Аздис Ран: За цената на славата, живота в България, това да бъдеш майка и TalentBook
Аздис Ран е сред най-поляризиращите личности в българската поп култура. От публични раздели до неуспешни бизнес начинания, трудностите не са ѝ чужди. Въпреки това тя продължава да се развива като жена, майка и предприемач. Каква е цената на славата, какво означава България за нея и какво стои зад новия ѝ проект TalentBook – това ще разберете в ексклузивното интервю на Аздис Ран пред Новината.бг.
Разкажете ни за TalentBook. Каква платформа е тя, каква е нейната цел, какво е иновативното в нея и какъв проблем решава?
Аздис: TalentBook е нещо, което създадох за първи път преди много години, но днес го изграждаме наново с изцяло нова технология и много по-голяма визия. Това е базирана на изкуствен интелект платформа за таланти и кастинг, създадена, за да свързва директно талантите и професионалистите от индустрията с реални възможности.
Събираме модели, актьори, инфлуенсъри, танцьори, певци, гримьори, фотографи и други творчески професионалисти в една мрежа, като същевременно даваме на агенции, брандове, дизайнери, продуцентски компании и кастинг специалисти много по-бърз и организиран начин да откриват точно хората, от които се нуждаят.
Иновативното е начинът, по който използваме технологиите и изкуствения интелект, за да опростим целия кастинг процес. Вместо да търсят в социалните мрежи, агенции и стотици кандидатури, клиентите могат да задават много конкретни изисквания и много по-бързо да откриват подходящите хора.
Но нещо, което е много важно за мен, е, че TalentBook не е агенция и ние не се опитваме да заменим агенциите. Изграждаме технологията и инфраструктурата, която може реално да подкрепя цялата индустрия.
За талантите основната цел е проста: видимост и възможности. Има толкова много талантливи хора, които никога не биват открити, просто защото нямат правилните контакти или не знаят къде да търсят. TalentBook им дава професионално място, където да бъдат забелязани и да създават собствени възможности, вместо просто да чакат някой да ги открие.
По какво новата версия на TalentBook се различава от оригиналната платформа, която за съжаление не успя да се наложи?
Аздис: Най-голямата разлика е, че днес технологиите най-накрая настигнаха първоначалната идея. Когато създадох TalentBook преди почти десет години, концепцията всъщност беше доста напредничава за времето си. Имахме около 2000 предварително регистрирани души още преди платформата да бъде реално стартирана, така че очевидно имаше интерес и търсене.
За съжаление, след като инвестирахме значителна сума в разработването на платформата, компанията, отговаряща за технологията, фалира и целият проект на практика изчезна заедно с нея. В този момент изграждането на всичко от нулата изискваше нова сериозна инвестиция, а моментът просто не беше подходящ за мен.
Днес ситуацията е напълно различна. Технологиите се развиха изключително много, особено с появата на изкуствения интелект, и изграждаме TalentBook върху много по-силна и мащабируема основа. Можем да създаваме по-интелигентни търсения, по-добро съвпадение между талантите и изискванията, по-лесни кастинг системи и в крайна сметка да се разширяваме в различни държави, като всичко остава свързано.
Така че в много отношения това не е просто повторно стартиране на стария TalentBook. Това е първоначалната визия, която най-накрая се реализира с технологията, от която винаги е имала нужда.
Какво можете да ни разкажете за времето, което сте прекарали в България? Какво ви впечатли в българите и ви остави траен отпечатък?
Аздис: България е огромна част от живота ми от много години, така че за мен тя е много повече от просто държава, в която съм живяла. Дойдох тук заради футболната кариера на бившия ми съпруг, без всъщност да знам какво да очаквам, и някак България се превърна във втория ми дом.
Животът ми се промени много бързо след пристигането ми тук. Включих се в телевизията, модата, рекламата и медиите, а българската публика ме прие по начин, който никога не бих могла да предвидя. Дори след периоди, в които съм живяла извън страната, винаги съм се връщала.
Най-силно в мен остана характерът на българите. Те могат да бъдат много директни и силни, но под тази повърхност има огромна топлина, лоялност и емоция. Когато българите истински те приемат, те карат да се почувстваш като един от тях.
И разбира се, аз се влюбих и в самата България. Обичам това, че имате четири истински сезона, невероятната природа, планините, морето и ски курортите. Обичам храната и това, че културата и историята се усещат навсякъде – дори само когато се разхождаш по улиците. България все още има характер и традиции, които не са изчезнали.
