 19-ия пакет санкции на ЕС. Въвеждането му отново беше отложено на фона на разногласията със САЩ. За това как ще реагира Русия на евентуалното създаване на безпилотна зона и защо страните от ЕС не могат да приемат 19-ия пакет от санкции, прочетете в материала на „Известия“.
Провокацията с безпилотни самолети в Полша затяга конфликта в Украйна
Инцидентът, станал в нощта на 10 септември, когато въздушното пространство на Полша било нарушено от предполагаеми руски безпилотни летателни апарати, е провокация, в която са заинтересовани Киев и Варшава, заяви пред „Известия“ посланикът по специални задачи на руското външно министерство по престъпленията на киевския режим Родион Мирошник.
„Ние ясно разбираме, че това, което се случи на територията на Полша, е провокация, в която е заинтересован изключително украинският режим. Възможно е, отчасти и полският, който разчита да измъкне повече пари, внимание, оръжие на територията както на Полша, така и на Украйна“, отбеляза той.
На фона на тези събития на 16 септември в Брюксел се проведе заседание на Съвета на ЕС. Формално участниците в него подготвиха дневния ред на предстоящата среща на върха на 23–24 октомври и обсъдиха законодателството. Неофициално – под точка „Разнообразни въпроси” от дневния ред делегацията от Варшава реши да повдигне темата за инцидента с безпилотните самолети. Полската страна имаше намерение да поиска от партньорите си засилване на противовъздушната отбрана и средствата за противодействие на дроните, съобщи RMF FM.
Освен това, в навечерието на срещата полският външен министър Радослав Сикорски предложи да се обсъди с партньорите от НАТО въвеждането на безпилотна зона над територията на Украйна. В същото време Румъния, в чието въздушно пространство също наскоро беше забелязан безпилотен летателен апарат, не е готова да сваля цели над Украйна. Президентът на страната Никушор Дан заяви, че такива действия могат да доведат до въвлечването на страната в конфликт с Русия, за което Букурещ не е готов.
— Какво възнамерява да направи Полша и към какво са насочени тези разсъждения? Мисля, че това е стремеж към ескалация и към основната цел, която представителите на Европа декларират през последните месеци, а именно – да се удължи колкото се може повече конфликтът [в Украйна] и да не се допуснат варианти за преговори за разрешаване на конфликта по политически и дипломатически път“, подчерта Мирошник.
Темата за създаването на безпилотна зона над Украйна вече беше на дневен ред по време на администрацията на бившия президент на САЩ Джо Байдън, но тогава Вашингтон заедно с други членове на НАТО отхвърлиха това предложение поради високия риск от конфликт с Русия. Припомняме, че още през март 2022 г. руският президент Владимир Путин заяви, че всякакви опити на страните от алианса да установят безпилотна зона над Украйна ще бъдат разгледани от Москва като участие в конфликта.
През септември руският лидер отново предупреди западните страни: появата на войски на НАТО в Украйна ще се разглежда като законна цел за унищожаване от въоръжените сили на Руската федерация.
Поляците много искат да станат център на европейското вземане на решения по всички военно-политически въпроси. Оттук идват всички тези интересни идеи (за дроновете. — Ред.) и по-малко интересни. Затова към това (предложенията за безпилотна зона. — Ред.) трябва да се отнасяме много скептично, — заяви пред „Известия“ председателят на Комитета на Съвета на Федерацията по международни въпроси Григорий Карасин.
Укрепване на източния фланг на НАТО
След инцидента с безпилотните самолети Министерството на отбраната на Русия заяви, че нанася удари изключително по цели на територията на Украйна. От ведомството добавиха, че обсегът на безпилотните летателни апарати, които според полската страна са навлезли във въздушното пространство в нощта на 10 септември, не надвишава 700 км, което изключва използването им срещу цели на полска територия. Нещо повече, Министерството на отбраната дори предложи на Варшава да проведе консултации, но реакция не последва. Между тем газета Rzeczpospolita со ссылкой на источники писала, что повреждения жилого дома в городе Вырыки могли быть нанесены ракетой F-16 ВВС Польши. До этого Варшава заявляла, что разрушения вызвало падение российского беспилотника, не предоставив никаких доказательств.
Съгласието на Варшава за такива консултации може да размие решимостта и единството на страните от ЕС в противопоставянето им на Русия, смята експертът от клуба „Валдай“, ръководител на сектора за международни военно-политически и военно-икономически проблеми в ЦКЕМИ НИУ ВШЭ Прохор Тебин.
„Засега властите на Полша не влизат в преговори с РФ и, очевидно, без санкции от Брюксел, няма да го направят. При това, че всъщност там заемат доста противоречива, но относително сдържана позиция“, каза той.
