3-те най-успешни операции на съветските сили в Афганистан
Съветските войски в Афганистан не трябва да воюват, а само да оказват помощ на афганистанската армия. Въпреки това поради слабостите на последната цялата тежест на войната пада върху техните плещи.
Кунарска операция (19 май – 12 юни 1985 г.)
Битка на пътя. Демократична република Афганистан.Александyр Грашченков/Sputnik
Източната провинция Кунар е причина за особено безпокойство както за правителството на страната, така и за командването на Ограничения контингент на съветските войски. Действащите тук отряди на муджахидините, които са активно снабдявани с оръжие и боеприпаси от съседен Пакистан, представляват заплаха за Кабул, който се намира само на 100 километра.
Съветската армия регулярно провежда операции в Кунар, но ресурсите за окончателното разрешаване на проблема не са достатъчни. На 21 април 1985 г. в дефилето Маравар в плен на муджахидините попадат 31 разузнавачи от 334-и Отделен отряд със специално назначение.
На 19 май, след мощна артилерийска подготовка, в долините на реките Кунар и Печ е изпратен 12-хиляден десант. Едновременно с това към град Асадабад настъпват съветски бронетанкови войски и подразделения на правителствените сили на Демократична република Афганистан (ДРА) с обща численост до 5000 души. Врагът разполага с до 6000 бойци в региона под командването на Гулбудин Хекматияр.
Съветски и афганистански войнициЛ. Якутин/Sputnik
По време на Кунарската операция муджахидините, които обикновено действат като партизани, се опитват да приложат напълно нехарактерни за тях тактики. В опит да си върнат загубените позиции, те предприемат контраатака по целия фронт като класически армейски подразделения. Настъплението обаче е смазано от съветските авиационни и артилерийски сили.
В резултат на боевете в провинция Кунар през май-юни 1985 г. групировката на Хекматияр се разпръсква, като губи около 4000 бойци. Освен това са пленени над 160 склада, 2,5 млн. патрона и учебно-подготвителен център, като е деблокиран и важният път Джалалабад-Барикот, който съветските войски контролират до началото на изтеглянето на Ограничения контингент през 1988 година,
Операция „Западня“ (клопка – бел. прев.) (18-26 август 1986 г.)
Гражданската война в АфганистанGetty Images
През 1986 г. в западната афганистанска провинция Херат започва да набира сила голямата „Западна обединена групировка“ на полевия командир Исмаил Хан. С активната подкрепа на съседен Иран тя успява да създаде големи проблеми както на правителството на ДРА, така и на съветските войски в региона.
Командването на съветската 40-та армия решава да се справи с противника чрез едновременни удари в зелената долина на Херат и в планинските райони на границата с Иран, където муджахидините са разположили укрепената си база „Кокари-Шаршари“.
Докато в равнинните територии врагът е смазан от внезапния удар и бързо се предава, то в планините съветският десант среща ожесточена съпротива. Местността е пълна с мини и е абсолютно „разорана“ от минометите и безоткатните оръдия на муджахидините, чийто огън се коректира от иранска страна. За капак на всичко, след няколкодневни боеве десантчиците са блокирани при температури от 50°C без запаси от вода.
Ислямска република Афганистан. Склад от иззети боеприпаси и оръжияАндрей Соломонов/Sputnik
На 25 август, с артилерийска поддръжка и авиацията, мотострелкови и десантни части преодоляват съпротивата на противника и превземат укрепения район при „Кокари-Шаршари“. Самият Исмаил Хан успява да избяга в Иран с част от бойците си.
В резултат на операция „Западня“ са унищожени 26 склада за оръжие и боеприпаси, 25 пригодени за отбрана къщи и 32 пещерни укрития. В редиците на муджахидините от Херат започва разцепление: много полеви командири, отговарящи за отряди, слагат оръжие, а някои преминават на страната на афганистанското правителство.
Операция „Магистрала“ (23 ноември 1987 г. – 10 януари 1988 г.)
Ми-8, АфганистанАндрей Соломонов/Sputnik
Ситуацията в град Хост, център на едноименната провинция в югоизточната част на страната, е главоболие за правителството в Кабул през цялата афганистанска война. Той е обсаждан почти осем години, с изключение на няколко кратки периода.
Тъй като армията на ДРА не е в състояние сама да ликвидира заплахата от страна на действащия тогава полеви командир Джалалудин Хакани, съветското командване пристъпва към една от най-мащабните операции за целия период на конфликта, известна като операция „Магистрала“.
Артилерийски огън в селото, където са разположени военните опозиционни силиАндрей Соломонов/Sputnik
Главната задача на съветските и афганистанските войски е да вдигнат блокадата на Хост, да възстановят контрола на водещия от него път към Гардес, а също и да унищожат укрепения район на муджахидините Джавара („Вълча яма“). Той е унищожен през април 1986 г., но муджахидините бързо го възстановяват с помощта на Пакистан.
„Магистрала“ започва с прочистването от спецназа на войските на ДРА на прохода Сате-Кандав. За разкриване на скритите огневи точки на противника е организиран т. нар. „пясъчен десант“ – торби с пясък се изпускат от самолети с парашути. „Врагът бил смаян, когато видял ‘десанта'“, спомня си командващият 40-та армия генерал Борис Громов. „Тогава пленените разказваха. Били са объркани. Минута и половина пълно мълчание. И тогава, когато им станало ясно, те, явно вбесени от нашата наглост, започват да стрелят от всички оръдия. А ние само това чакахме. Артилерията откри всички вражески позиции. Това осигури пробив на блокадата…“Виктор Будан/TASS
Истински десантчици, заедно с групи от афганистанския спецназ, десантират в близост до град Хост и започват да се движат, за да се присъединят към съветските войски, идващи от Гардес. В резултат на това муджахидините са притиснати от двете страни наведнъж и разпръснати.
В началото на януари 1988 г. към деблокирания гладуващ град се отправят автоколони с продолствени продукти. Унищожаването на базата „Джавара“ и разгромяването на силите на Джалалудин Хакани осуетяват плановете на муджахидините да създадат независима панислямска държава в провинция Хост.