Китай залага на нови сектори за бъдещото развитие на икономиката си
От години фокусът на китайската икономика все по-ясно се измества към качеството, технологичната дълбочина и стратегическата устойчивост.
През периода на 15-ия петгодишен план (2026–2030 г.) приоритет ще имат новата енергия, новите материали, космическите технологии и т.нар. индустрия на ниска надморска височина. Тези направления съчетават висока добавена стойност, силен иновационен потенциал и способност да формират нови двигатели на растежа.
Според официални представители, експерти и ръководители на компании, целенасоченото развитие на стратегическите нововъзникващи индустрии ще внесе нова жизненост в изграждането на нови качествени производителни сили. Така Китай цели едновременно да укрепи вътрешната си икономическа основа, да се адаптира по-гъвкаво към външни предизвикателства и да запази конкурентното си предимство на глобалната сцена.
Тези идеи идват от представените наскоро „Препоръки на ЦК на ККП за изготвянето на 15-ия петгодишен план за социално-икономическото развитие“. Според този документ, който предлага основите за изготвянето на следващия петгодишен план, Китай ще полага повече усилия за ускорено развитие на нововъзникващи сектори като нова енергия, нови материали, космически технологии и икономика на ниска надморска височина. Председателят Си Дзинпин заяви, че препоръките са инициирани в съответствие със стратегическите цели за развитие на страната, като се признава ключовата роля на следващите пет години и се базират на задълбочен анализ както на вътрешната, така и на световната среда. „Важно е да използваме този прозорец на възможностите, за да консолидираме и изградим върху нашите силни страни, да премахнем задръстванията в развитието, да укрепим слабите области, да поемем стратегическата инициатива в условията на интензивна международна конкуренция и да осигурим значими пробиви в стратегическите задачи, които са от важно значение за модернизацията на Китай“, добави още китайският председател.
Яо Дзюн, ръководител на Отдела за планиране в Министерството на индустрията и информационните технологии, заяви, че „речта на председателя Си Дзинпин е стъпила върху реалността и е насочена към бъдещето, като ясно ни очерта пътя напред във всички наши начинания“. По думите му постигнатите резултати през периода на 14-ия петгодишен план (2021–2025 г.) са положили солидна основа за по-нататъшно развитие, а стратегическите задачи, очертани за следващия етап, са всеобхватни и прецизно насочени. Яо Дзюн подчерта, че работата ще бъде фокусирана върху развитието на нови качествени производителни сили, задвижвани от дълбоката интеграция между технологичните и индустриалните иновации. Той добави, че акцентът ще бъде върху интелигентното, зеленото и интегрираното развитие, като производственият модел постепенно ще се пренасочи от разширяване на мащаба към създаване на по-висока стойност.
Джу Мин, бивш заместник-управляващ директор на Международния валутен фонд, заяви, че отличителната сила на китайската икономика се корени в стабилната реална икономика и добре изградената индустриална система. По думите му, с продължаващото развитие на технологичните възможности на страната, ключовото предизвикателство, но едновременно с това и главна възможност, е ефективната интеграция на тези постижения, така че да се създават нови индустрии, задвижвани от нови качествени производителни сили. Според Джу Мин именно това ще бъде в центъра на бъдещата икономическа траектория на Китай.
Той добави, че тази тенденция вече ясно се отразява в засиления акцент върху стратегическите нововъзникващи индустрии, включително новата енергия и икономиката на ниска надморска височина. Тези сектори са на прага на значителен растеж, подкрепен от силния импулс на т.нар. „три нови икономически стълба“ на Китай — нови индустрии, нови форми на бизнес и нови модели. По данни на Държавната комисия за развитие и реформа, към 2024 г. те вече допринасят с над 18% за брутния вътрешен продукт на страната.
Джу Къли, основател и декан на Китайския институт за нова икономика, заяви, че „целта на Китай да развива тези авангардни сектори не само отразява увереност в собствените индустриални възможности, но, което е по-важно, служи като ключова мярка за поемане на инициативата в глобалната научно-техническа индустриална конкуренция.“ Китай е водеща страна в света по отношение на производствения обем в продължение на 15 поредни години и заема първо място в света по производство на над 220 индустриални продукта, според Министерството на промишлеността и информационните технологии. „С такова цялостно индустриално развитие, Китай предлага богати сценарии за приложения на технологични иновации и огромен пазарен потенциал, както и стабилна подкрепа за развитието на нови индустрии,“ добави Джу Къли. Според него, нововъзникващи водещи индустрии, представени от икономиката на ниска височина, вече са способни да задвижват темпа на растеж и преминават от „изолирани пробиви“ към „разширяване на цялата индустриална верига“.
Тиен Ганин, основател, председател и президент на китайския разработчик на безпилотни летателни апарати United Aircraft, определи очертания план за периода на следващата петилетка като „вдъхновяващ и мотивиращ“. По думите му дроновете на индустриално ниво вече намират широко приложение в редица сфери – от аварийно-спасителни операции и патрулиране на електропреносни линии до земеделие, наблюдение и сигурност. Това ясно показва потенциала на индустрията на ниска надморска височина да се превърне във важен нов двигател на растежа.
Паралелно с това Китай ускорява развитието на търговската космическа индустрия – друга стратегическа област с висок технологичен праг. Hainan International Commercial Aerospace Launch планира да удвои броя на стартовите площадки от две на четири и да развива технологии за възстановяване на ракети, което е ключова стъпка към изграждането на глобално конкурентен търговски космически хъб в Уънчан, провинция Хайнан. Председателят на компанията Ян Тиенлян заяви, че до края на 2026 г. ще бъдат въведени в експлоатация стартови площадки № 3 и № 4, заедно с нова техническа зона и телеметрична станция. След завършването си съоръжението ще може да обслужва над 60 старта годишно, като всяка площадка ще поддържа мисии на всеки 10 дни, а при необходимост и ежеседмично.
В същото време страната напредва и в сектора на новите енергии, включително ядрената енергетика. Уей Джъган, председател на Hainan Nuclear Power Co, отбеляза, че развитието на изчисленията с изкуствен интелект води до експоненциален ръст на търсенето на електроенергия, с който традиционните енергийни източници все по-трудно се справят. По думите му сигурната, достъпна и нисковъглеродна енергия се превръща в ключов фактор за висококачественото развитие на индустрията за интелигентни изчисления и за устойчивия икономически растеж като цяло.
