Сделка между Русия и САЩ: къде е заровено златото

В случай на успех на преговорите, приходите на двете страни могат да се увеличат с десетки милиарди долари годишно

Възобновяването на нормалните икономически връзки между САЩ и Русия може да осигури допълнителни приходи за двете икономики в размер на трилиони долари, счита специалният представител на руския президент по инвестиционно-икономическото сътрудничество с чужди държави Кирил Дмитриев. Кои точно сектори и отрасли могат да спечелят от отмяната на санкциите и „зелената светлина“ за американските инвестиции и разширяването на търговията със САЩ и каква ще бъде ползата за всяка от тези индустрии, разбраха „Известия“.

Китайското чудо

В своето време подобряването на отношенията между САЩ и КНР през 70-те години доведе до китайското икономическо чудо, от една страна, и до глобализацията и свръхпечалбите на американските корпорации, от друга. Ефектът от тези събития за световната икономика, а и за политиката, е трудно да се надцени. Разбира се, сега ситуацията е друга и за затопляне на отношенията между САЩ и Русия засега може да се говори само хипотетично. Освен това Русия не може да предостави това, което имаше Китай: милиард евтина и мотивирана работна ръка. Но нашата страна има свои козове – ресурсна база, логистика и енергийна сигурност.

Според младшия директор по суверенни и регионални рейтинги на агенция „Експерт РА“ Владислав Бухарски, в рамките на потенциалното сътрудничество САЩ проявяват интерес към пакетни сделки, включващи разработката на арктически нефт и газ, добив на редкоземни метали, строителство на център за обработка на данни с ядрен реактор. Има интерес и в областта на торовете, цветните и благородните метали. Отделна област на сътрудничество може да стане преработката на газ.

Възраждане на Штокман

На първо място, арктическите въглеводороди изглеждат като потенциален стратегически ресурс. САЩ сами добиват много петрол, но на американските мейджъри (ExxonMobil, Chevron) критично не достигат доказани запаси, за да поддържат капитализацията си в перспектива от 20–30 години.

Напоследък се появяват все повече и повече признаци, че пикът на добива на шистов нефт или вече е достигнат, или се очаква в близко бъдеще. Руската Арктика е по-„дългосрочен” нефт. А за нейния добив са необходими инвестиции и технологии, с които разполагат американците (същата ExxonMobil).

Проектите на Vostok Oil изглеждат изключително привлекателни, но не по-малко важни могат да се окажат изоставеното преди повече от десетилетие газово находище Штокмановско (почти 4 трлн куб. м), както и богатата на шистов нефт Баженовска свита, която все още не е започнала да се разработва. Штокман ще изисква колосални инвестиции – под 40–50 млрд долара, но възвръщаемостта при текущите цени на газа може да достигне трилион долара или дори повече. Това са свръхдългосрочни инвестиции. Що се отнася до Баженовската формация, там извличаемите запаси са малки в сравнение с ресурсите, но и те са до 100 млрд барела. И за разлика от Северния ледовит океан, там е възможно с умерени разходи да се създаде необходимата инфраструктура. Фактически става дума за руската версия на Пермиан – най-голямото шистово находище в Америка.

Във всички тези случаи разходите могат да бъдат много значителни, но в най-простия случай нефтогазовите проекти, ако бъдат реализирани в пълна степен, ще могат да генерират финансов поток до 50 млрд. долара, и то не за едно десетилетие.

Титан индустрии

Второ направление — пресловутите редки земни елементи и други метали. Например, находището Томтор в Якутия по съдържание на полезно вещество превъзхожда много световни аналози. Въпросът отново е в парите и компетенциите. От чисто техническа гледна точка приходите тук едва ли ще бъдат големи, но както за САЩ, така и за Русия възможността да се измъкнат от зависимостта от вноса на подобни метали е безценна.

Освен това има и титан. Boeing е критично зависим от „ВСМПО-Ависма“. Връщането към дълбоко сътрудничество и създаването на съвместни предприятия ще позволи на американската авиационна промишленост да стабилизира веригите за доставки. И накрая, паладий и никел. „Норникел“ контролира 40% от световния паладий. За американската автомобилна промишленост (катализатори) и електрониката това е стратегически ресурс. Прякият достъп или дял в капитала гарантират сигурността на Tesla и Ford.

Северният морски път (СМП) също се развива и в бъдеще може да се превърне в най-прекия път от Русия до САЩ. Както разказа Антонина Левашенко, ръководител на лабораторията за анализ на най-добрите международни практики в Института Гайдар, арктическата логистика, включително превозите по Северния морски път, пристанищата, комуникациите, аварийно-спасителната инфраструктура, също е перспективна област: в момента обемите на превозите по СМП са десетки милиони тона годишно.

— Според данни на Министерството на транспорта, през 2025 г. превозите във водната акватория на СМП са възлизали на 37,02 млн. тона, а транзитът през акваторията е достигнал 3,2 млн. тона. Ето защо по отношение на инвестициите става въпрос по-скоро за инвестиции в пристанища, ледоразбивачен и аварийно-спасителен флот, комуникации и навигация, отбеляза експертът.

