Русия и САЩ все още са способни да намират начини за поддържане на стратегическа стабилност
Заместник-министърът на външните работи на Русия Александър Грушко – за американските ракети в Европа, отговора на конфискацията на активи в ЕС и настъпателния потенциал на „стената от дронове”
Русия ще започне диалог със САЩ относно ракетите със среден и малък обсег (РСМД) след възобновяването на пълноформатните преговори за стратегическата стабилност. Това заяви пред „Известия“ заместник-министърът на външните работи на РФ Александър Грушко. Според него, към разговора за намаляване на ядрените арсенали в бъдеще е необходимо да се привлекат Франция и Великобритания, тъй като РФ взема предвид общия ядрен потенциал на НАТО. Засега европейските страни само раздуват антируската истерия. Проектът „стена от дронове“, прокарван от ЕС, може да има настъпателен характер и за да му противодейства, Русия ще адаптира своите програми за модернизация на въоръженията, заяви Грушко. Чувствителни ответни мерки ще последват и след конфискацията на замразените активи. За ситуацията в Балтийско море, загубите на Брюксел от антируските санкции и завръщането на сънародници от Латвия – в ексклузивно интервю на Александър Грушко за „Известия“.
„Без участието на Великобритания и Франция делото със сигурност няма да се придвижи напред“
— Париж и Лондон обявиха стратегии за модернизация на ядрените си арсенали. За плановете за разгръщане на „ядрен чадър“ над Европа заяви Еманюел Макрон. През септември Русия предложи на САЩ да възобнови диалога за бъдещето на Договора за мерки за по-нататъшно съкращаване и ограничаване на стратегическите настъпателни въоръжения (ДСНВ). Счита ли Москва за необходимо условие привличането на Великобритания и Франция към диалога за стратегическата сигурност?
— Предложената на 22 септември от президента на Руската федерация Владимир Путин конструктивна инициатива в сферата „пост-ДСНВ“ не е покана към САЩ да започнат незабавно преговори за изработване на споразумение, което да замести договора от 2010 г. В изявлението му се казваше, че реализацията на нашата инициатива би могла да стане съществен принос за създаването на атмосфера, благоприятстваща предметен стратегически диалог със САЩ. Но, както беше подчертано от държавния ни глава, процесът на зреене на условията за пълноценно възобновяване на такъв диалог предполага отчитане на целия комплекс от усилия за нормализиране на двустранните отношения и премахване на фундаменталните противоречия в областта на сигурността. По този начин страните тепърва трябва да формират необходимата политическа основа за преговорния процес по контрола над въоръженията.
Убедени сме, че Русия и САЩ все още са способни да намерят начини и методи за поддържане на стратегическа стабилност при взаимодействие в двустранен формат. При това в всеки потенциален диалог от този вид сме принудени да отчитаме фактора на съвкупния ядрен потенциал на страните от НАТО. В случай на започване в бъдеще на конкретен диалог за по-нататъшно съкращаване на ядрените арсенали без участието на Великобритания и Франция, нещата със сигурност няма да се променят.
— Ще търси ли Москва гаранции, че Франция и Великобритания няма да разполагат ядрени оръжия в други части на Европа?
— В момента се случва обратният процес. По-конкретно, на територията на Великобритания се връщат американски специални боеприпаси за целите на изключително дестабилизиращите „съвместни ядрени мисии” на НАТО. Това за пореден път потвърждава обосноваността на руската позиция за невъзможността да се игнорира съвкупният потенциал на Североатлантическия блок, който, припомням, се самопровъзгласи за „ядрен алианс“.
— През 2026 г. в Германия ще започне разполагането на американски ракети със среден обсег. Великобритания и Германия искат да разработят съвместна ракета с обсег до 2000 км. Счита ли Русия тези стъпки за заплаха и как ще реагира на тях? На фона на предложенията на Москва по ДСНВ възможен ли е диалог по РСМД?
