Година на единството на народите на Русия: Лезгинци

Лезгинците живеят в Кавказ, в тази част на Дагестан, която граничи с Азербайджан.

Войните с древните римляни, византийците, персите и другите империи правят известни групите племена, говорещи на лезгински език: още от IV век преди нашата ера те са били известни като „леги“ или „леки“. Според една от версиите, името произлиза от корена „лек“, което се превежда като „орел“.

Лезгинците създават богат фолклор: епоса „Шарвили“, сказания и песни. Също така те се славят като изкусни килимари и керамици – особено популярни са техните гладко тъкани килими сумахи, както и микрахските, ахтинските и кубинските килими с влакнест косъм.

Но най-силно от всичко с лезгинците се асоциира лезгинката. Макар че това е общ танц за много народи от Кавказ. При всеки той се нарича по различен начин. Руското име „лезгинка“ се е запазило, защото преди революцията всички планински народи погрешно са били наричани лезгинци. Понякога лезгинката се танцува само от мъжки колектив или само от женски. Но най-красивият танц се изпълнява по двойки. Движейки се заедно, момичето и момчето сякаш разиграват представление. Движенията на младежа трябва да бъдат изпипани и мъжествени. В определен момент той се изправя на пръсти, сякаш излита, – това показва одухотвореност и искреност на чувствата. Моминският танц трябва да демонстрира грация и скромност. Колкото по-къса е крачката и по-леки движенията, толкова по-красив се смята образът. Двойката може да се закача, да се състезава в издръжливост. Но има две правила: мъжът не може да докосва момичето, при това не бива да се докосва дори роклята – това се смята за проява на неуважение; момичето пък не може да гледа право в очите на младежа – това се смята за лош тон.

Източник: портал „Культура.РФ„