Лайфстайл

Повратният момент: САЩ преминаха към ескалация в отношенията с Русия

Защо Вашингтон промени реториката си по отношение на Москва

Доналд Тръмп заяви, че с подкрепата на ЕС Украйна може да възстанови предишните си граници. Американският президент също така разреши на страните от НАТО да свалят самолети на Русия в случай на нарушаване на въздушното пространство на алианса. При това Тръмп оставя възможност за диалог, като разчита да постигне резултат след месец. Анализаторите смятат, че резките изявления на американския президент могат да бъдат свързани с нелеката за него вътрешнополитическа ситуация. Русия е заинтересована от посредническите усилия на САЩ, но е готова за всякакви сценарии. Седмицата на високо равнище на Общото събрание на ООН се превърна в площадка и за други гръмки изявления. Така президентът на Турция обвини Израел в умишлено убийство на 250 журналисти, а лидерът на Бразилия нарече „екзекуция без съд“ унищожаването от САЩ на лодки край бреговете на Венецуела.

Резултати от срещата между Тръмп и Зеленски

В началото на седмицата на високо равнище на Общото събрание на ООН вниманието традиционно е приковано към изявленията на лидерите на най-големите страни. Този път голям шум предизвика изявлението на президента на САЩ Доналд Тръмп. В него той разказа за своите заслуги в уреждането на конфликти и разкритикува миграционната политика на Европа.

Тръмп отново заяви, че работи по уреждането на украинския конфликт и отбеляза добрите си отношения с руския президент. Държавният секретар на САЩ Марко Рубио директно посъветва Украйна да се съгласи на споразумения за уреждане на украинската криза. При това той не уточни за какви конкретни споразумения става дума.

След срещата с Владимир Зеленски обаче реториката на Доналд Тръмп се промени рязко. Според него Украйна, с подкрепата на ЕС, е в състояние да възстанови първоначалните си граници. Той също така нарече Русия „хартиен тигър“ и потвърди, че доставките на оръжие от НАТО ще продължат.

„Мисля, че Украйна, с подкрепата на Европейския съюз, е в състояние да се бори и да си върне цяла Украйна, връщайки я в първоначалното й състояние“, написа в социалните мрежи президентът на САЩ.

Важно е да се разбере, че Тръмп, под влиянието на последния си събеседник, може да коригира позицията си от гледна точка на по-голяма или по-малка подкрепа. Този път последният или един от последните събеседници беше Зеленски, отбеляза в разговор с „Известия“ доцентът на катедрата по политическа теория в МИИМО на МИД на Русия Иван Лошкарев. Експертът също подчерта, че това е по-скоро моментна промяна в позицията.

Въпреки това Трамп не затвори прозореца за преговори: сега той разчита да постигне напредък в преговорите по Украйна в рамките на един месец. Републиканецът заяви това точно по време на срещата си със Зеленски. В същото време Тръмп отказа да обсъжда гаранциите за сигурността на Украйна, на които настоява Киев. САЩ не се присъединиха към ООН и към декларацията на Украйна и Европейския съюз, осъждаща действията на Русия.

Ще ви информирам след около месец, — отговори американският лидер на въпроса на журналиста за напредъка на преговорите с руския президент.

На срещата между Тръмп и Зеленски бяха отправени и други ескалационни изявления. Президентът на САЩ заяви, че страните от НАТО трябва да свалят руски самолети в случай на нарушение на въздушното пространство на алианса. По-рано Естония обвини Русия, че три изтребителя МиГ-31 са пресекли естонската граница.

Според данни на руското министерство на отбраната, маршрутът е преминал над неутралните води на Балтийско море. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте след консултации с членовете на алианса заяви, че „самолетите не са представлявали непосредствена опасност“.

Изказването на Доналд Тръмп пред Общото събрание на ООН още от първите минути показа принципната неизменност на преговорната тактика и едновременно със това на стратегията на американския лидер: последователно изостряне и затопляне на реториката, отправена към противопоставящите се страни, в шахматен ред – без последващи практически реализации, каза за „Известия“ американистът, кандидат на политическите науки, анализатор от НИУ ВШЭ Егор Торопов.

