Философията на „дипломацията на взаимното уважение на Токаев“: какво показва графикът на посещенията на президента през 2025 г.
Тази година в много отношения стана определяща за външната политика на Казахстан, а дипломатическият стил на Касим-Жомарт Токаев стана тема на разговори в целия свят.
Съдържанието на преговорите на най-високо равнище се разшири от климатични и енергийни аспекти до въпроси, свързани със сигурността, икономиката и глобалното сътрудничество. За това как от позицията на средна сила Казахстан се утвърждава като свързващо звено между регионите и платформа, където се формира собствена международна програма, разказва аналитичният обзор на Kazinform.
Мост между регионите и континентите
Годината започна в Абу Даби, където президентът Касим-Жомарт Токаев се срещна с лидера на ОАЕ шейх Мухамед бен Заид Ал Нахаян и взе участие в „Седмицата на устойчивото развитие“. През февруари в Аман се състоя среща с краля на Йордания Абдала II.
През пролетта и лятото дипломатическата карта включваше Москва, Будапеща, Минск и Анкара. Визитите подчертаха съюзническите отношения с Русия, тюркското сътрудничество и евразийската интеграция.
През есента акцентът се премести към глобалните столици: Пекин, Вашингтон, Москва, Токио.
От 30 август до 3 септември 2025 г. президентът Касим-Жомарт Токаев направи официално посещение в Китай, където взе участие в заседанието на Съвета на държавните глави на Шанхайската организация за сътрудничество и в осмото заседание на бизнес съвета „Казахстан – КНР“.
На равнището на многостранната дипломация участието в заседанието на ШОС подчерта ролята на Казахстан като активен участник в регионалната архитектура на сигурността и развитието.
На двустранно равнище визитата в Китай беше фокусирана върху икономиката и инвестициите. Заседанието на бизнес съвета „Казахстан – КНР“ се превърна в платформа за обсъждане на проекти в областта на енергетиката, инфраструктурата, транспорта и цифровите технологии.
Особо внимание бе отделено на въпросите за транзита и логистиката. Казахстан потвърди готовността си да стане ключов сухоземен мост между Китай и Европа, като развива инфраструктурата на международните транспортни коридори и създава нови хъбове на своя територия. Това засилва стратегическата роля на страната в глобалната търговия и укрепва позициите й като транзитен възел на Евразия.
Американският етап от дипломатическия маратон може да се счита за икономически и технологичен пробив. Визитата на Токаев във Вашингтон съвпадна с историческата среща на върха C5+1 в Белия дом, където за първи път държавните глави на всички централноазиатски държави проведоха преговори с президента на САЩ в такъв формат. За Казахстан това беше възможност да затвърди статута си на основен партньор на САЩ в региона и да пренесе политическия диалог в плоскостта на големи инвестиционни и технологични споразумения.
Важна символична стъпка беше решението на Казахстан да се присъедини към Авраамовите споразумения – формат за нормализиране на отношенията между Израел и редица държави с мюсюлманско мнозинство. За Казахстан това се превърна в канал към нови финансови, технологични и инфраструктурни проекти в Близкия изток.
Само няколко дни след завръщането си от САЩ, на 11–12 ноември, се състоя държавното посещение на Токаев в Русия. Централният резултат беше подписването на Декларация за преминаване на междудържавните отношения на ниво всеобхватно стратегическо партньорство и съюз. Документът обхваща политическия диалог, сигурността, икономиката, енергетиката, космоса, екологията и хуманитарните връзки.
Едно от важните събития през тази година е официалното посещение на президента Касим-Жомарт Токаев в Япония на 18–20 декември 2025 г., което подчертава стремежа на Казахстан да укрепи връзките си не само със САЩ и Русия, но и с ключови партньори в Източна Азия.
Особо внимание бе отделено на хуманитарната и културната дипломация. Президентът се срещна с император Нарухито и министър-председателя Санае Такаити, както и с представители на японските бизнес среди.
Завършващият акорд на годината беше пътуването до Санкт Петербург за участие в заседанието на Висшия евразийски икономически съвет и неформалната среща на държавните глави на страните от ОНД.
— През 2025 г. в дневния ред на преговорите на най-високо равнище ясно се откроиха няколко приоритета. На първо място — енергетика, регионална и глобална сигурност и климатична програма. Наред с това значително се увеличи ролята на хуманитарното измерение — културни, образователни и научни обмени, които формират дългосрочна основа на доверие между страните и отразяват прагматичния подход на Казахстан към устойчиво развитие и диверсификация, – коментира заместник-председателят на Управителния съвет на Института за външнополитически изследвания към МИД на РК Манарбек Кабазиев.
