Миграция срещу развитие на регионите в Казахстан: защо хората се преместват в големите градове

В Казахстан неконтролируемото развитие на системата за вътрешна миграция оказва сериозен натиск върху инфраструктурата на големите градове.

Този въпрос беше повдигнат и в посланието на президента, в което кметските администрации на градовете бяха натоварени да бъдат подготвени за увеличената миграционна тежест. В тази връзка Kazinform анализира влиянието на вътрешната миграция върху развитието на градовете, като се основава на мнението на експерти.

Прирастът за годината е 20,6%

Според данни на Националната статистическа служба на Република Казахстан, през втората половина на 2025 г. вътрешната миграция се е увеличила с 20,6% в сравнение със същия период на 2024 г. Най-голям ръст на населението в резултат на междурегионални премествания е отчетен в редица региони (вж. инфографиката по-долу).

Държавният глава показа реалния мащаб на последиците от миграцията на примера на столицата. През последните три години населението на Астана се е увеличило с 250 хиляди души. Само през миналата година в града са се преместили 100 хиляди души.

Според официалната статистика населението на града е 1,5 милиона души, но всъщност градската инфраструктура обслужва ежедневно до 1,9 милиона души. По думите на президента това е равносилно на натоварването, което би създал допълнителен град с население от 400 хиляди души.

— Училищната инфраструктура в града вече работи на границата на възможностите си — ежегодно се налага да се строят до 15 нови училища. Продължава да има недостиг на легла и претоварване на поликлиниките. Вместо да създава условия за ускорено развитие на града, акimat е принуден да насочва значителни ресурси към социални разходи, които вече заемат 60 процента от градския бюджет. За да се коригира ситуацията, са необходими радикални мерки, подчерта президентът Касим-Жомарт Токаев.

Мнение на експерти

Директорът на изследователския център „Сандж“, социологът Жанар Жандосова, отбеляза, че президентът е повдигнал навреме проблема с вътрешната миграция, тъй като последиците от нея стават все по-осезаеми.

Според данни на Организацията на обединените нации, през 2020 г. нивото на урбанизация в САЩ е било 82,5%, в Германия – 77,4%, в Япония – 91,7%, във Великобритания – 83,7%, във Франция – 80,7%, в Италия – 70,7%. Дори Китай, с ниво от 60,3%, е само малко пред Казахстан. В нашата страна за периода от 2010 до 2020 г. делът на градското население се е увеличил с 20%, а нивото на урбанизация е достигнало 59%. А през 2021–2025 г. този показател вече е нараснал до 63%, съобщи експертът.

Фото: Александр Павский / Kazinform

Според Ж. Жандосова, най-голяма миграционна активност се наблюдава в посока Астана, Алмати и Шимкент, тъй като именно в тези мегаполиси са съсредоточени възможностите за кариерно развитие, по-високи доходи и широк пазар на труда. Въпреки това, тази тенденция може да забави развитието на регионите, тъй като трудоспособното население масово напуска селските райони и малките градове. В тази връзка създаването на нови работни места в регионите се превръща в стратегическа задача.

— По-рано, с цел преразпределение на трудовите ресурси, се реализираше програмата „Еңбек“, насочена към преселване на граждани от южните региони в северните. Практиката обаче показа, че липсата на стабилни и атрактивни предприятия в северните региони се превърна в основен проблем. Имаше случаи, когато преселниците, след като са работили на новото място 4-5 месеца, се връщаха обратно поради ниските заплати, отбеляза социологът.

Директорът на обществения фонд „Urban Forum Kazakhstan“ Адил Нурмаков отбелязва, че вътрешната миграция оказва силно натиск върху инфраструктурата на големите градове. Особено остро проблемите се проявяват в транспортната система и на пазара на жилища. Според него миграцията не трябва да се спира, а напротив, трябва да се адаптираме към нея. За целта трябва да се откажем от остарелите принципи на съветското планиране и да преминем към интегриран, комплексен подход в урбанистиката.

