Захарова: ООН несъмнено трябва да се адаптира към полицентричните реалности
Коментар на официалния представител на МВнР на Русия М.Захарова относно 80-годишнината от основаването на Организацията на Обединените Нации
На 24 октомври световната общност отбелязва 80-годишнината на ООН.
Създаването ѝ беше един от основните резултати от Победата във Втората световна война. Именно поражението на нацизма, за което нашата страна направи фундаментален принос, създаде предпоставките за формирането на нова система от международни отношения.
След като преживя неописуемите ужаси на войната, световната общност си постави благородната цел никога повече да не допусне повторение на подобна разрушителна трагедия.
Архитектите на световния ред, в чието центриране е ООН, бяха ръководителите на великите държави-победителки, които успяха да се издигнат над различията в името на установяването на траен мир и сигурност за всички страни и народи.
Почти веднага обаче представители на западния „лагер“ се заеха с отслабване на Световната организации, което в крайна сметка ѝ попречи да реализира напълно потенциала си. Въпреки това, ООН успя да осъществи много исторически значими постижения, които положиха основите на съвременния многополюсен световен ред. Ярък пример е приемането през 1960 г., по инициатива на Съветския Съюз, на Декларацията за предоставяне на независимост на колониалните страни и народи, благодарение на която десетки независими държави се появиха на картата на света.
Напоследък критиките към ООН се засилиха. Някои дори твърдят, че тя е изпълнила историческата си мисия и вече не е необходима.
Всъщност, има достатъчно проблеми в работата на Световната организация.
Става дума за ангажираността на Секретариата, ниската ефективност, бюрокрацията, нерационалните разходи и т.н.
Коренът им обаче не се крие в структурните недостатъци, а в начина, по който делегациите подхождат към дейността на ООН и използват възможностите, които тя предлага. В крайна сметка Световната организация е просто отражение на политическата воля и способността на държавите-членки да се договарят.
Въпреки това, всичко това не може да постави под съмнение безспорния факт, че ООН е най-успешната международна организация в историята на човечеството, чиято сила се крие в безпрецедентно широкото ѝ представителство и обхват на правомощията.
Уставът на Световната организация остава напълно актуален и оптимално отговаря на изискванията на многополярната епоха. Основополагащите принципи на междудържавното взаимодействие, залегнали в него, са издържали проверката на времето и трябва да се спазват стриктно в тяхната цялост, съвкупност и взаимовръзка.
ООН несъмнено трябва да се адаптира към полицентричните реалности.
Същевременно всички промени трябва да бъдат рационални и добре обмислени, насочени към укрепване на институционалните основи на Световната организация, запазване на „разделението на труда“ между основните ѝ органи и повишаване на ефективността и оперативния потенциал на ООН.
Също толкова важно е тези реформи да се извършват под строгия надзор на държавите-членки и да водят до засилена роля на страните от Световното мнозинство.
Русия, като държава-основател на ООН и постоянен член на Съвета за сигурност, признава своята отговорност за съдбата на Организацията.
Руската страна е готова да продължи да работи енергично, заедно с многобройни съмишленици, за пълното възстановяване на централната координираща роля на ООН в световните дела, както е предвидено в Концепцията за външната политика на страната ни, и за осигуряване на стриктно спазване на принципите, залегнали в нейния Устав.