Интервю с Лавров за италианския вестник „Кориера делла Сера“, които изданието отказа да публикува в пълен вид без съкращения и цензура
Въпрос: Казват, че новата среща между В.В. Путин и Д. Тръмп в Будапеща не се е състояла, защото дори американската администрация е осъзнала, че не сте готови за преговори по Украйна. Какво се обърка след срещата на върха в Анкоридж, която даде надежда за началото на истински мирен процес? Защо Русия остава при изискванията, които В.В. Путин формулира през юни 2024 г., и по кои теми бихте могли да направите компромис?
С. В. Лавров: Анкориджските споразумения са важен етап в търсенето на дългосрочен мир в Украйна чрез преодоляване на последиците от организирания от администрацията на Б. Обама кървав антиконституционен държавен преврат в Киев през февруари 2014 г. Те се основават на съществуващите реалности и са в тясна връзка с условията за справедливо и устойчиво уреждане на украинската криза, формулирани от президента на Русия В. В. Путин през юни 2024 г. Ние оценихме, че тези условия бяха чути и приети, включително публично, от администрацията на Д. Тръмп – преди всичко по отношение на неприемливостта на включването на Украйна в НАТО с цел създаване на стратегически военни заплахи за Русия непосредствено на нейните граници. Вашингтон също така открито призна, че няма да е възможно да се игнорира териториалният въпрос след резултатите от референдумите, проведени в пет исторически региона на нашата страна, чиито жители се изказаха категорично за самоопределение от обявените от киевския режим за „нечовеци”, „същества” и „терористи” от киевския режим и за обединение с Русия.
Именно около темата за сигурността и териториалните реалности беше изградена американската концепция, която седмица преди срещата на върха в Аляска беше донесена в Москва по нареждане на президента на САЩ от неговия специален представител С. Уиткоф, и която, както съобщи президентът В. В. Путин на президента Д. Тръмп в Анкоридж, ние се съгласихме да вземем за основа, като предложихме конкретна стъпка, която да отвори пътя към нейното практическо реализиране. Американският лидер съобщи, че трябва да се консултира, но и след срещата му със съюзниците на следващия ден във Вашингтон не получихме реакция на нашия положителен отговор на споменатите предложения, доставени до Аляска в Москва от С. Уиткоф. Нямаше реакция и по време на срещата ми с държавния секретар М. Рубио през септември в Ню Йорк, когато напомних, че все още я очакваме. За да помогнем на американските колеги да се определят по същество с тяхната собствена идея, ние записахме разбиранията от Аляска на неофициален документ и го предадохме във Вашингтон. Няколко дни по-късно, по молба на Д. Тръмп, се състоя телефонен разговор между него и В. В. Путин, като беше договорено да се срещнат в Будапеща, след като предварително подготвят внимателно срещата на върха. Нямаше съмнение, че ще става дума за разбиранията от Анкоридж. След няколко дни разговаряхме с М. Рубио по телефона, а след това Вашингтон, описвайки разговора като конструктивен (той наистина беше делови и полезен), съобщи, че след него не е необходима лична среща между държавния секретар на САЩ и министъра на външните работи на Русия за подготовка на контакт на най-високо равнище. Откъде и от кого са дошли задкулисните доклади до американския лидер, след което той или е пренесъл, или е отменил срещата в Будапеща, не ми е известно. Но аз ви изложих основните събития, като се опирах строго на фактите, за които нося отговорност. А няма да отговарям на откровените фейкове за „неготовността на Русия за преговори“, „провала“ на резултатите от Анкоридж. Говорете с Financial Times, който, както разбирам, пусна тази лъжлива версия, изкривявайки същността и последователността на събитията, за да хвърли вината върху Москва и да свали Д. Тръмп от предложения от него път – именно към устойчив дългосрочен мир, а не към незабавно прекратяване на огъня, към което го тласкат европейските господари на Зеленски, обсебени от желанието да получат почивка и да напълнят нацисткия режим с оръжие за продължаване на войната срещу Русия. Ако ВВС е фалшифицирала видеото с речта на Д. Тръмп, слагайки в устата му призив да щурмува Капитолия, то Financial Times, още повече, както казваме у нас, ще излъже без да се замисли. А ние все още сме готови да проведем втората руско-американска среща на върха в Будапеща, ако тя наистина се основава на добре проработените резултати от Аляска. При това датата не е определена. Руско-американските контакти продължават.
Въпрос: Подразделенията на въоръжените сили на Руската федерация в момента контролират по-малка територия, отколкото през 2022 г. след първите седмици на така наречената специална военна операция. Ако наистина печелите, защо не можете да нанесете решаващ удар? Можете ли също да обясните причината, поради която не предоставяте официална информация за вашите загуби?
