История на ОАЕ: От бедуинските племена до световна икономическа сила

Историята на Обединените арабски емирства е едно от най-впечатляващите превъплъщения на съвременния Близък изток. За няколко поколения територията, която днес познаваме като ОАЕ, преминава от свят на бедуински племена, рибари, търговци и ловци на перли към федерация със световни градове, огромна инфраструктура, международни финансови центрове и една от най-разпознаваемите икономики в света.

Днешните Дубай и Абу Даби могат лесно да създадат впечатлението, че винаги са били богати и модерни.

Но само преди няколко поколения картината е била съвсем различна.

Пясъчни пътища. Палмови оазиси. Къщи от коралов камък и палмови листа. Дървени лодки. Пустинни каравани. Пазари. И опасното гмуркане за перли.

След откриването на петрола всичко започва да се променя.

Но петролът сам по себе си не обяснява успеха на ОАЕ.

Зад него стоят политическо обединение, инвестиции в инфраструктура, образование, търговия, транспорт и международни връзки.

1. Преди ОАЕ: земя на племена, пустиня и море

Преди създаването на ОАЕ не е съществувала единна държава в днешния ѝ вид.

Територията е била населявана от различни племена и общности, свързани с търговията, животновъдството, риболова и мореплаването.

Част от населението е водела полуномадски начин на живот, като сезонно се е премествала между пустинята, оазисите и крайбрежието.

Това не означава, че регионът е бил изолиран.

Напротив.

Местните търговци са били свързани с Индия, Персия, Източна Африка и други части на Арабския полуостров.

Именно морето постепенно се превръща в един от най-важните фактори за развитието на региона.

2. Бедуините и животът в пустинята

Пустинята е изисквала специални умения за оцеляване.

Бедуинските общности са разчитали на камилите за транспорт, на оазисите за вода и земеделие и на племенните връзки за защита и социална организация.

Камилата е била не просто животно.

Тя е била транспорт, източник на храна и важна част от икономиката.

Оазисите, особено Ал Айн и Лива, са имали огромно значение.

Там финиковите палми са осигурявали храна, а традиционните напоителни системи са позволявали земеделие дори в суровата пустинна среда.

3. Оазисите са били „градовете“ на пустинята

Преди небостъргачите на Дубай и Абу Даби оазисите са били едни от най-важните центрове на живота.

Ал Айн е особено важен пример.

Системите за напояване, известни като фаладж, позволяват водата да бъде разпределяна между земеделските земи.

Оазисът Ал Айн днес е част от обект на UNESCO, включващ шест оазиса и исторически културни обекти.

Той показва как хората са успявали да създадат устойчив начин на живот в пустинна среда.

4. Перлите били „петролът“ на старите емирства

Преди петрола основата на крайбрежната икономика е била перлената индустрия.

Гмуркачите прекарвали часове във водата, търсейки миди на морското дъно.

Работата била изключително тежка и опасна.

Гмуркачът се спускал без съвременно водолазно оборудване, а често разчитал само на въже и тежест, за да достигне дъното.

Перлите били продавани на търговци, които ги изнасяли към пазарите в Индия и други части на света. През XIX и началото на XX век перлената индустрия била основен източник на доходи в района.

5. Когато перлите изчезват, кризата е огромна

През 20-те и 30-те години на XX век перлената индустрия започва да се срива.

Причините са няколко.

Голямата икономическа депресия намалява търсенето.

А появата на култивираните перли в Япония променя световния пазар.

За местните общности това е сериозен удар.

Доходите спадат.

Търговията намалява.

А населението трябва да търси нови възможности.

Това е един от най-трудните периоди в историята на региона.

6. Британското влияние и „Договорните държави“

През XIX век британското влияние в региона постепенно се увеличава.

След поредица от договори крайбрежните владения стават известни като Trucial States – Договорните държави.

През 1892 г. владетелите сключват т.нар. Exclusive Agreements с Великобритания, които ограничават възможността им да сключват отношения с други чужди държави без британско съгласие. В замяна Великобритания поема ангажимент за защита. (u.ae)

Този период продължава до британското решение да се оттегли от района.

Именно това решение по-късно ще създаде историческия момент за създаването на федерацията.

7. Как е изглеждал Дубай преди небостъргачите?

Днешният Дубай е град на небостъргачи.