— Американските планове да се върнат към въпроса за разполагането в Европа, по-специално на територията на Германия, на свои ракети със среден обсег, са ни известни. Внимателно следим процеса на подготовка за това. Същото важи и за проекта за британско-германска ракета с голям обсег. Като цяло е ясно защо всичко това е необходимо на американците и британците. Загадка остава маниакалното желание на германската страна да стане отново плацдарм за изстрелване на ракети, т.е. да се върне отново в центъра на конфронтацията с всички очевидни последствия за собствената си сигурност.
Нашите оценки за ситуацията в сферата „след ДРСМД“ бяха изложени в най-подробен вид при обявяването на принудителния отказ на Русия от едностранния мораториум върху разполагането на наземни ракети със среден и малък обсег. Появата в Европа на подобни оръжия, произведени в САЩ и други западни страни, е явна и пряка заплаха за нашата сигурност. Това изисква от нас съответни компенсаторни мерки от военно-технически характер.
Що се отнася до възможните политически и дипломатически мерки: когато и ако бъдат създадени необходимите условия за възобновяване на пълноценен стратегически диалог между Русия и САЩ, то той, според нашето дълбоко убеждение, трябва да бъде комплексен и да обхваща всички фактори, които влияят върху стратегическата стабилност. Това, разбира се, ще означава включването в такъв разговор и на темата за РСМД. В момента обаче всичко това е не повече от поглед към бъдещето.
„Концепцията за „стена от дронове“ може да има не само отбранителен характер“
— Напоследък в редица европейски страни се случиха инциденти с появата на неизвестни безпилотни летателни апарати. Отговорността беше възложена на Русия, а в отговор ръководството на ЕС предложи да се създаде „стена от дронове“. Представлява ли тя заплаха за сигурността на Русия?
— Ръководството на ЕС и НАТО е склонно да вижда „ръката на Москва“ буквално зад всяко събитие, без да представя никакви доказателства. Дори и да признаят липсата им, те продължават да обвиняват нашата страна, сякаш нищо не се е случило. Ситуацията с появата на БПЛА не е изключение.
Нагнетаемата от ЕС истерия по повод залета на някои дронове на територията на ЕС и обявяването на отбранителни проекти с гръмки названия имат за цел да оправдаят в очите на населението нарастването на военните разходи в ущърб на социално-икономическите програми, което води до понижаване на жизнения стандарт на населението.
Както става ясно от изявленията на европейските политици, в ЕС все още се обсъждат параметрите, мащабите и сроковете за реализация на тази инициатива. Липсва представа за обема на финансирането на подобен проект. А най-важното е, че сред страните членки на Европейския съюз няма единодушие по отношение на целесъобразността на самата идея. Поне засега.
— Може ли „стената от дронове” да има настъпателен потенциал? Как Москва планира да реагира на нея?
— Отнасяме се много сериозно към тези проекти. Планираните автономни системи за откриване, проследяване и неутрализиране на безпилотни летателни апарати могат да бъдат използвани като технологична основа за високопрецизни удари по наземни цели. Тоест концепцията за „стена от дронове“ може да има не само отбранителен характер, но и настъпателен потенциал.
Тези политически игри от страна на управляващите елити в ЕС в крайна сметка водят не до намаляване, а до ескалация на военно-политическото напрежение в Европа. От своя страна, ще вземем това предвид в нашето военно планиране и ще адаптираме съответно нашите програми за модернизация на въоръжението и военната техника.
— Напрежението в Балтийско море също се засилва. Дания и Германия затягат правилата за преминаване на кораби, като открито заявяват плановете си да попречат на руската търговия. Редица страни — членки на НАТО, заявяват необходимостта от пълно затваряне на навигацията за кораби на РФ. Висок ли е рискът от въоръжено сблъскване в Балтийско море? Как Русия може да защити търговията си? Има ли потенциал за диалог за уреждане на ситуацията?