Въпреки това, в дългосрочен план — 15–20 години, с разтопяването на леда в Северния ледовит океан през лятото и удължаването на навигационния сезон, той може, поне през определени месеци, да замести Суецкия канал. И тук става въпрос за милиарди долари годишно.

Според Владислав Бухарски, сред другите потенциални обекти за сделки периодично се обсъждат големи инфраструктурни проекти, включително междуконтинентален тунел между Аляска и Русия.

— Вероятно е, че Русия има интерес от модернизирането на руския парк на гражданската авиация, затова това също е перспективна област за сътрудничество. Що се отнася до възвръщаемостта, най-големите реални парични потоци могат да се формират именно в енергетиката и минералните ресурси, като те до голяма степен зависят от санкциите, — припомни събеседникът на „Известия“.

Освен това, както отбелязва Бухарски, не трябва да се забравя, че част от американските компании са заинтересовани от обратно изкупуване на активи, прехвърлени по-рано на местния мениджмънт — това също може да бъде изгодно решение.

Има потенциал и за разширяване на сътрудничеството в селскостопанския сектор и свързаните с него отрасли. До 2022 г. компании като John Deere се чувстваха отлично на руския пазар, така че потенциалът на търсенето в една от най-важните аграрни държави е голям. Още повече, че руското селско стопанство има къде да расте. Всичко това отваря възможности за партньорства на стойност милиарди долари годишно.

ЦОД като златна мина

А идеята за изграждане на центрове за обработка на данни (ЦОД) е истински слон в стаята. В момента американската икономика вече изпитва проблеми с енергопотреблението – поради масовото строителство на ЦОД цените на електроенергията в редица щати значително са се повишили. Русия, от своя страна, е една от страните с най-голям енергиен излишък в света. Това се отнася особено за източните региони на страната, където поради климата разходите за охлаждане ще бъдат много по-ниски.

„Регионите на Сибир и Далечния Изток имат предимства благодарение на по-ниската средногодишна температура и наличието на източници за производство на електроенергия“, казва Владислав Бухарски. — Мнозина вече са чули, че представители на САЩ и Русия са обсъждали възможностите за съвместен проект за център за данни, който да работи на атомна енергия, като в публичното пространство от страна на Русия бяха изтъкнати предимствата от разполагането на центрове за данни на територията на страната. Но трябва да се отбележи, че такива стъпки изискват специално доверие.

Според Левашенко, центровете за данни в Русия могат да се превърнат в „златна мина“, но само ако бъдат изпълнени редица условия.

— Не е достатъчно, че някъде в региона има електроцентрали. Необходими са ясни тарифи, гаранции за свързване, способност на мрежите да пренасят мощност, понякога е необходимо да се строят или разширяват мрежи, а понякога и отделно производство за големи потребители. В момента в много страни растежът на ЦОД се забавя именно от ограниченията в електроснабдяването. Освен това е необходима свързаност и надеждност на инфраструктурата. ЦОД не може да работи нормално без магистрална оптика и резервиране на канали, без предвидима логистика на оборудването и сервиза, без специалисти на място.

Трето, правният режим на данните и технологиите. Ако мислим за експортен модел, при който услугите и изчисленията се продават в САЩ или ЕС, то през 2026 г. това ще бъде силно ограничено. От страна на САЩ действат забрани за нови инвестиции в Русия и ограничения за редица услуги, плюс има строги правила за доставки на чувствителни технологии, включително изчислителна техника и компоненти. От страна на Русия бариера могат да станат изискванията за локализация на данните.

Според Антонина Левашенко, в този контекст студеният климат на Сибир и Далечния Изток наистина може да бъде полезен, защото охлаждането е по-евтино.

— Ако наблизо има стабилно производство на енергия, например от хидро- или атомни електроцентрали, проектите могат да бъдат привлекателни както от икономическа, така и от репутационна гледна точка, тъй като въглеродният отпечатък на такива проекти ще бъде значително по-нисък в сравнение с центровете за данни, които работят от ТЕЦ, — заключава експертът.

Всичко това, при необходимите инвестиции, може да донесе приходи от милиарди долари годишно, както и да използва напълно колосалния енергиен потенциал на източните региони на страната. Разбира се, това ще бъде възможно само при много дълбоко ниво на сътрудничество, което (при положително развитие на събитията) се очертава само в далечна перспектива.

Като цяло може да се констатира, че въпреки относително малките цифри на взаимната търговия дори през 2022 г., икономическото сътрудничество между Русия и САЩ има почти неизчерпаем потенциал и може дори в относително кратък период от време да донесе допълнителни приходи (а оттам и приходи в бюджета) в размер на десетки милиарди долари. В перспектива тази цифра може да се превърне от 11-цифрена в 12-цифрена. Което в крайна сметка за десетилетия ще доведе до търсените трилиони. Но за реализацията на такава програма е необходим истински преврат в отношенията между Москва и Вашингтон, който все още е рано да се прогнозира.

автор: Дмитрий Мигунов

източник: iz.ru