Но старият Дубай е бил малък търговски център около Dubai Creek.

Тук са се събирали лодки от различни части на региона.

Търгували са се риба, перли, подправки, текстил и други стоки.

Старата архитектура е била проста и съобразена с климата.

Къщите са били ниски, а вятърните кули са помагали за охлаждането им.

8. Дубай започва да се развива като търговски център

Дори преди петрола Дубай постепенно развива търговската си роля.

Местните владетели насърчават търговците и създават условия за по-активен обмен.

Dubai Creek се превръща в естествено пристанище.

Това наследство по-късно ще бъде изключително важно.

Защото когато петролът се появява, Дубай вече има търговски дух и морски връзки, които могат да бъдат използвани за новия икономически модел.

9. Петролът променя всичко

През 30-те години започват първите геоложки проучвания за нефт.

Но истинският обрат идва през 50-те и 60-те години.

В Абу Даби нефтът е открит през 1958 г., а първият товар с изнесен суров петрол напуска емирството през 1962 г.

Това поставя началото на огромна икономическа трансформация.

Приходите от петрола започват да финансират:

пътища, болници, училища, жилища, електроснабдяване, водоснабдяване

пристанища, летища

Но най-важният въпрос е бил как да се използва новото богатство.

10. Шейх Зайед и визията за бъдещето

През 1966 г. Шейх Зайед бин Султан Ал Нахаян става владетел на Абу Даби.

Той се превръща в една от най-важните фигури в историята на ОАЕ.

Зайед разбира, че петролните приходи могат да променят региона.

Но според официалната история на ОАЕ той поставя силен акцент и върху развитието на хората, инфраструктурата и сътрудничеството между емирствата.

Идеята му е проста:

богатството трябва да бъде превърнато в развитие.

11. Срещата, която променя историята

На 18 февруари 1968 г. Шейх Зайед и владетелят на Дубай Шейх Рашид бин Саид Ал Мактум се срещат в района Ал Самха между Абу Даби и Дубай.

Това се превръща в ключов момент за създаването на федерацията.

Двамата се договарят да работят заедно и да обединят усилията си в области като външна политика, отбрана и сигурност. По-късно към преговорите са привлечени и останалите владетели.

12. Защо изобщо се появява идеята за федерация?

Причините са няколко.

Регионът се променя.

Британското влияние намалява.

Петролните ресурси създават нови икономически възможности.

А отделните малки емирства се нуждаят от по-силна обща политическа и икономическа структура.

На 25–27 февруари 1968 г. владетелите на Договорните държави се срещат в Дубай и започват формалните преговори за федерация.

Това не е било автоматично.

Имало е различни интереси и въпроси, които е трябвало да бъдат договорени.

Но постепенно идеята набира сила.

13. Британското оттегляне отваря исторически прозорец

През 1968 г. британското правителство обявява намерение да прекрати военната си роля в района до края на 1971 г.

Това създава своеобразен исторически часовник.

Или емирствата ще останат отделни.

Или ще създадат нова политическа конструкция.

Шейх Зайед и Шейх Рашид се превръщат в основните двигатели на идеята за федерация.

14. 2 декември 1971 г. – раждането на ОАЕ

На 2 декември 1971 г. шест от седемте емирства създават Обединените арабски емирства:

Абу Даби

Дубай

Шарджа

Аджман

Ум Ал Куейн

Фуджейра

Шейх Зайед е избран за първи президент на новата федерация.

Това е началото на една от най-бързите трансформации в съвременната история.

15. Седмото емирство се присъединява малко по-късно

Рас ал Хайма не се присъединява към федерацията на 2 декември.

То се присъединява на 10 февруари 1972 г.

Така федерацията придобива сегашния си състав от седем емирства.

Днес Рас ал Хайма е известен с планините Хаджар, природата и приключенския туризъм.

16. Новата държава започва от почти нулата

През 70-те години ОАЕ все още изглежда много различно.

Няма ги днешните небостъргачи.

Няма огромната мрежа от магистрали.

Няма днешните финансови центрове.

Няма мегапроекти като Palm Jumeirah или Burj Khalifa.

Но вече има нещо много важно:

петролните приходи и политическа федерация, която може да инвестира в бъдещето.

17. Образованието става част от националното изграждане

Преди създаването на федерацията формалното образование е било ограничено.