Регионално измерение
Още от първите месеци на годината президентът на Казахстан Касим-Жомарт Токаев потвърди ролята на страната като инициатор на регионалния диалог. Самарканд, Бишкек, Душанбе, Ашхабад, Ташкент и Аваза се превърнаха в символични точки, където днес се формира нова архитектура на международните отношения.
През април в Самарканд се проведе конференция по климатичните заплахи, на която Казахстан предложи регионални решения на глобалните предизвикателства. През август в Аваза се състоя среща на лидерите на Централна Азия в рамките на конференцията на ООН за страните без излаз на море. А форматът „ЦА+“ се превърна в устойчива дипломатическа архитектура, която превръща Централна Азия от обект на външната политика в самостоятелен субект на глобалния диалог, формирайки собствена програма, изхождайки от своя исторически опит, геополитическо положение и стремеж към устойчиво развитие.
Доказателство за това е „ЦА-ЕС“ в Самарканд, където бяха обсъдени климатичните заплахи и устойчивото развитие, „ЦА-Русия“ в Душанбе, която подчерта стратегическата значимост на региона за Москва, „ЦА-САЩ“ във Вашингтон, която за първи път събра всички лидери на Централна Азия в Белия дом, „ЦА-Япония“ в Токио, която отвори нови хоризонти за сътрудничество с Изтока.
Не по-малко важни са и консултативните срещи на държавните глави от региона, които се превърнаха в платформа за съгласуване на позициите по въпросите на сигурността, икономиката, енергетиката и хуманитарните въпроси. VII консултативна среща на държавните глави от Централна Азия, проведена в Ташкент в рамките на посещението на Касим-Жомарт Токаев в Узбекистан, може да бъде наречена историческа. Беше обявено присъединяването на Азербайджан към формата на срещите, което разширява контурите на централноазиатския диалог до широка евразийска връзка. Лидерите съгласуваха ключови документи по въпросите на сигурността, устойчивото развитие и управлението на рисковете до 2028 г.
— Тези формати значително укрепват регионалната субектност на Централна Азия, позволявайки на петте страни да действат като единен фронт в преговорите с глобалните играчи. Срещите на върха, включително „ЕС – ЦА“ на 4 април в Самарканд, втората среща на върха „ЦА – Китай“ на 17 юни 2025 г. в Астана, втората среща на върха „ЦА – Русия“ на 9 октомври в Душанбе, „ЦА – САЩ“ на 7 ноември във Вашингтон, „ЦА – Япония“ на 19–20 декември в Токио, допринасят за диверсификацията на партньорствата, привличането на инвестиции и развитието на инфраструктурата. Те помагат да се балансира влиянието на традиционните партньори чрез включването на Запада и Азия, като се повишава автономността на региона в областта на икономиката, сигурността и транспорта. В резултат Централна Азия еволюира от обект на геополитика към независим участник, способен да прокарва общи интереси, като транзитни коридори и екологична стабилност, коментира заместник-председателят на Управителния съвет на Института за външнополитически изследвания към МИД на РК Манарбек Кабазиев.
Експертът отбелязва, че благодарение на активната позиция на Казахстан тези формати се изпълват с практическо съдържание. От принципно значение е, че диалогът се изгражда на равноправна основа и без геополитическа конфронтация, което съответства на философията на „дипломацията на взаимното уважение“, последователно прокарвана от президента Токаев.
Основната стойност на срещите във формат ЦА+ се състои в укрепването на регионалната субектност, счита политологът Тимур Нигманов.
Централна Азия престава да се възприема като „петно на картата“ с общи етнографски или културни характеристики, а се формира като единно политическо пространство, където страните синхронизират външната си политика с цел промотиране на общите интереси. Тези интереси са особено актуални на фона на засилващото се глобално противопоставяне – информационни, търговско-тарифни и дори военни конфликти. В отговор на предизвикателствата регионът провежда проактивна многовекторна политика, смята експертът.
От икономиката към климата
Участието на президента в заседанията на ОНД, ОДКБ и специализирани форуми за регионална стабилност подчерта, че Казахстан остава опора на колективната сигурност в Евразия. В условията на нови предизвикателства – от трансгранични заплахи до киберрискове – страната демонстрира готовност не само да укрепва съюзническите си ангажименти, но и да предлага свои механизми за съгласуване на интересите.
Икономическата дипломация стана не по-малко важно измерение. Заседанията на Евразийския икономически съвет, бизнес съветите с КНР, междурегионалните форуми с Русия показаха, че Казахстан се стреми към диверсификация и интеграция в световните вериги на добавена стойност. Икономиката тук не е просто цифри и договори, а инструмент за укрепване на стратегическите връзки, развитие на транзитни коридори и създаване на нови индустриални зони.
