Астана – Ереван: казахстанската пшеница по „маршрута на Трамп“

Официалното посещение на министър-председателя на Армения Никола Пашинян в Казахстан, планирано за 20–21 ноември, ще бъде едно от значимите събития в двустранната дипломация.

За новия етап в казахстанско-арменските отношения – в материала на аналитичния коментатор на агенция Kazinform.

От дипломацията към практическата интеграция

Астана и Ереван преминават към ниво на стратегическо планиране, при което диалогът се превръща в основа за формиране на нова архитектура на инфраструктурно взаимодействие и икономическо сътрудничество.

Дипломатическите отношения между Казахстан и Армения бяха установени на 27 август 1992 г. Оттогава страните подписаха около 40 документа, включително основния Договор за приятелство и сътрудничество (1999 г.). За три десетилетия политическият диалог премина от символичен обмен на визити до формирана институционална система за взаимодействие. Както отбелязват експертите, до последните две години контактите се развиваха по-скоро инерционно и се ограничаваха основно до участието в многостранни платформи – ОДКБ, ЕАЭС и СНГ.

Последователната поредица от визити през 2023–2025 г. значително оживи политическия диалог: за две години страните проведоха повече от десет взаимни визити на ниво президенти, министър-председатели, министри на външните работи и председатели на парламенти.

През 2024 г. се състояха две важни събития: официалното посещение на президента на Казахстан Касим-Жомарт Токаев в Ереван и ответното посещение на президента на Армения Ваагна Хачатурян в Астана. Тези контакти укрепиха политическата основа на сътрудничеството и ознаменуваха прехода към формирането на икономически и технологични приоритети в двустранния дневен ред.

Както отбелязва експертът от Института за външнополитически изследвания към Министерството на външните работи на Казахстан Алмат Тоекин, визитата на премиера Никола Пашинян в Астана ще бъде значимо събитие. На фона на подписаното на 8 август във Вашингтон мирно споразумение между Армения и Азербайджан се откриват нови транспортни и икономически възможности, които могат да дадат тласък на сътрудничеството между Астана и Ереван.

Резултатът от мирните споразумения е подготовката за реализацията на международния проект TRIPP (Trump Route for International Peace and Prosperity – „Маршрутът на Тръмп за международен мир и просперитет“), известен също като модернизиран Зангезурски коридор. Той трябва да осигури пряка връзка между Азербайджан и Нахичеван, а оттам и с Турция, както и да формира алтернативен сухопътен маршрут, допълващ Средния коридор.

Президентът на Казахстан беше един от първите, които определиха документа като „исторически важно постижение“. Само два месеца след сключването на споразуменията се случи нещо, което не се беше случвало от 30 години: Азербайджан отмени транзитните ограничения за Армения, а първият товар, преминаващ по новата логистична схема, беше казахстанска пшеница. В арменския Айрум пристигна първият влак с казахстанска пшеница. Пилотната партида от 15 вагона не само откри нова логистична посока, но и бележи появата в Южен Кавказ на транспортен коридор, който отчита интересите на всички страни в региона, в който Казахстан става един от ключовите участници.

— Когато президентът на Азербайджан посети Казахстан, именно в Астана той заяви готовността си да отвори транзитни коридори през територията на Азербайджан за доставки на казахстанска пшеница в Армения. И ето, съвсем наскоро това вече е реализирано. Това още веднъж потвърждава, че мирният договор, сключен във Вашингтон, започва да дава реални практически резултати. Надявам се, че постепенно отношенията между Азербайджан и Армения ще се подобряват: границите ще се отворят, ще се установят дипломатически отношения, отбелязва Алмат Тоекин.

От историческата основа към стратегическия етап

Астана и Ереван преминаха от формално партньорство към реално сътрудничество.

Според данни на Националната банка на РК, брутният приток на преки инвестиции от Армения в Казахстан от 2005 до 2024 г. възлиза на 20,6 млн. долара, докато казахстанските инвестиции в арменската икономика достигат 56,5 млн. долара. В Казахстан са регистрирани над 400 съвместни предприятия – предимно в сферата на търговията, услугите и ИТ, а в Армения работят над 100 компании с участието на казахстански капитал.

Премиерът Никол Пашинян в интервю за казахстанските медии подчерта, че „днес нашите отношения придобиват стратегически характер… ние сме решени да ги развиваме на принципа на равноправие, взаимна подкрепа и уважение към суверенитета“.

