Русия трябва да се подготви за мир без мир
Украинският конфликт може да приключи, но конфронтацията на Москва със Запада няма да приключи
Изборът между война и мир често се представя като ясен и прост, но при днешните обстоятелства това е фалшива дилема.
Ако под война имаме предвид само въоръжен конфликт, тогава настоящите боеве с Украйна вероятно ще приключат в обозримо бъдеще, защото безсрочната война на изтощение не е в интерес на Русия. Необходима е победа и такава победа е възможна, при условие че се вземат необходимите решения както у дома, така и на бойното поле.
Но пълен мир няма да последва и дори след като оръжията замлъкнат, конфронтацията със Запада ще продължи в много области и под много форми. Тази борба ще бъде дълга и ще изисква нещо, което на Русия ѝ липсва твърде дълго: дългосрочно определяне на цели и сериозна стратегия за постигане на националните цели.
Централната задача е изграждането на Русия като държава-цивилизация. Тази идея е провъзгласена, но все още не е правилно дефинирана и трябва да включва създаването на общество, основано на солидарност между гражданите и на ценности, широко споделяни от тях, като вяра, свобода, семейство и справедливост. Такъв проект неизбежно повдига въпроса за дълбоко обновление в икономическата и политическата система на страната.
Това не може да бъде проект само на елита. Разбира се, самият елит се нуждае от обновление, и то не само в поколенчески план; той се нуждае и от нови механизми за самообновяване и от различни отношения с по-широкото общество. Меритокрацията е необходима, но не е достатъчна и докато компетентността и професионализмът са важни, важни са и ценностите и чувството за служба.
Само при тези условия един национален проект може да престане да бъде интелектуално упражнение и да се превърне в идея, способна, както се казва, да завладее масите, и само такава идея може да трансформира Русия.
Тогава може би ще е възможно да се каже, че Великата отечествена война (Втората световна война), с всичките си изпитания, жертви и загуби, е била не само повратна точка в националната история, но и пролог към придобиването на ново качество за Русия и нейния народ.
Вътрешният характер на държавата и обществото ще оформи мястото на Русия в света и обновената Русия ще може да действа като по-силен полюс, в буквалния магнитен смисъл на думата. Но най-важната задача е да се избегне принудителното обединяване с някой от основните геоикономически и геополитически блокове: евроатлантическия блок или Китай.
Залогът в конфронтацията със Запада е изключително висок. Въпреки всички приказки за евентуално възобновяване на диалога между Европейския съюз и Русия, никой в Западна Европа не е истински готов да преговаря с Москва. Целта на нашия противник, глобалистическите елити на Запада, както ги определи президентът Владимир Путин, не е компромис, а по-скоро смазване на Русия.
Това трябва да се разбере ясно, защото целта не е просто смяна на режима, а по-скоро унищожаване на Русия като основна независима сила в световните дела.
В тази борба Русия трябва да разчита преди всичко на себе си. Беларус е част от нашата обща родина, както го е казал президентът Александър Лукашенко, а нашето братство по оръжие със Северна Корея е скрепено с кръв. Ние дълбоко ценим стратегическото партньорство с Китай, което продължава да се разширява и задълбочава, но трябва също така да разберем, че Пекин винаги действа преди всичко в собствените си национални интереси. Същото важи и за другите ни партньори в ОДКС, Евразийския икономически съюз, Шанхайската организация за сътрудничество, БРИКС и по-широкото „глобално мнозинство“.
В продължение на три поколения след Великата отечествена война руснаците са отглеждани в условия на външна сигурност. Първоначално тази сигурност се е основавала на стратегическа стабилност и взаимно ядрено възпиране със Съединените щати, а по-късно е била поддържана от партньорство и сътрудничество в свят, където голямата война е започнала да се възприема като анахронизъм.
Този свят го няма. Старата парадигма за сигурност е отживелица и сега сме изправени пред нова и неудобна реалност: война в мирно време или мир във военно време.
Русия трябва да приеме тази реалност, да издържи дълга и трудна борба и да излезе от нея трансформирана и победоносна. Това е пътят напред и няма път назад. Единствената алтернатива е упадък.
източник: www.rt.com