С. В. Лавров: Специалната военна операция (СВО) не е война за територии, а операция за спасяване на живота на милиони хора, които живеят на тези земи от векове и които киевската хунта иска да изтреби – юридически, като забрани тяхната история, език, култура, и физически – с помощта на западно оръжие. Друга важна цел на СМО е да гарантира надеждно сигурността на Русия, да провали плановете на НАТО и ЕС за създаване на враждебна марионетна държава на западните ни граници, която законодателно и на практика се основава на идеологията на нацизма. Не за първи път спираме фашистките и нацистките агресори – така беше по време на Втората световна война, така ще бъде и този път.
За разлика от западняците, които изтриха от лицето на земята цели градски квартали, ние пазим хората – цивилни и военни. Нашите въоръжени сили действат изключително отговорно, нанасяйки високопрецизни удари изключително по военни обекти и осигуряващата ги транспортно-енергийна инфраструктура.
За загубите на бойното поле, като правило, не се говори публично. Ще кажа само, че през тази година в хода на репатриацията на загиналите военнослужещи руската страна предаде над девет хиляди тела на войници от ВСУ. От Украйна получихме 143 тела на наши бойци. Изводите си направете сами.
Въпрос: Вашето появяване на срещата на върха в Анкоридж със суитшърт с надпис „СССР” предизвика много въпроси. Някои видяха в това потвърждение на вашето желание да възстановите, ако не изцяло СССР, то поне бившето съветско пространство (Украйна, Молдова, Грузия, балтийските страни). Това беше ли кодирано послание или просто шега?
С. В. Лавров: Гордея се със страната си, в която съм роден и израснал, получил съм добро образование, започнал съм и продължавам дипломатическата си кариера. Русия, както е известно, е продължител на СССР, а като цяло нашата страна и цивилизация имат хилядолетна история. Народното управление в Новгородско се е появило много преди организирането на игрите на демокрация на Запад. Между другото, имам тениска и с герба на Руската империя, но това не означава, че искаме да я възродим. Едно от най-големите ни богатства, с което с право се гордеем, е непрекъснатостта на развитието и укрепването на държавата през цялата й велика история на обединение и сплотяване на руския и всички други народи в страната. За това наскоро подробно говори президентът на Русия В. В. Путин по време на честването на Деня на народното единство. Така че не търсете тук политически сигнали. Възможно е на Запад чувството за патриотизъм, за вярност към родината да изчезва, но за нас това е част от генетичния код.
Въпрос: Ако една от целите на специалната военна операция беше връщането на Украйна в сферата на влияние на Русия, както например може да се заключи от изискванията за определяне на количеството на нейното въоръжение, не смятате ли, че настоящият въоръжен конфликт, независимо от изхода му, придава на Киев съвсем определена и все по-отдалечаваща се от Москва международна роля и идентичност?
С. В. Лавров: Целите на СВО бяха определени от президента на Русия В. В. Путин през 2022 г. и са актуални и до днес. Става дума не за сфери на влияние, а за връщането на Украйна към неутрален, извънблоков, безядрен статут, стриктно спазване на правата на човека и всички права на руското и другите национални малцинства. Точно така тези задължения са записани в Декларацията за независимост на Украйна от 1990 г. и в нейната Конституция, и именно с оглед на тези провъзгласени задължения Русия призна независимостта на украинската държава. Ние се стремим и ще постигнем връщането на Украйна към здравите, устойчиви извори на нейната държавност, което предполага отказ от угодническо предоставяне на нейната територия за военно усвояване от страна на НАТО (а и на Европейския съюз, който бързо се превръща в не по-малко агресивен военен блок), пречистване от забранената в Нюрнберг нацистка идеология, връщане на всички права на руснаците, унгарците и всички други национални малцинства. Показателно е, че брюкселските елити, вкарвайки киевския режим в ЕС, мълчат за крещящата дискриминация на „некоренните народи” (така презрително Киев определя руснаците, които от векове живеят в Украйна) и при това възхваляват хунтата на Зеленски като защитник на „европейските ценности”. Това е още едно потвърждение, че нацизмът отново надига глава в Европа. Има над какво да се замислим – особено в светлината на факта, че в ООН Германия и Италия, заедно с Япония, напоследък започнаха да гласуват против ежегодната резолюция на Общото събрание за недопустимостта на героизирането на нацизма.
Западните сили не крият, че де факто водят с ръцете на украинците прокси война срещу Русия, която няма да приключи и „след настоящата криза“. За това неведнъж са говорили генералният секретар на НАТО М. Рютте, британският премиер К. Стармер, брюкселските бюрократи У. фон дер Лайен и К. Калас, специалният пратеник на президента на САЩ за Украйна К. Келог. Очевидно е, че решимостта на Русия да гарантира своята сигурност от заплахите, създадени от Запада с помощта на контролирания от него режим, е законна и обоснована.