Експертът Алмат Тоекин отбелязва, че Армения и Казахстан, действайки независимо една от друга, се движат към обща цел – разширяват транспортната и икономическата си автономия, без да влизат в противоречие с ангажиментите си в рамките на ЕАЭС. Според него двете страни се стремят към диверсификация на икономиките и транзитния потенциал. Позициите им стават все по-близки и именно това формира основата за ново ниво на сътрудничество.

— Преди проблемът беше, че стокооборотът между нашите страни беше изключително нисък — едва 7–8 милиона долара годишно. Сега обемът на търговията се е увеличил и, още повече, ако се стигне до пълно отблокиране, съм сигурен, че стокооборотът ще расте. Арменските стоки ще постъпват в Казахстан, а нашите – в Армения. Освен това, в рамките на Евразийския икономически съюз сътрудничеството и стокооборотът също ще се развиват, – убеден е експертът.

Потенциалът на икономиката е очевиден, но структурата изисква корекция

За осем месеца на 2024 г. стокооборотът между Казахстан и Армения възлиза на 57 млн. долара, докато за същия период на текущата година той е малко над 35 млн. долара.

Основните стоки, изнасяни от Казахстан за Армения, са тютюневи изделия, продукти за грижа за косата, памук, кисело мляко, кефир, акумулатори и други продукти.

От своя страна, от Армения в Казахстан се внасят предимно бижута, спиртни напитки, тютюневи изделия, хранителни продукти, газомери, както и електроенергия.

Политическият анализатор Замир Каражанов смята, че спадът в стокооборота е обективен, а не политически.

— Растежът на стокооборота остава нестабилен и нашата задача е да осигурим неговата устойчивост и необратимост. За това има сериозни основания: обемът на икономиката на Армения надхвърля 25 милиарда долара, което е повече от съседния Киргизстан, с който стокооборотът на Казахстан през 2024 г. възлиза на 1,4 милиарда долара. Очевидно е, че съществуващите показатели в търговията не съответстват на икономическия потенциал на Казахстан и Армения. Ето защо на равнище правителствата на двете страни се разглеждат възможности за увеличаване на стокооборота, отбелязва той.

Разширяване на връзките

През 2025 г. между Казахстан и Армения се активизира сътрудничеството в областта на високите технологии и изкуствения интелект.

Казахстан и Армения планират да създадат условия за взаимно участие в цифрови екосистеми и да развиват платформи за електронно правителство, като се опират на успешния опит и националните инициативи на двете страни в рамките на ЕАЭС.

Според ръководителя на отдела за изучаване на международните отношения в Центъра за обществени връзки и информация към Апарата на министър-председателя на Армения Джони Меликян, курсът към изграждането на цифрово държавно управление отваря нови възможности за задълбочаване на сътрудничеството с Казахстан, особено в сферите на изкуствения интелект и разработването на интелигентни градове.

Важна насока ще бъде сътрудничеството в областта на образованието. Към края на 2025 г. 16 казахстански висши учебни заведения са сключили 19 договора с 16 университета в Армения. Засега основните направления са бизнес, право и медицина, но Казахстан активно разширява сферата на ИТ, което също може да стане основа за интеграция на научно-образователното пространство на двете страни.

Според Замир Каражанов, днес отношенията между Казахстан и Армения преминават от символично ниво към практическо взаимодействие – от обмен на визити към обмен на технологии и знания. Реализацията на съвместни проекти в областта на логистиката и цифровизацията ще създаде устойчив ефект за целия регион.

Предстоящото посещение на Никола Пашинян в Астана и заседанията на Междуправителствената комисия имат за цел да дадат тласък на нови споразумения – от инвестиционни до хуманитарни.

Културното сътрудничество се развива на базата на подписаните през 2024 г. Програми за взаимодействие в областта на културата и спорта за периода 2024–2026 г. От 2010 г. към Ереванския държавен университет функционира Център за казахски език и история „Абай“, а през 2023 г. се проведоха Дни на казахския театър и концерт на Димаш Кудайберген, които събраха хиляди зрители.

Освен това арменската диаспора, наброяваща около 40 000 души, предимно в област Мангистау, играе забележителна роля в укрепването на културните връзки и взаимното разбирателство между народите.

Наскоро президентът на Казахстан подписа закон за ратифициране на споразумението с Армения за миграционно сътрудничество. Документът позволява на гражданите на двете страни да пристигат и да пребивават на територията на другата страна без виза за срок до 90 дни, което значително разширява възможностите за пътувания, делови и културни контакти.

Посещението на Никола Пашинян, според експерти, ще допринесе за по-дълбока интеграция на двете държави в новата архитектура на евразийската свързаност.

автор: Ержан Утепкалиев

източник: www.inform.kz