Турция и нейната роля в ирано-израелския конфликт

През последните седмици сме свидетели на изострянето на ирано – изрелският конфликт.

Целият свят наблюдава как ще се развие тази ситуация и дали ще се успокои и ще се намери общ език или ще ескалира още повече. Много въпроси…много отговори и интерпретации, както на журналисти, така и на експерти и учени. Но има една страна, позицията на която е важна и това е Република Турция.

Ние решихме да потърсим мнението на турските експерти и чрез тях да дадем обективен отговор на въпроса „Каква е ролята на Турция в ирано – израелския конфликт?“.

Свързахме се с Д-р Каан Деведжиоглу и той се съгласи да отговори на въпросите на “Novinata.bg”.

Д-р Каан Деведжиоглу завършва докторантурата си по международни отношения в Истанбулския университет „Меденийт“ с дисертация на тема „Съперничеството между САЩ и Китай в пролива Баб ел-Мандеб от гледна точка на теорията за прехода на властта (2011-2021 г.)“. Понастоящем работи като координатор на изследванията за Северна и Източна Африка в ORSAM (Център за близкоизточни изследвания). Провеждал е теренна работа в няколко държави от Северна и Източна Африка. Изследванията му са насочени към ролята на глобалните и регионалните участници в Африка, както и към събитията, свързани със сигурността, миграцията и тероризма. Основните му области на специализация включват турската външна политика спрямо Африка, Африканския рог, Червено море и Сахел. Неговите статии и глави от книги са публикувани в рецензирани списания, а анализите и мненията му се появяват в национални и международни медии.

Кристина Тенева: Как бихте коментирали цялата ситуация между Иран и Израел? Можем ли да говорим за война? 

Д-р Каан Деведжиоглу: Развитието на събитията между Иран и Израел не може да се класифицира като пълномащабна война в традиционния смисъл на думата, а по-скоро като поредица от кинетични и асиметрични действия, които представляват нещо, което може да се опише като „ограничен конфликт“ или „война в сянка“. Тези конфронтации отдавна са се оформили чрез прокси войни, кибератаки, убийства и въздушни удари. Неотдавнашните преки военни сблъсъци обаче ескалираха ситуацията до по-опасна фаза, като например ударът на Израел по иранска територия и прякото ответно действие на Иран. В този контекст, въпреки че може би не е технически точно да се използва терминът „война“, е очевидно, че сме изправени пред дестабилизираща криза в областта на сигурността на регионално равнище.

Кристина Тенева: Много се обсъждат причините за действията на Израел, но бихте ли се опитали да разясните причините за тези действия? Всички знаем, че от години съществува напрежение. А защо тези действия бяха предприети точно сега, точно когато Иран преговаряше със Съединените щати?

Д-р Каан Деведжиоглу: Действията на Израел трябва да бъдат оценявани като пресечна точка на няколко ключови фактора. Първо, може да се каже, че моментът на нападението е бил стратегическо решение. Например повторното ангажиране на Иран със Съединените щати в преговорите относно ядреното му досие и санкциите предизвика загриженост в Тел Авив. Израел възприема като значителна заплаха потенциалното връщане към ядреното споразумение от 2015 г. и произтичащите от това дипломатически последици, които могат да засилят регионалното влияние на Иран.

На второ място, трябва да се отчетат и вътрешнополитическите съображения в Израел. Правителството на Нетаняху, особено след като загуби международната си легитимност след войната в Газа, изглежда се опитва да пренасочи вниманието, като набляга на външна заплаха. Може да се твърди, че подчертаването на иранската заплаха е средство за консолидиране на вътрешната обществена подкрепа.

Освен това считам, че е важно да се подчертае ролята на регионалната геополитическа динамика в решението на Израел да нанесе удар по Иран. Нарастващото влияние на Иран в Сирия, Ирак, Ливан и Йемен доведе до усещането за обкръжение от страна на Израел. В резултат на това тази атака има за цел да изпрати и пряко „стратегическо послание“ към Техеран. В този смисъл смятам, че незаконните действия на Израел имат за цел не само да саботират иранско-американските преговори, но и да променят регионалните геополитически баланси в своя полза.

Кристина Тенева: Какво предстои за региона на Близкия изток? Тази война промени ли облика на Близкия изток?