След това ситуацията се променя бързо.

Появяват се нови училища и университети.

Инвестициите в човешки капитал се превръщат в част от националната стратегия.

Това е особено важно, защото нефтът е ресурс, който може да бъде изчерпан.

Знанието обаче може да се натрупва.

И именно тази идея стои зад постепенното развитие на образованието, здравеопазването и професионалната подготовка.

18. От пустинни селища до модерна здравна система

Една от най-видимите промени е развитието на здравеопазването.

Само за няколко десетилетия се изграждат болници и медицински центрове.

Продължителността на живота и достъпът до медицински услуги се подобряват значително.

Това е част от по-голямата трансформация:

петролните приходи се превръщат в инфраструктура, а инфраструктурата – в качество на живот.

19. Пътищата свързват седемте емирства

Една федерация не може да функционира без добра транспортна система.

Затова пътищата се превръщат в един от основните приоритети.

През 1980 г. е завършен основният път между Дубай и Абу Даби – E11, който днес е една от най-важните транспортни артерии на страната.

Това е много повече от път.

То е физическата връзка между два от най-важните икономически центрове на ОАЕ.

20. Дубай избира различен път от Абу Даби

Абу Даби разполага с огромни петролни ресурси.

Дубай има по-ограничени петролни резерви.

Това кара емирството да търси различен модел.

Дубай започва да инвестира агресивно в:

търговия, пристанища, авиация, туризъм, недвижими имоти, финансилогистика

услуги

Тази диверсификация постепенно превръща Дубай в глобален бизнес център.

21. Пристанището Jebel Ali променя ролята на Дубай

Един от ключовите елементи на стратегията е Jebel Ali.

Голямото пристанище позволява на Дубай да се превърне в международен логистичен център.

Това е особено важно за държава, разположена между Европа, Азия и Африка.

Географското положение се превръща в икономическо предимство.

И Дубай постепенно започва да използва именно това.

22. Авиацията превръща ОАЕ в глобален транспортен център

Следващата голяма стъпка е авиацията.

Дубай започва да изгражда стратегия около международния въздушен транспорт.

Появяват се Emirates и по-късно Etihad Airways.

Днес летищата на страната са сред най-важните авиационни центрове между Европа, Азия и Африка.

Така ОАЕ използват не само петрола.

Използват местоположението си.

23. Дубай започва да се превръща в световен град

През 90-те години трансформацията вече е очевидна.

Дубай започва да привлича:

международни компании, инвеститори, туристи, строителни компании, финансови институции.

Започват да се изграждат огромни хотели и бизнес комплекси.

Градът постепенно престава да бъде просто регионален търговски център.

Започва да се конкурира за ролята на глобален град.

24. Palm Jumeirah показва новата амбиция

В началото на XXI век Дубай започва да създава изкуствени острови.

Най-известният е Palm Jumeirah.

Проектът се превръща в символ на амбицията на града.

Идеята е проста, но мащабът е огромен:

създаване на нова земя там, където преди е имало море.

Това превръща Дубай в една от най-разпознаваемите туристически дестинации в света.

25. Burj Khalifa става символ на новото време

През 2010 г. е открит Burj Khalifa.

Със своите 828 метра той се превръща в най-високата сграда в света.

Но значението му е по-голямо от рекорда.

Burj Khalifa се превръща в символ на идеята:

ОАЕ могат да изграждат проекти с мащаб, който преди изглеждал невъзможен.

26. ОАЕ започват да се освобождават от зависимостта от петрола

Петролът остава изключително важен.

Но икономиката постепенно се разнообразява.

Днес значими са:

финанси, туризъм, авиация, логистика, недвижими имоти, търговия

технологии, възобновяема енергия, услуги.

Това е една от най-големите разлики между ОАЕ през 1971 г. и ОАЕ днес.

27. Абу Даби инвестира петролните приходи в глобален мащаб

Абу Даби остава основният петролен център на федерацията.

Но богатството не се използва само за местна инфраструктура.

Емирството създава големи инвестиционни структури, които инвестират в различни активи по света.

Това дава на Абу Даби възможност да превърне част от природното богатство във финансов капитал.

28. Sovereign wealth funds стават част от модела

Суверенните инвестиционни фондове са една от отличителните черти на икономическия модел на ОАЕ.