— В НАТО изобщо мечтаят да превърнат Балтийско море в своя вътрешна акватория, като напълно изолират Русия. Те дори не крият тези планове. Но те няма да се сбъднат — Русия беше и ще остане пълноправен член на балтийската общност.
Балтика дълго време беше пространство за многостранно ефективно сътрудничество, в рамките на което възникващите в региона проблеми се решаваха изключително с мирни средства. Сега, благодарение на усилията на страните от НАТО, тази част от Европа се превърна в зона на конфронтация, която се изостри рязко в резултат на присъединяването на Финландия и Швеция. Алиансът стартира тази година мисията „Балтийски часовой“, чрез която се опитва да установи свои правила за корабоплаване в тази акватория. На първо място съюзниците от НАТО искат да поставят под контрол, а след това и да ограничат максимално морските превози, извършвани в интерес на Русия.
Но това не е всичко. По време на ученията на алианса се отработват сценарии като блокиране на Калининградска област. Процесът на активна милитаризация на региона, напълването му с коалиционни сили и средства продължава.
В тези условия е много трудно да се види потенциал за диалог с цел намаляване на напрежението. И страните от НАТО, за разлика от нас, не демонстрират отвореност към водене на честна и равноправна дискусия за начините за деескалация в региона. В тази връзка ще използваме всички възможности от международноправен и друг характер за осигуряване на националната сигурност и интересите на нашата страна.
В НАТО обсъждат възможността да свалят руски самолети, ако нарушат въздушното пространство на членовете на алианса. При това Полша игнорира предложенията на руските власти да проведат консултации по въпроса за сигурността. До какво може да доведе разрешението да се атакуват руски самолети? Възможно ли е възстановяване на контактите между Русия и НАТО, за да се избегнат опасни инциденти?
— Първата рязка реакция от страна на страните от НАТО — че трябва да се свалят руски самолети веднага при нарушаване на въздушното пространство — сега е заменена с по-обмислени оценки. Според генералния секретар Марк Рюте, трябва да се реагира пропорционално. Първо трябва да се прецени дали съществува реална заплаха. Едва след това да се вземе решение за по-нататъшни действия. Такъв подход показва, че в алианса все още има хора, които запазват разум и способност да не се поддават на радикалите от страните-членки на Северноатлантическия блок, които се стремят да използват всеки повод за изостряне на отношенията с Русия.
Имаме канали за спешна комуникация със страните от НАТО, включително и за предотвратяване на опасни инциденти. Така на полската страна беше предоставена възможност да се справи с появата на БПЛА в нейното въздушно пространство. Трябваше само да отговори на нашето предложение да проведем консултации по военната линия, а ако е необходимо, и с участието на външнополитическите ведомства. Вместо този естествен и професионален ход, официална Варшава „потича“ в Брюксел за „активиране“ на член IV от Вашингтонския договор. Истината не я интересува. Задачата не беше да се изясни какво точно се е случило, а да се изработи бързо този сюжет в пропаганден план – да се обвини Русия за всички грехове, да се изведе конфронтацията с нашата страна на ново ниво и за пореден път да се демонстрира „солидарността” на НАТО.
„Нашият отговор ще се почувства в ЕС”
– Тази година ЕС прие вече четири пакета санкции срещу Русия и съвсем наскоро – 19-ия поред. До 2028 г. ЕС възнамерява напълно да се откаже от руските енергоносители. Има ли общи оценки за загубите на Европейския съюз от санкционната политика? Стана ли по-трудно за Брюксел да съгласува нови ограничения?
— За всички вече е очевидно, че санкциите на ЕС не постигат целта си и са все по-критикувани както в рамките на Европейския съюз, така и извън него. Съветът на ЕС едва успя да съгласува 19-ия пакет, а шефът на Европейската служба за външна политика Кая Каллас вече обяви разработването на 20-ия. Не е ли това доказателство, че, първо, санкциите са неефективни и, второ, че евробюрократите сами са се затворили в ъгъла, като уж защитават интересите на киевския режим?
