150-години от рождението на патриарха на българската музика – композитора Добри Христов

На 14 декември България ще отбележи 150-годишнина на патриарха на българската музика – композитора Добри Христов (1875-1941). 

Роден в град Варна, Добри Христов е представител на „първото поколение“ български композитори. С цялостната си изява той е най-крупната фигура в българската музика и музикална култура в първите две десетилетия на ХХ век. Завършва гимназия и работи като основен учител във Варна. Съосновател и диригент на музикалното дружество “Гусла” в града (1899 г.). През 1900 г. заминава за Прага. Завършва Пражката консерватория при А. Дворжак, Й. Сук, В. Новак, О. Недбал (1903 г.).

След завръщането си в България работи като основен и гимназиален учител по музика във Варна (1904­-05 г.) и София (1907-­18 г.; 1922 г.). Преподавател (от 1912 г.) и директор (1918­-20 г.) на Държавното музикално училище (дн. НМУ “Л. Пипков”) в­ София. Съосновател и диригент на музикалното дружество “Родна песен” в София (1909 г.). Диригент на хора при църквата “Св. Седмочисленици” (1913 г.) и на хора при храм-паметника “Св. Ал. Невски” (1935 г.). От 1922 г. преподава теоретични дисциплини в ДМА (дн. НМА “проф. П. Владигеров”) и е поддиректор на Народния театър. От 1926 г. е извънреден, а от 1930 г. ­– редовен професор в ДМА. През 1929 г. е избран за дописен член на БАН.

Добри Христов е един от най-видните изследователи на българския музикален фолклор. Свързан със светските и църковни хорове, значителна част от творчеството си посвещава на хоровата и соловата песен. Между първите му произведения са китките “Лиляна мома хубава” (1897 г.) и “Пусти моми жеравненки” (1898 г.). След завръщането си от Прага разработва български песни от Македония (“Дафино вино”, “Шпирт, леле Яно” и др.) като най-пригодни да бъдат хармонизирани със средствата на класическата мажорно-минорна система. Много от тях са предназначени за мъжки хор, поместени са в сборника му “Македонски песни” (1923 г.). Близки по звучене са и авторските му песни “Пирин планина”, чиято мелодия Марин Големинов използва за тема в симфоничните си вариации. Около средата на 20-те години се насочва към образци от Родопския край, Софийско (“Слана падна, Гане”, “Ерген дядо” и др.) и други, които хармонизира за смесен хор.

Радетел за истинско древно черковно-певческо творчество той пише “Литургия на св. Йоан Златоуст” и “Общодостъпна за хорово пение литургия” (1934 г.). Светските му хорови песни и литургиите са утвърдени като класика и заемат централно място в репертоара на българските хорове. Песента “Родна песен нас навек ни свързва” се е превърнала в химн на българските хорове. С голяма популярност се ползват и соловите му песни, написани за певеца К. Михайлов-Стоян (“Девойче”, “Вино пия”, “Сивляна”, “Леле боже”, “Я разтуряй, Цвето моме” ). Създава над 600 детски училищни песни, публикувани в сборници.

Добри Христов пише и много оркестрови творби и др. Неговата дейност има основополагащо значение за музикалната педагогика и музикознание. Той е автор на теоретичните трудове “Ритмичните основи на народната ни музика” и “Техническият строеж на българската народна музика”, както и на много учебници, сборници и статии, които изиграват важна роля за изучаването на музиката в българското училище.