Д-р Каан Деведжиоглу: Първите моменти на тази криза като че ли ускориха прехода на Близкия изток, който вече беше в процес на значителна трансформация, към нова фаза. Например по отношение на архитектурата на регионалната сигурност може да се твърди, че много участници, включително страните от Персийския залив, започват да се стремят към многоизмерни споразумения за сигурност, вместо да разчитат единствено на чадъра на САЩ. Въпреки това фактът, че под ръководството на Тръмп Съединените щати поеха водеща роля в посредничеството за прекратяване на огъня, потвърди отново ролята им както на фактор, който предизвиква, така и на участник, който разрешава кризи. По този начин САЩ остават доминираща сила в международния ред, а съюзническите им държави продължават да се позиционират по съответния начин.

Смятам, че негативното въздействие на този въпрос върху енергийните и търговските маршрути ще продължи да се наблюдава и през следващия период. Например нарастващите заплахи за критични контролно-пропускателни пунктове като Червено море, Ормузкия проток и Баб ел-Мандеб вероятно допълнително ще променят глобалната енергийна сигурност и търговските потоци.

Кристина Тенева: Каква е позицията на Турция? Какви са отношенията на Турция с двете страни в конфликта? Каква е ролята на Турция в този конфликт? Каква роля ще играе Турция оттук нататък? Много западни анализатори твърдят, че Турция е големият победител в ирано-израелския конфликт. Какво мислите вие?

Д-р Каан Деведжиоглу: Важно е да се отбележи, че отношенията на Турция с Иран и Израел са многоизмерни. Отношенията между Турция и Иран се характеризират както със сътрудничество, така и с конкуренция. Макар, че двете държави си сътрудничат по въпроси като енергетиката, търговията и сигурността на границите, те също така се конкурират в региони като Сирия, Ирак и Южен Кавказ. Турция се противопоставя на придобиването на ядрени оръжия от Иран, но се застъпва за дипломатическо решение на въпроса.

От друга страна, с неотдавнашния процес на нормализиране на отношенията Турция и Израел възстановиха дипломатическите си отношения, назначиха посланици и увеличиха обема на търговията си. Въпреки това окупацията на Газа от страна на Израел предизвика силни реторични реакции от страна на Турция.

По този начин Турция провежда външна политика, която поддържа стратегически ангажимент и с двете страни, като същевременно запазва гъвкавата си позиция. В този контекст ролята на Турция в конфликта може да се определи не като пряка страна, а като „балансиращ и улесняващ“ актьор. Съответно може да се каже, че Турция се стреми да засили идентичността си на посредник и конструктивен участник в регионалната архитектура за сигурност, не само чрез западните рамки, но и чрез взаимодействие с алтернативни блокове, ориентирани към Азия.

Türkiye and its role in the Iran-Israel conflict

In recent weeks, we have witnessed the intensification of the Iran-Israel conflict. The whole world is watching how this situation will develop and whether it will calm down and find common ground or whether it will escalate even further. Lots of questions… lots of answers and interpretations, from journalists, experts and academics alike. But there is one country whose position is important and that is the Republic of Türkiye.

We decided to seek the opinion of Turkish experts and through them to give an objective answer to the question “What is Türkiye ‘s role in the Iran-Israel conflict?”.

We contacted Dr. Kaan Devecioğlu and he agreed to answer the questions of “Novinata.bg”.

He completed his Ph.D. in International Relations at Istanbul Medeniyet University with a dissertation titled “U.S.-China Rivalry in the Bab el-Mandeb Strait from the Perspective of Power Transition Theory (2011–2021).” He currently serves as the Coordinator of North and East Africa Studies at ORSAM (Center for Middle Eastern Studies). He has conducted fieldwork in several North and East African countries. His research focuses on the role of global and regional actors in Africa, as well as on developments related to security, migration, and terrorism. His primary areas of specialization include Turkish foreign policy toward Africa, the Horn of Africa, the Red Sea, and the Sahel. His articles and book chapters have been published in peer-reviewed journals, and his analyses and opinions have appeared in both national and international media outlets.

Kristina Teneva: How would you comment on the whole situation between Iran and Israel? Can we talk about war?