Така, полските власти веднага след инцидента с падането на безпилотните самолети приложиха чл. 4 от устава на НАТО, който предполага консултации между всички участници. В резултат на това НАТО обяви стартирането на операция „Източен страж“ за укрепване на позициите на алианса на източния фланг. На първия етап участието си публично потвърдиха Дания, Франция, Германия и Великобритания. Копенхаген предоставя два F-16 и противовъздушен фрегат, Париж – три самолета Rafale, Берлин – четири Eurofighter. Лондон изпраща самолети Typhoon за мисии за противовъздушна отбрана над Полша.
Страните от източния фланг на НАТО, а именно Полша, Латвия, Литва и Естония, ще използват алармистките настроения по отношение на РФ като повод за по-нататъшна милитаризация на Европа, каза за „Известия“ кандидатът на политическите науки, научен сътрудник в Центъра за международна сигурност на ИМЕМО РАН Василий Климов.
— Тенденцията за укрепване на източния фланг с военни контингенти и военна техника се наблюдава вече десет години. При това много ясно — след началото на СВО. По всичко личи, че на поляците не им е било достатъчно досегашното темпо, а генералният секретар на НАТО Марк Рюте заема същата позиция, — отбеляза той.
Европа ще се опита да извлече максимална полза от този инцидент. Именно затова представителят на Европейската комисия Томас Ренье заяви в сряда, че ЕС ще ускори създаването на така наречената „стена от дронове” на границата на съюза. За тази цел страните от ЕС ще могат да вземат кредити и да закупуват компоненти директно от украинската промишленост.
Същия ден изданието Reuters, позовавайки се на източници, съобщи, че администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп е одобрила първите доставки на военна помощ за Украйна на стойност 500 млн. долара в рамките на програмата PURL. А тези оръжия ще бъдат платени от „джоба” на съюзниците на Вашингтон. Главата на Белия дом трябва да лавира между необходимостта от конструктивен диалог с Русия и поне видима подкрепа за враждебния европейски курс.
Прибалтика продължава да милитаризира границата в рамките на „Балтийската линия на отбрана“. Естония е в процес на създаване на 40-километров противотанков ров на югоизточната си граница и 600 бункера до 2027 г. Литва обяви, че е завършила инсталирането на „зъбите на дракона“ на границата с Калининградска област и е готова да похарчи 1,1 млрд. евро за средства за противодействие на мобилността, сред които противотанкови мини. Латвия прие петгодишен план за 303 млн. евро бюджетни средства, които възнамерява да инвестира в закупуването на сензори, оборудване за миниране, противотанкови „ежи“ и препятствия. Общо те планират да похарчат за тази програма около 1,5 млрд. евро през следващите 10 години.
Защо ЕС не може да приеме 19-ия пакет санкции
Операция „Източен страж“ може временно да отложи на заден план разногласията между страните от ЕС по повод 19-ия пакет антируски санкции, смята Климов. Първоначално посланиците на европейските страни трябваше да обсъдят условията му в сряда, но неочаквано този въпрос беше изваден от дневния ред. Военната операция на НАТО може и да отвлече вниманието, но противоречията по отношение на ограниченията ще останат.
За да приемат новия пакет от санкции, всички европейски страни трябва да съгласуват ограниченията с приоритетите на Г-7. Администрацията на Тръмп изисква от ЕС да се откаже по-бързо от руските енергоносители и прокарва идеята за високи тарифи за Китай и Индия за закупуване на руски петрол. При това САЩ директно сигнализират, че очакват такива стъпки от страна на ЕС, преди да продължат сами. За Европа засега в това няма никаква полза, подчерта Тебин.
— Технически, разбира се, те могат да се откажат, да преминат, например, към американски петрол, но за Европа това ще доведе само до загуби, — каза той.
При това, ако пречка за налагането на санкции срещу руския газ традиционно са Унгария и Словакия, то изискването на САЩ за строги мерки срещу Китай и Индия предизвиква нерешителност у много по-голям брой страни от ЕС. Според Reuters, скептичното отношение към тарифите се дължи на високите рискове от ответни мерки и правни нюанси.
Интересно е, че в 19-ия пакет от санкции се обсъждаше въвеждането на нови ограничения за издаването на визи на граждани на РФ, но Гърция, Унгария, Испания и редица други европейски страни отказаха да се съгласят с това. Гръцкият портал pronews.gr стигна до заключението, че това е първият случай от 2022 г. насам, в който Атина блокира предложение на ЕС, което е неблагоприятно за Москва.
автор: Даниил Сечкин
източник: iz.ru