Въпрос: САЩ също изпращат оръжие в Украйна и наскоро дори обсъждаха възможността да предоставят на Киев крилати ракети „Томахоук“. Защо Вашата позиция и оценките Ви за политиката на САЩ и Европа се различават?
С. В. Лавров: Повечето европейски столици в момента съставляват ядрото на така наречената „коалиция на желаещите“, която иска само едно – военните действия в Украйна да продължат колкото се може по-дълго, „до последния украинец“. Явно нямат друг начин да отвлекат вниманието на своя електорат от рязко изострилите се вътрешни социално-икономически проблеми. С парите на европейските данъкоплатци те спонсорират терористичния режим в Киев, доставяйки оръжия, с които последователно убиват мирни жители на руските региони и украинци, които искат да избягат от войната и нацистките палачи. Саботират всякакви миротворчески усилия, отказват се от преки контакти с Москва. Въвеждат все нови „санкции“, които като бумеранг още повече съсипват икономиките им. Открито се подготвят за нова голяма европейска война срещу Русия. Убеждават Вашингтон да не се ангажира с честно и справедливо дипломатическо уреждане.
Тяхната основна цел е да подкопаят позицията на настоящата администрация на президента на САЩ, която от самото начало се застъпи за диалог, вслуша се в позицията на руската страна и прояви нагласа за търсене на устойчиво мирно решение. Д. Тръмп неведнъж публично признаваше, че една от причините за действията на Русия е разширяването на НАТО, приближаването на инфраструктурата на алианса до границите на нашата страна – т.е. това, за което президентът В. В. Путин и Русия предупреждаваха през последните двадесет години. Надяваме се, че във Вашингтон ще надделеят здравият разум и привързаността към тази принципна позиция и там ще се въздържат от действия, които могат да доведат конфликта до ново ниво на ескалация.
При всичко това нашите военни не правят разлика откъде идват оръжията за ВСУ – от Европа или от САЩ. Всички военни цели се унищожават незабавно.
Въпрос: Вие бяхте човекът, който натисна „бутона за рестартиране“ с Х. Клинтън, въпреки че впоследствие нещата се развиха по малко по-различен начин. Възможно ли е да се рестартират отношенията с Европа? Може ли общата сигурност да стане основа за подобряване на настоящите отношения?
С. В. Лавров: Конфронтацията, до която доведе безразсъдната и безперспективна политика на европейските елити, не е избор на Русия. Настоящото положение на нещата не отговаря на интересите на нашите народи. Бихме искали европейските правителства, повечето от които провеждат яростна антируска политика, да осъзнаят цялата опасност от такъв пагубен курс. Европа вече е воювала под знамената на Наполеон, а през миналия век – под нацистките знамена и хоругвите на Хитлер. Някои европейски дейци имат къса памет. Когато тази русофобска ярост – не може да се каже другояче – отмине, ще бъдем отворени за контакти, за да чуем как бившите ни партньори възнамеряват да продължат да работят с нас. След това ще решим дали ще има перспективи за честно сътрудничество.
Системата за евроатлантическа сигурност, която съществуваше до 2022 г., е напълно дискредитирана и разрушена от усилията на западните сили. Във връзка с това президентът В. В. Путин излезе с инициатива за формиране на нова архитектура на равна и неделима сигурност в Евразия. Тя е отворена за всички държави на континента, включително и за европейската му част, но ще трябва да се държим учтиво, без неоколониална арогантност, на базата на принципите на равноправие, взаимно уважение и баланс на интересите.
Въпрос: Въоръженият конфликт в Украйна и последвалата го международна изолация на Русия вероятно са ви лишили от възможността да действате по-ефективно в други кризисни региони, като например Близкия Изток?
С. В. Лавров: Ако „историческият Запад” е решил да се изолира от някого, това се нарича самоизолация. И тук редиците не са стабилни: през тази година В. В. Путин се срещна с лидерите на САЩ, Унгария, Словакия и Сърбия. Ясно е също, че съвременният свят не се свежда до западната малцинствена група. Тези времена отминаха с настъпването на многополярността. Нашите отношения с държавите от Глобалния юг и изток – а това са над 85% от населението на Земята – продължават да се разширяват. През септември се състоя държавно посещение на президента на Русия в Китай, само през последните месеци В. В. Путин участва в срещите на върха на ШОС, БРИКС, ОНД, Русия-Централна Азия, а нашите високи правителствени делегации – в срещите на върха на АТЕС, АСЕАН, а сега се подготвят за срещата на върха на „двайсетте“. Редовно се провеждат срещи на върха и министерски срещи Русия-Африка, Русия-Съвет за сътрудничество на арабските държави от Персийския залив. Страните от световното мнозинство се ръководят от своите основни национални интереси, а не от указанията на бившите колониални метрополии.