Разбира се, понякога България ме е разочаровала – точно както Исландия! Но мисля, че можеш да кажеш това за една държава само когато действително ти пука за нея. Преживяла съм едни от най-важните моменти в живота си тук, създала съм приятелства и бизнеси тук и съм гледала как децата ми растат, докато България е част от живота им.
Исландия винаги ще бъде моята родина, но България също се превърна в мой дом. А след всички тези години мисля, че в мен завинаги живее и малка част от България.
Станахте майка на 17 години. Какви са предизвикателствата да станеш родител на толкова ранна възраст?
Асдис: Честно казано, по онова време не мислех много за предизвикателствата. Когато си на 17, някак вярваш, че можеш да направиш всичко! Имаш безкрайна енергия, сякаш нямаш нужда от толкова сън или почивка, колкото по-възрастните хора, и просто намираш начин нещата да се случват.
Вече бях много работлива, а и тогавашният ми приятел също. Често водех сина си навсякъде със себе си – на работа, по проекти, където трябваше да бъда. Някак всичко беше възможно. Не седях и не си мислех: „Аз съм тийнейджърка и майка, как ще се справя с това?“ Просто станах майка и продължих да изграждам живота си, като той беше част от него.
В Исландия също така не е особено разпространена традицията бабите и дядовците автоматично да поемат грижите за децата. Повечето продължават да работят, имат свои ангажименти и живеят собствения си живот, така че като млади родители много бързо се научаваш да бъдеш независим и сам да организираш нещата.
Но определено не бих препоръчала да станеш родител на 17 години. Това не беше нещо, което бях планирала – просто се случи, а на тази възраст ме беше страх да направя аборт. Взех решението си и след това поех отговорност за него.
Днес винаги бих посъветвала собствените си деца първо да открият кои са, да изградят някаква стабилност и да преживеят живота си, преди да имат деца – за предпочитане след 23-годишна възраст или дори по-късно. И може би още по-важно – да избират много внимателно с кого ще имат деца. Не избираш само романтичен партньор; избираш човека, който може да бъде част от твоя живот и от живота на детето ти завинаги.
При мен нещата се получиха и за нищо на света не бих променила сина си или живота, който създадохме. Но поглеждайки назад като възрастен човек, разбирам много по-добре колко млад всъщност е човек на 17.
Какъв съвет бихте дали на други млади родители и особено на младите майки?
Аздис: Най-големият ми съвет е да се наслаждавате на всяка възраст и всеки етап от живота на детето си, защото всичко минава невероятно бързо. Когато си в самия момент, понякога си мислиш, че разполагаш с цялото време на света, а изведнъж децата са вече възрастни.
Не се поставяйте под натиск да бъдете перфектната майка. Такава няма. Бъдете до децата си, обичайте ги, напътствайте ги, допускайте грешки и се учете заедно. А лично аз вярвам, че ако изберете да имате деца, вие трябва и да ги отглеждате. Разбира се, всички понякога имаме нужда от помощ, но не позволявайте някой друг да преживее детството им вместо вас.
И особено към младите майки бих казала: това, че имате деца, не означава, че вашият собствен живот или кариера са приключили. Все още можете да имате мечти, да изградите кариера, да пътувате, да създавате бизнеси и да постигате цели. Това изисква много повече организация и понякога много жертви, но ако наистина искате нещо, майчинството не трябва да ви спира.
Имах три деца преди да навърша 26 години и някак винаги намирах начин всичко да се получи. Определено не беше лесно през цялото време, но когато погледна назад към живота си, някои от най-щастливите и ценни спомени са именно от годините, в които децата ми растяха.
Кариерата се променя, възможностите идват и си отиват, но никога не можете да върнете тези години с децата си.
Какви са отношенията ви със славата? Какви жертви сте правили в името на популярността?
Аздис: Не чувствам, че съм правила огромни жертви заради славата, защото това беше път, който избрах още много млада. По някаква причина още като тийнейджърка винаги съм искала да бъда известна и да правя нещо, което да ме поставя под светлините на прожекторите. Дори имам татуировка от тийнейджърските си години, на която пише „Родена съм да бъда звезда“, така че явно още тогава съм била взела решението!
Започнах да привличам обществено внимание около 15-годишна възраст и станах много известна преди да навърша 20, така че да бъда публична личност е част от почти целия ми съзнателен живот. Имах щастието да запазя тази видимост и популярност през много различни етапи от живота и кариерата си.