В същото време има усещане, че всеки нов пакет наистина се приема от ЕС с все по-голяма трудност. В противен случай Брюксел не би се налагало да измисля нови начини за налагане на ограничения, които противоречат на интересите на самите страни-членки на ЕС. По-специално, еврочиновниците се опитват да засилят натиска върху нашата страна в областта на търговската и тарифната политика, където, за разлика от санкциите, решенията могат да се вземат с квалифицирано мнозинство, като се игнорират позициите на отделни страни-членки.
Цената на налагането на санкции и други търговски ограничения от страна на ЕС срещу Русия е спад в темповете на икономически растеж и намаляване на конкурентоспособността на страните-членки на съюза. Икономиката на Европейския съюз вече е в стагнация. През миналата година растежът й се забави до 1%, а промишленото производство последователно намаляваше (с 2,4% през 2024 г.). През 2025 г., според данните на статистиката на ЕС, картината няма да се промени значително: икономическият растеж се очаква да бъде на ниво 1,1%. Държавният дълг на ЕС спрямо БВП през тази година ще се увеличи до рекордните 83,2%. За сравнение: през последните две години растежът на БВП на Русия е около 4%, а показателите за държавния дълг остават под 20%.
Какъв е резултатът? Масово закриване на европейски производства и тяхното изтегляне в трети страни. Ключовите енергоемки отрасли на промишлеността (химическата, стоманодобивната, автомобилостроенето) са в дълбока криза. Наистина, за каква конкурентоспособност може да става дума, ако европейските компании трябва да плащат за електроенергия 2–3 пъти повече от американските, а за газ – 4,5 пъти повече?
Освен това, в ЕС се задълбочава проблемът с енергийната бедност: почти всеки десети европеец не може да си позволи да отоплява жилището си в достатъчна степен. В бъдеще тази ситуация ще се влошава. Отделни страни — членки на ЕС и техните граждани вече са платили висока цена за геополитическите амбиции на Брюксел.
Колко е струвал на Европейския съюз антируският курс — това е тайна, която в Брюксел пазят като зеницата на окото си. Според оценки на експерти, преките и косвените щети за ЕС се измерват в трилиони.
В тази ситуация се набива на очи един парадокс. Докато президентът на САЩ Доналд Тръмп казва, че приключването на конфликта около Украйна би отворило колосални перспективи за развитие на руско-американското икономическо сътрудничество, европейските бюрократи правят всичко възможно, за да прекъснат всякакви възможности за възстановяване на търговските връзки между Русия и ЕС. Това е крайно недалечна политика, която заплашва икономиката на Европа с по-нататъшни загуби в размер на милиарди.
Отново една от актуалните теми стана въпросът за конфискацията на замразените руски активи. В ЕС предложиха да се предостави на киевския режим „репарационен кредит“ с използване на руски активи. В ЕС настояват, че такава мярка няма да се счита за конфискация. Как ще го оцени Русия?
Причината за такава активност от страна на Брюксел беше публично обявена от самите членове на ЕС, включително представителите на датското председателство в Съвета на ЕС: ЕС няма повече свободни средства за киевския режим. А войнствените политически изявления на евробюрократите, подтикващи режима на Владимир Зеленски да продължи въоръжения конфликт, трябва да бъдат подкрепени с нещо.
Между другото, в Брюксел вече започнаха да „прокарват” идеята, че трябва да се разгледа възможността за използване за тези цели и замразените в ЕС средства на руски физически и юридически лица. А това, според изчисленията на самите членове на ЕПС, трябва да възлезе на около 25 млрд. евро.
В същото време от страна на ЕС се чуват уверения, че предложената схема за използване на нашите държавни резерви не е никаква конфискация, тъй като Русия ще запази правата си върху собствените си активи и дори ще може да ги получи обратно в случай на изплащане на определени „репарации“ на Киев. Схемата е толкова незаконна, колкото и нереализуема.