— В контекста на политическия натиск на САЩ с цел интензифициране на диалоговите процеси, Русия и Украйна се намират в прецизен месечен махало на изостряне и затопляне на реторичните усилия на САЩ: от юлското изостряне към Русия до затоплянето през август, а сега отново към затягане, — отбеляза експертът.

Торопов подчерта, че речта на Доналд Тръмп се произнася в неблагоприятен за него вътрешнополитически момент. Ако през август Сенатът беше в отпуск и не можеше да приеме нови санкции и тарифи срещу Русия и нейните търговски партньори, то сега, след като се върнаха от отпуск, сенаторите, ако пожелаят, със сигурност ще преодолеят потенциалното вето на Тръмп с двупартийно супермажоритарно мнозинство. Факторът на такава възможност на американските законодатели играе определяща роля в изострянето на реториката на Тръмп към Русия.

Програмният мениджър на Руския съвет по международни дела Константин Суховерхов заяви пред „Известия“, че засилването на негативната реторика може да има за цел да окаже натиск върху Москва. Втората причина за такова изявление може да се състои в това, че Трамп не вижда бързи резултати от своята посредническа дейност.

На този фон Киев се опитва с всички сили да задържи коалицията от свои съюзници. След съкращаването на военната помощ от страна на САЩ Зеленски може да загуби подкрепата на редица европейски страни, съобщи агенция Ройтерс, позовавайки се на източник. Още повече, че Украйна може да не разполага с достатъчно средства за армията още през тази година, признава председателят на бюджетната комисия на Върховната рада Роксолана Пидласа.

Проректорът на Дипломатическата академия Олег Карпович в разговор с „Известия“ каза, че Владимир Зеленски, разбира се, е поискал от САЩ увеличение на доставките на оръжие. Но президентът на САЩ не може да не разбира, че по-нататъшното въвличане на Вашингтон в конфликта е контрапродуктивно и противоречи на националните интереси. Тъй като в тази ситуация САЩ окончателно ще загубят възможността да играят ролята на посредник.

Да се надяваме, че американският лидер е уловил сигналите, идващи от Москва, включително по въпросите на стратегическата стабилност, и няма да усложнява преговорния фон с безсмислени стъпки в духа на администрацията на Байдън. Но ние сме готови за всеки сценарий, отбеляза експертът.

По-рано Владимир Путин заяви, че Русия е готова да се придържа към основните параметри на СНВ-3 още една година след изтичането му на 5 февруари 2026 г., ако САЩ вземе аналогично решение. Във Вашингтон заявиха, че са взели под внимание тези изявления и обещаха да реагират.

Между другото, Марко Рубио също намекна за възможността за прекратяване на посредническите усилия на САЩ. Той не посочи подробни условия, но не изключи, че такъв вариант е възможен. Други страни, например Китай и Бразилия, също се опитват да помогнат на преговорния процес между Русия и Украйна, като създават формати като „Групата на приятелите на мира“. Въпреки това, най-голям напредък в посредническите усилия досега са постигнали именно САЩ. И в Кремъл, и в Белия дом подчертават, че ценят изграждащите се конструктивни отношения. Очевидно е обаче, че евентуални резки стъпки от страна на американската администрация рискуват да нарушат крехката тенденция.

Как напредва уреждането на конфликта в Украйна

На този фон диалогът между Русия и Украйна затъна: последният кръг от преговорите се състоя на 23 юли в Истанбул. Киев така и не отговори на редица руски инициативи, а вместо това постави изисквания за среща с руския президент. През последните няколко седмици стратегията на Украйна се състои в забавяне на преговорите с Русия.

Излизането от преговорния процес отслабва страната, която го направи. Вместо да се провалят преговорите, става въпрос за тяхното забавяне: украинската страна забавя отговорите на запитванията от страна на Русия, прави контрапредложения, подчерта експертът.

Увереността на Украйна може да бъде предизвикана от одобрението на тази позиция от страна на „коалицията на желаещите“, начело с Франция и Великобритания. На последната среща на обединението в Париж на 4 септември 26 страни потвърдиха готовността си да участват в изпращането на военен контингент в Украйна след установяването на примирие или мир в тази страна, съобщи президентът на Франция Еманюел Макрон.