Dr. Kaan Devecioğlu:The developments between Iran and Israel cannot be classified as a full-scale war in the traditional sense, but rather as a series of kinetic and asymmetric actions that constitute what can be described as a “limited conflict” or “shadow war.” These confrontations have long taken shape through proxy wars, cyberattacks, assassinations, and airstrikes. However, the recent direct military engagements have escalated the situation to a more dangerous phase such as Israel’s strike on Iranian territory and Iran’s direct retaliation. In this context, while it may not be technically accurate to use the term “war,” it is evident that we are facing a destabilizing security crisis at the regional level.

Kristina Teneva: There has been much discussion about the reasons for Israel’s actions, but could you try to clarify the reasons for these actions? We all know that there has been tension for years. And why were these actions taken right now, just when Iran was negotiating with the United States?

Dr. Kaan Devecioğlu: Israel’s actions should be assessed at the intersection of several key factors. First, it can be said that the timing of the attack was a strategic decision. For instance, Iran’s re-engagement with the United States in negotiations over its nuclear file and sanctions has caused concern in Tel Aviv. Israel perceives a potential return to the 2015 nuclear deal and the resulting diplomatic environment that could enhance Iran’s regional influence as a significant threat.

Secondly, domestic political considerations within Israel must also be acknowledged. The Netanyahu government, particularly after losing international legitimacy in the wake of the Gaza war, appears to be attempting to shift attention by emphasizing an external threat. It can be argued that highlighting the Iranian threat is a means to consolidate domestic public support.

Moreover, I believe it is important to emphasize the role of regional geopolitical dynamics in Israel’s decision to strike Iran. Iran’s growing influence in Syria, Iraq, Lebanon, and Yemen has led to a perception of encirclement on Israel’s part. As a result, this attack also aims to send a direct “strategic message” to Tehran. In this sense, I believe Israel’s unlawful actions are not only intended to sabotage Iran-U.S. negotiations, but also to reshape regional geopolitical balances in its own favor.

Kristina Teneva: What lies ahead for the Middle East region? Has this war reshaped the Middle East?

Dr. Kaan Devecioğlu: The initial moments of this crisis seemed to accelerate the transition of the Middle East, already undergoing significant transformation, into a new phase. For instance, in terms of regional security architecture, it could be argued that many actors, including Gulf countries, were beginning to pursue multi-dimensional security arrangements rather than relying solely on the U.S. umbrella. However, the fact that the United States, under Trump’s leadership, took the lead in brokering a ceasefire has reaffirmed its role as both a crisis-instigating and crisis-resolving actor. Thus, the U.S. remains the dominant power in the international order, and its allied states continue to position themselves accordingly.

I believe the negative impacts of this issue on energy and trade routes will continue to be observed in the coming period. For example, the increasing threats to critical chokepoints such as the Red Sea, the Strait of Hormuz, and the Bab el-Mandeb are likely to further reshape global energy security and trade flows.

Kristina Teneva: What is Türkiye’s position? What are Türkiye’s relations with the two sides in the conflict? What is Türkiye’s role in this conflict? What role would Türkiye play from here on out? Many Western analysts claim that Türkiye is the big winner in the Iran-Israel conflict. What do you think?

Dr. Kaan Devecioğlu: It is important to note that Türkiye’s relations with both Iran and Israel are multi-dimensional. The relationship between Türkiye and Iran is characterized by both cooperation and competition. While the two countries collaborate on issues such as energy, trade, and border security, they also compete in regions like Syria, Iraq, and the South Caucasus. Türkiye opposes Iran acquiring nuclear weapons but advocates for a diplomatic resolution to the issue.

On the other hand, with the recent normalization process, Türkiye and Israel have reestablished diplomatic relations, appointed ambassadors, and increased their trade volume. However, Israel’s occupation of Gaza has prompted strong rhetorical responses from Türkiye.

Thus, Türkiye pursues a foreign policy that maintains strategic engagement with both actors while keeping its position flexible. In this context, Türkiye’s role in the conflict can be defined not as a direct party, but as a “balancing and facilitating” actor. Accordingly, it can be said that Türkiye is striving to strengthen its identity as a mediator and constructive actor within the regional security architecture, not only through Western frameworks, but also by engaging with Asia-centered alternative blocs.