Те позволяват на страната да инвестира част от приходите си в дългосрочни активи.

Така петролът не е само текущ доход.

Той може да бъде превърнат в капитал, който генерира доход и в бъдеще.

Това е една от причините ОАЕ да имат влияние далеч отвъд границите си.

29. Модернизацията не означава отказ от традициите

ОАЕ не се опитват да заличат миналото си.

Напротив.

Традиционните дрехи, арабската калиграфия, соколарството, камилските надбягвания, мажлисът и гостоприемството продължават да бъдат важни части от културата.

Това създава интересен контраст.

Може да видите човек в традиционна кандура, който използва най-модерен смартфон.

Или традиционна арабска архитектура на няколко километра от небостъргачи.

30. Соколарството е част от националното наследство

Соколарството има дълбоки корени в региона.

Исторически соколите са били използвани за лов в пустинята.

Днес практиката има преди всичко културно значение.

Тя е призната и като част от нематериалното културно наследство на UNESCO като мултинационална традиция на соколарството.

31. Шарджа избира ролята на културна столица

Не всички емирства следват модела на Дубай.

Шарджа например инвестира много сериозно в култура, музеи, образование и опазване на наследството.

Така федерацията се превръща в своеобразна мозайка.

Дубай е международен бизнес и туристически център.

Абу Даби е политически и финансов център.

Шарджа има силен културен и образователен профил.

Рас ал Хайма развива природен и приключенски туризъм.

А останалите емирства имат свои собствени характеристики.

32. От пустиня към зелени градове

Една от най-впечатляващите промени е озеленяването.

Част от днешните градове изглеждат почти неузнаваемо спрямо пустинните селища от средата на XX век.

Появяват се:

паркове, булеварди с дървета, градини, изкуствени езера,обширни обществени пространства.

Това е изключително трудна задача в един от най-сухите региони на света.

33. Сега ОАЕ инвестират и във възобновяема енергия

Историята на ОАЕ има още един интересен обрат.

Страна, чието богатство е изградено върху петрола, инвестира значително и във възобновяема енергия.

Сред символите е Mohammed bin Rashid Al Maktoum Solar Park край Дубай.

Това показва как държавата се опитва да се подготви за свят, в който енергетиката ще бъде все по-различна.

34. От пустинни каравани до космически програми

Може би няма по-голям символ на промяната.

Преди няколко поколения хората в региона са прекосявали пустинята с камили.

Днес ОАЕ имат космическа програма.

През 2021 г. мисията Hope Probe достигна орбитата на Марс.

Това не е просто технологичен проект.

То е демонстрация на стремежа на страната да се позиционира като център за наука, технологии и иновации.

35. ОАЕ се превръщат в международен център

Днешните ОАЕ са сред най-международните общества в света.

Огромната част от населението е съставена от чуждестранни работници и професионалисти.

Това създава уникална смесица от култури.

В Дубай можете да чуете:

арабски, английски, хинди, урду, малайски, френски, руски, китайски

и много други езици.

Така държавата се превръща в своеобразен мост между различни региони.

36. От седем емирства до глобална икономическа сила

Историята на ОАЕ е необичайна, защото всичко се случва за изключително кратко време.

През XIX век:

перли, риболов, търговия и пустинна икономика.

През 60-те години:

първи петролни приходи и инфраструктурно развитие.

През 1971 г.:

създаване на федерацията.

През 80-те и 90-те:

развитие на търговията, транспорта и авиацията.

През XXI век:

туризъм, финанси, недвижими имоти, технологии и глобални инвестиции.

Тази трансформация е една от най-бързите в съвременната икономическа история.

ОАЕ – история, която се случва в рамките на едно поколение

Историята на ОАЕ е много повече от история за петрол.

Това е история за пустинни племена, мореплаватели, търговци и гмуркачи за перли.

Това е история за хора, които са живели в трудна природна среда и са изградили общества около оазисите и морето.

След това идва петролът.

Но петролът е само началото.

Истинската трансформация започва, когато богатството е вложено в пътища, училища, болници, пристанища, летища и градове.

А след създаването на федерацията през 1971 г. седемте емирства постепенно започват да използват различните си предимства.

Статия на Кристина Тенева

Снимки: Unsplash, Pexels, Pixabay