Каквито и псевдоюридически обосновки да измислят есевците, за да оправдаят по някакъв начин незаконните си действия по отношение на руските активи, всякакви манипулации с тях без съгласието на РФ са грубо нарушение не само на международното, но и на договорното право. Действия, предполагащи промени в правния статут на суверенните руски активи, ще означават самоволно разпореждане с чужда собственост, тоест просто банална кражба.
— Включват ли нашите ответни мерки конфискация на активи на страните от ЕС в Русия?
— Последствията за инициаторите и участниците в експроприационните мерки са гарантирани. Публичният отказ да се спазва правото на собственост на Руската федерация ще доведе до срив на доверието в европейския финансов сектор, което се е формирало в продължение на десетилетия, и до мащабен отлив на капитали. Това се разбира в целия свят.
Не бихме препоръчали на страните членки на ЕС да се поддават на безотговорни еврочиновници и заклети русофоби, които всъщност предлагат да се опитат, в случай че руснаците не предприемат нищо в отговор, а останалият свят не си направи изводи относно надеждността на „финансовото пристанище” на ЕС.
Брюксел и другите европейски столици, които особено ревностно подкрепят идеята за фактическа конфискация на руски пари, могат да бъдат сигурни, че Русия разполага с достатъчен арсенал от възможности за адекватна политическа и икономическа реакция. Нашият отговор в ЕС ще бъде усетен.
„Русия няма да остави в беда своите сънародници”
— Латвийските власти се готвят да депортират стотици руски граждани. Изискването е свързано с това, че те не са успели в определения срок да потвърдят владеенето на латвийски език и да преминат задължителната проверка за сигурност. Готова ли е Русия да ги приеме?
— Считаме за абсолютно незаконосъобразни и неприемливи шовинистичните решения на официалната Рига да изгони от страната нашите сънародници, които не са потвърдили знанието си по латвийски език и не са преминали „проверка за лоялност“ чрез попълване на анкета с антируско съдържание.
Въпреки че сънародниците могат да използват административни и правни механизми за защита на правата си и обжалване на решенията за експулсиране, всъщност става въпрос за йезуитска практика на изтласкване на възрастните хора и „целенасочено“ експулсиране. А Европейският съюз, който още през 2006 г. се ангажира да съдейства за решаването на въпроса за правото на използване на руския език в страните от Балтийския регион, за пореден път демонстрира лицемерие в областта на защитата на правата на човека.
Решително осъждаме тази варварщина, особено когато става въпрос за възрастни и болни хора. Известни са дори скандални случаи, когато нещастниците са сложили край на живота си чрез самоубийство след езикови проверки. Обществеността научи за факта, че на глухонеми съпрузи, които не са преминали тестовете, е било отнето правото на пребиваване. Това вече е, без преувеличение, истински нацизъм.
Русия няма да остави в беда своите сънародници, те са добре дошли във всички краища на нашата Родина. Губернаторите на Псковска и Омска област заявиха, че ще приемат руснаците, ще им предоставят жилище и работа. Постигнати са споразумения между МВР на РФ и правителството на Псковска област за сътрудничество за оперативно решаване на тези въпроси.
Чрез посолството на Русия в Рига и представителството на МВР на РФ в Латвия също се прави всичко възможно, за да се помогне при оформянето на документи, багаж, получаване на материална помощ. По съгласие с администрацията на Псковска област участваме в превоза с автомобилен транспорт до Русия на възрастни руски граждани.
— Планира ли се този въпрос да бъде повдигнат в ООН и ОССЕ с цел да се постигне реакция от страна на световната общност?
— Редовно изтъкваме в ОССЕ дискриминационната политика на Латвия по отношение на руското и рускоговорящото население, подчертаваме недопустимостта на сегрегацията на хората по национален признак. Изискваме от профилните хуманитарни структури на организацията — върховния комисар по въпросите на националните малцинства, Бюрото за демократични институции и права на човека — да реагират подобаващо на грубите нарушения на международните задължения от страна на латвийските власти.
автор: Кирилл Фенин