В същото време мисля, че винаги съм успявала да поддържам здравословен баланс със славата. Не възприемам известността като нещо, което ме прави по-важна или по-добра от когото и да било. За мен тя се превърна в професионален път, а също и в инструмент. Видимостта може да отваря врати, да създава възможности и да ти дава платформа за проектите и идеите, в които вярваш.
Разбира се, има и цена. Отказваш се от част от личното си пространство, хората си създават мнение за теб, без да те познават, а понякога личният ти живот става публичен, независимо дали го искаш. Но аз знаех още от ранна възраст, че това е светът, от който искам да бъда част, така че не мога наистина да нарека тези неща жертви. Те просто са част от пакета, който избрах.
Днес вероятно имам много по-спокойно отношение към славата, отколкото когато бях по-млада. Ценя я, уважавам възможностите, които ми е дала, но нямам нужда тя да определя коя съм.
Кои според вас са най-големите положителни страни на публичния живот?
Аздис: Най-голямото предимство на публичния живот са възможностите, които той ти дава, но за мен още по-важна е възможността да имаш глас и да го използваш, за да влияеш на други хора.
Мотивирането и овластяването на жените всъщност са много последователна част от живота и кариерата ми. Години наред пишех мотивационни колони за вестници, давах интервюта за увереността в себе си, любовта към себе си и личностното развитие, както и водех курсове за самоутвърждаване в Исландия. Чрез моделската си работа и курсовете също имах възможност да обучавам и работя с много млади жени – не само да ги уча на моделство, но и да им помагам да развиват увереността си, начина си на представяне и вярата в собствените си възможности.
В крайна сметка всички тези години опит станаха част от книгата ми Celebrate You: The Art of Self-Love and Acceptance, която е достъпна в Amazon. Написването на книгата беше още един начин да предам посланието, което споделям от години, и да го направя достъпно за жени от целия свят.
Президентската ми кампания в Исландия през 2024 г. изведе всичко това на друго ниво. Изведнъж имах възможността да говоря пред цялата нация за своите възгледи за живота и обществото, както и за нещата, на които според мен трябва да се обръща повече внимание. Каквото и да са мислели хората за кандидатурата ми, възможността да имам тази платформа, да започна разговори и да достигна до хора от напълно различни поколения и среди беше изключително преживяване.
Когато погледна всичко, което съм направила, всъщност мисля, че това може да е част от мисията ми в живота – да въздействам на хората, да ги мотивирам и да ги насърчавам да виждат повече възможности в себе си и в живота си. Публичният глас ми позволи да достигна до много повече хора с това послание.
И разбира се, има и забавни предимства на публичния живот! Срещаш интересни хора, получаваш покани, преживяваш неща, които иначе може би никога не би преживял, а понякога получаваш и VIP отношение. Няма да се преструвам, че и това не ми харесва! (смее се)
Но тези неща са временни. Да знам, че нещо, което съм казала, написала или преподавала, може наистина да е помогнало на друг човек, е много по-ценно за мен.
Хората често имат предварително изградени представи за публичните личности. Какво бихте искали хората да знаят за вас? Кое е едно нещо, което хората смятат за вас, но всъщност не е вярно?
Аздис: Е, това да си руса, с извивки и под светлините на прожекторите определено върви с няколко стереотипа! Мисля, че през цялата ми кариера някои хора автоматично са правили предположения за интелигентността ми просто заради начина, по който изглеждам, или защото съм работила като модел.
Вярвам, че през годините успях да докажа, че красотата и интелигентността определено могат да вървят ръка за ръка. Станах пилот на хеликоптер, създадох бизнеси и собствени проекти, написах книга, живях и работих в различни държави и в крайна сметка станах кандидат за президент на Исландия. Така че мисля, че вече няколко пъти съм оспорила стереотипа за „русата манекенка“.
Друго популярно погрешно схващане е, че съм арогантна! Чувала съм го от години. Мисля, че част от това се дължи на факта, че съм силна жена, която е уверена, директна и знае какво иска. Отстрани това понякога може да бъде възприето като арогантност.
Но хората, които действително ме познават, обикновено виждат съвсем различен човек. Аз съм доста земна, имам добро чувство за хумор и обичам да общувам с хора от всякакъв произход и среда. Не се смятам за по-добра от когото и да било заради славата, външния си вид, парите, статуса или нещо друго.
Мисля, че именно това бих искала хората да разберат за мен: публичният образ е само една част от мен, но не е целият човек. Можеш да обичаш блясъка и в същото време да имаш дълбочина. Можеш да бъдеш женствена и силна, амбициозна и грижовна, красива и интелигентна. Не е нужно да избираме само една от тези роли.
Снимки на Асдис Ран