Казахстан все по-активно се заявява като регионален лидер в климатичната дипломация. Конференциите в Самарканд и Авазе, участието в срещата на върха „Седмица на устойчивото развитие“ в Абу Даби подчертаха, че страната е готова да предложи решения на глобалните екологични предизвикателства. Казахстан се позиционира като мост между Централна Азия и световните климатични инициативи, свързвайки националните интереси с глобалната отговорност.
Не по-малко значимо е и културното измерение на дипломацията. Откриването на паметника „Златният мост на приятелството“ в Бишкек се превърна в символ на братството и единството на народите от Централна Азия. Участието в парада на Победата в Москва е жест на уважение към общата памет и историческото наследство. Тези събития показаха, че дипломацията на Казахстан се гради не само на прагматизъм, но и на ценности, които обединяват народите и укрепват доверието.
— Тематичното разнообразие на дипломацията на Казахстан през 2025 г. може да се оцени като високоефективно и балансирано, демонстриращо преход от традиционни теми (икономика, сигурност) към съвременни глобални предизвикателства (климат, цифровизация, изкуствен интелект). Това включва икономически споразумения за милиарди долари, инициативи за ядрена и енергийна сигурност, климатични предложения (международна година на доброволците за устойчиво развитие) и културно-хуманитарни проекти (туризъм, образование). Такова разнообразие усилва имиджа на Казахстан като конструктивен партньор, способен да интегрира различни аспекти на дипломацията, което повишава влиянието му в многополярния свят, счита Манарбек Кабазиев.
Астана – столица на международните форуми
2025 г. се превърна за Казахстан в период на активен дипломатически диалог не само в чужбина, но и на собствена територия. В Астана и други градове на страната се проведоха официални визити на държавни и правителствени ръководители, които подчертаха нарастващата роля на Казахстан като площадка за международно сътрудничество.
Особено натоварена беше последната седмица на май, когато столицата посетиха няколко лидери. Президентът на Руанда Пол Кагаме пристигна с официално посещение, по време на което страните обсъдиха перспективите за развитие на двустранното сътрудничество и подписаха редица документи. През същите дни Казахстан прие президента на Северна Македония Гордана Силяновска-Давкова, министър-председателя на Хърватия Андрей Пленкович и председателя на Бундесрата на Германия Анке Релингер. Тези срещи показаха, че Казахстан се превръща във важен партньор не само за съседите си, но и за страните от Африка и Европа.
През август в Казахстан пристигна президентът на Туркменистан Сардар Бердимухамедов. Неговото посещение беше свързано с участието му в третата конференция на ООН за развиващите се страни без излаз на море и беше съпътствано от двустранни преговори. Това събитие подчерта значението на Казахстан като инициатор на регионалния диалог и свързващо звено в Централна Азия.
По този начин официалните визити през 2025 г. показаха, че Казахстан се превръща в център на дипломатическо привличане, където се срещат интересите на различни региони по света – от Африка и Европа до Централна Азия.
2025 година потвърди статута на столицата на Казахстан като център на международния диалог и площадка, където се формира нова архитектура на сътрудничеството. В края на май в столицата се проведе Astana International Forum, който събра около шестстотин политици, ръководители на международни организации, инвеститори и представители на бизнеса. На пленарните заседания и в повече от двадесет и пет дискусионни платформи бяха обсъдени въпроси, свързани с глобалната сигурност, енергетиката, климатичната дипломация и финансовата стабилност. Форумът се превърна в символ на това, че Казахстан е готов да предложи на света свои решения и инициативи, съчетавайки регионалните интереси с глобалната програма.
През есента Астана отново се оказа в центъра на вниманието благодарение на провеждането на Astana Finance Days. В началото на септември Международният финансов център „Астана“ прие над пет хиляди делегати от осемдесет и две държави. В центъра на дискусиите бяха инвестициите, цифровите финанси и устойчивото развитие. Форумът подчерта ролята на Казахстан като финансов център на Евразия, свързващ Изтока и Запада, и показа, че Астана се превръща в притегателен център за глобален капитал и идеи.
Годината приключи с Digital Bridge 2025, най-големият IT форум в Централна Азия, който се проведе в началото на октомври в Астана. Основната му тема – Generative Nation – определи курса на Казахстан към развитие на изкуствен интелект, икономика на знанието и цифрови технологии. Хиляди участници – от стартиращи компании до световни технологични корпорации – обсъдиха бъдещето на цифровизацията, представиха иновативни проекти и сключиха нови партньорства.
По този начин 2025 г. затвърди статута на Казахстан като ключов мост между регионите и континентите, превръщайки страната и нейната столица в един от центровете на глобалния диалог и устойчивото развитие.
По-рано вече писахме за новия дипломатически подход на Казахстан и баланса на интересите в геополитиката.
автор: Юлия Полонская
източник: www.inform.kz