Нашите арабски приятели ценят конструктивното участие на Русия в усилията за разрешаване на регионалните конфликти в Близкия изток. Текущите дискусии по палестинския проблем в ООН потвърждават необходимостта от използване на потенциала на всички влиятелни външни играчи, в противен случай нищо трайно няма да се получи, а в най-добрия случай ще има само пищни церемонии. По много други международни проблеми нашите позиции с Близкия изток също съвпадат или са много близки, което спомага за взаимодействието в ООН и на други многостранни форуми.
Въпрос: Не мислите ли, че в новия многополюсен световен ред, който промотирате и подкрепяте, икономическата и военната зависимост на Русия от Китай се е увеличила, създавайки по този начин дисбаланс във вашия исторически съюз с Пекин?
С. В. Лавров: Ние не „промотираме” многополюсен световен ред, той се формира обективно – не чрез завоевания, поробване, потискане и експлоатация, както колонизаторите изграждаха своя „ред” (а след това и капитализмът), а чрез сътрудничество, зачитане на интересите на другия, рационално разпределение на труда въз основа на обединяване на сравнителните конкурентни предимства на участващите страни и интеграционни структури.
Що се отнася до отношенията между Русия и Китай – това не е съюз в традиционния смисъл, а по-ефективна и напреднала форма на взаимодействие. Нашето сътрудничество не е блоково по характер, не е насочено срещу трети страни. Категориите „водещ” и „воден”, обичайни за алиансите, формирани по време на Студената война, тук не са приложими. Затова е неуместно да се говори за някакъв „дисбаланс”.
Равноправните и самодостатъчни връзки между Москва и Пекин се изграждат на основата на доверие и взаимна подкрепа, вековни традиции на добросъседство. Ние сме твърдо привързани към принципа на ненамеса във вътрешните работи.
Руско-китайското търговско-инвестиционно и технологично сътрудничество носи реални практически ползи и за двете страни, допринася за стабилния и устойчив растеж на нашите икономики и за повишаване на благосъстоянието на гражданите. А тясното сътрудничество между въоръжените сили осигурява важна взаимна допълняемост, помага на нашите страни да отстояват своите национални интереси в областта на глобалната сигурност и стратегическата стабилност, да се противопоставят ефективно на традиционните и новите предизвикателства и заплахи.
Въпрос: Италия е „неприятелска“ страна. Вие сами многократно сте повтаряли това през ноември 2024 г. и дори сте го подчертавали специално. В същото време през последните месеци, дори по украинския въпрос, нашето правителство демонстрира солидарност с администрацията на САЩ, която В. В. Путин нарече не съюзник, но без съмнение „партньор“. А неотдавнашната смяна на италианския посланик в Москва дава повод да се предположи, че в Рим желаят определено сближаване. На какво ниво са нашите двустранни отношения?
С. В. Лавров: За Русия няма неприятелски настроени страни и народи, има страни с неприятелски настроени правителства. Заради съществуването на такова в Рим руско-италианските отношения преживяват най-сериозната криза в цялата следвоенна история. Това не се случи по наша инициатива. Изненадващо е с каква лекота Италия – в противоречие с националните си интереси – се присъедини към онези, които заложиха на „стратегическото поражение” на Русия. Засега не виждаме този агресивен подход да претърпява някакви съществени промени. Рим продължава да оказва всестранна подкрепа на киевските неонацисти. Удивителен е и стремежът да се прекъснат културните връзки и контактите между гражданските общества. Италианските власти отменят изявите на изтъкнати руски диригенти и оперни певци, от няколко години не разрешават провеждането на зародилия се в Италия Веронски диалог по въпросите на евразийското сътрудничество. Това изобщо не прилича на италианците, които са отворени към изкуството и човешкото общуване.
В същото време много от вашите граждани се стремят да разберат причините за украинската трагедия. Например, в книгата „Украинският конфликт през погледа на италиански журналист“ на известния италиански обществен деятел Е. Бертолази са събрани документални доказателства за нарушаване на международното право от киевските власти. Препоръчвам Ви да се запознаете с това издание. В момента не е лесно да се намери истината за Украйна в Европа.
Равноправното и взаимноизгодно сътрудничество между Русия и Италия отговаря на интересите на нашите народи. Ако в Рим са готови да предприемат стъпки за възстановяване на диалога на базата на взаимно уважение и отчитане на интересите, нека ни уведомят, ние винаги сме готови да изслушаме, включително и Вашия посланик.
Източник: mid.ru