Фото: из личного архива Адиля Нурмакова

Той дава за пример такива мегаполиси като Берлин, където живеят около 3,8 милиона души, и агломерацията на Токио с население от почти 37 милиона. Тези градове успешно са се адаптирали към бурния растеж на броя на жителите благодарение на паралелното развитие на транспорта, жилищното строителство и социалната инфраструктура.

Според А. Нурмаков, огромна грешка е застрояването на нови райони изключително с жилища, без да се създават необходимите условия за пълноценен живот.

— В новите райони едновременно трябва да се появяват училища, поликлиники, работни места, зони за отдих и достъпен обществен транспорт. Всичко това трябва да се развива успоредно със строителството, а не да се отлага за по-късно. Градовете трябва да бъдат компактни, многофункционални, удобни за пешеходци и велосипедисти — точно това изисква съвременната урбастика. Освен това, развитието на пазара на наемен жилищен фонд е едно от ключовите решения за адаптирането на новите граждани, каза експертът.

Той също така оцени положително инициативата, озвучена в посланието на президента, за създаване на нови социално-икономически центрове. Въпреки това, той предупреди да не се превръща тази идея във формални проекти с цел отчетност.

„Само ако тези центрове наистина се превърнат в привлекателна алтернатива за живот и работа, способна да се конкурира с мегаполисите, те ще изпълнят своята мисия“, подчерта А. Нурмаков.

Според политолога Асем Кайдарова един от ключовите механизми за управление на миграционните потоци трябва да бъде ускореното развитие на регионите. Като успешен пример тя посочва Туркестанската област.

— Благодарение на системната политика, ориентирана към развитие на инфраструктурата и икономиката, миграционният натиск в региона е намалял. Ако в други региони едновременно се решават въпросите на културата, отдиха, жилищното настаняване и създаването на работни места, отливът на населението към мегаполисите ще намалее, — убедена е експертът.

1400 села са изчезнали за 20 години: урбанизацията не трябва да унищожава селата

Депутатът от Мажилиса на Парламента на РК Ерболат Саурыков също счита, че повдигнатият в посланието на президента проблем с миграцията е един от ключовите за бъдещето на страната. Той подчертава: урбанизацията е неизбежно явление, но не трябва да се забравя селските райони.

През последните 20 години в страната са затворени над 1400 села, а още 500 са признати за неперспективни. Това е тревожна тенденция. Всяко село не е просто населено място, а част от историята и културата. За да се задържи младежта в селата, на първо място е необходимо да се осигури достъпно жилище. На второ място, трябва да се въведат данъчни облекчения и специален икономически режим за селските райони. На трето място, е необходимо да се засили програмата „С диплома – в селото“, отбеляза депутатът.

Подкрепяйки инициативата за създаване на нови социално-икономически центрове, Е. Саурыков предложи да се активират законодателните и финансовите лостове за нейното реализиране.

— На първо място е необходимо да се разработи специална държавна програма на национално ниво. На предприемачите, готови да развиват бизнес в селото, трябва да се създадат още по-изгодни условия, отколкото в градовете. Без пътища, вода, електричество и интернет никаква инфраструктура няма да се развива, — подчерта той.

Урбанизацията е норма, но без равенство между регионите се губи балансът

Според експертите урбанизацията е естествен и закономерен процес. В развитите страни делът на градското население достига 75-85%. Това обаче не трябва да означава отказ от живота в селските райони. Ако държавата последователно развива регионите, вътрешната миграция ще стане по-равномерна и социално-икономическите различия между областите ще започнат да намаляват.

Президентът обърна внимание и на факта, че в страната все още липсва централизирана система за отчитане на миграцията. Това от своя страна затруднява планирането и управлението на пазара на труда.

Във връзка с това пред правителството стои комплексна задача – да създаде единна цифрова система за отчитане на миграционните потоци както в страната, така и от чужбина, както и да повиши привлекателността на регионите за живот и работа.

Пълният текст на посланието на държавния глава Касим-Жомарт Токаев към народа на Казахстан можете да прочетете тук.

автор: Айгуль Эсеналиева

източник: www.inform.kz