— 35 страни участваха в срещата на коалицията на доброволците, която се състоя в Париж на 4 септември, и са готови да допринесат за гарантиране на сигурността на Украйна. Целта е да се съберат приносите на всички, които желаят да участват, за да може в деня, в който в Украйна бъде постигнато примирие, мирът да бъде гарантиран в дългосрочен план и европейската сигурност да бъде осигурена, потвърдиха за „Известия“ от посолството на Франция в Москва.

В същото време в ЕС разчитат да привлекат САЩ към нов пакет от санкции срещу Русия. Припомняме, че откакто Доналд Тръмп дойде на власт, Вашингтон не е налагал нови ограничения срещу Русия. През това време Брюксел вече одобри три пакета санкции (16-ти, 17-ти и 18-ти), а 19-тият е в процес на разглеждане.

Американският президент многократно е заявявал, че е готов да въведе антируски ограничения, ако ЕС спре да купува руски енергийни суровини и въведе мита срещу Индия и Китай. На среща със Зеленски Доналд Тръмп заяви, че Унгария – един от купувачите на руски петрол в ЕС – ще се откаже от покупките, ако американският лидер го помоли.

„От гледна точка на Тръмп, Европейският съюз не трябва да „седи настрана“, а ако ЕС толкова строго изисква санкции, нека участва в тях и поема рисковете от ответни санкции“, заяви пред „Известия“ германският политолог Александър Рар.

Експертът подчерта, че за европейците има само един основен приоритет в политиката: подкрепата за Украйна и отслабването на Русия. Те са готови да жертват цялото си благосъстояние, за да нанесат стратегическо поражение на РФ.

Важни изявления по време на Общото събрание на ООН

В дневния ред на Общото събрание на ООН е не само Украйна, но и конфликтът в Близкия изток. След поредното изостряне на ситуацията в сектора Газа сред западните страни се засили разколът по въпроса за признаването на Палестина. Така, в навечерието Канада и Великобритания обявиха, че признават палестинската държава, а след това към тях се присъединиха Андора, Белгия, Люксембург, Малта, Монако, Сан Марино и Франция. Външното министерство на Израел критикува това решение и го нарече „награда“ за ХАМАС.

Въпреки това статутът на Палестина е признат от повече от 150 държави. По време на изказването си пред Общото събрание на ООН президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган призова Израел незабавно да установи примирие в сектора Газа, да прекрати атаките и да осигури безпрепятствен достъп на хуманитарна помощ.

„Израел умишлено уби 250 журналисти, работещи за национални и международни медии в Газа. Той забрани достъпа до Газа, но все пак не успя да скрие факта за геноцида“, заяви Ердоган.

За признаването на Палестина говори и президентът на страната с най-голямо мюсюлманско население — Индонезия. При това Прабово Субианто призова „да се признава и уважава Израел, като се гарантира неговата сигурност“ с цел установяване на мир между Израел и Палестина.

Президентът на Бразилия Лула да Силва повдигна въпроса за напрежението в Латинска Америка. Припомняме, че САЩ изпратиха в Карибско море група бойни кораби и многократно ги използваха за унищожаване на лодки край бреговете на Венецуела, на които уж се пренасяли наркотици. В отговор властите в Каракас обявиха мобилизация, опасявайки се от инвазия. За да се сложи край на напрежението, Лула да Силва призова страните да си сътрудничат с цел пресичане на изпирането на пари и ограничаване на търговията с оръжие.

Прилагането на смъртоносна сила в ситуации, които не са въоръжен конфликт, е равносилно на екзекуция на хора без съд и разследване, подчерта бразилският лидер.

Президентът на Бразилия отбеляза, че срещата между Владимир Путин и Доналд Тръмп в Аляска дава надежда за разрешаване на украинската криза чрез преговори. Но за това е необходимо да се вземат предвид законните опасения на всички страни в областта на сигурността. Именно тази позиция защитава и Русия.

автор: Кирил Фенин

източник: iz.ru

Pin It on Pinterest