Архитект на българската столица

Преди 145 години, на 18 ноември е роден Наум Торбов (1880-1952) – един от най-значимите български архитекти, превърнали София в модерния европейски град след Освобождението.

Проектира над 100 обществени, промишлени и жилищни сгради не само в столицата, но и в страната.

Роден в село Гопеш край Битоля, Северна Македония, но когато е на две години, семейството му се премества в Оряхово. Завършва гимназия в Русе. Архитектурното си образование завършва през 1904 г. в Букурещ, в престижния по онова време Институт за изящни изкуства. След приключване на обучението си, арх.Торбов живее в София, като пътува често и до Виена. Там той изучава виенската архитектура и особено стила на Ото Вагнер.

След като се установява в българската столица, работи първо в Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството и после като началник в архитектурното отделение на Столична община. През този период вече е проектирал зданието на Хентови (1906 г., на ъгъла на ул. “Пиротска” и ул. “Княз Борис I”) и Градското казино (1908 г., преустроено в днешната Софийска градска художествена галерия). През 1907 г. архитект Торбов изработва проекта за най-емблематичната си творба – Халите, и от тогава развива частна практика в продължение на близо четири десетилетия.

Резултатът е впечатляващо разнообразие от различни по предназначение, големина и стил сгради, включително частни домове, жилищни кооперации, хотели (разрушените “Булевард”, “Лондон” и “Венеция”, както и все още съществуващите сгради на “Париж” и “Сплендид”), фабрики (една кожарска фабрика и бирената фабрика “Македония” на бул. “Сливница”, съборена през 2011г.). Докато е на служба в Столична община, архитект Торбов ръководи и завършването на църквата „Свети Свети Кирил и Методий“ (започната още през 1897 г., но завършена към 1909 г.). 

През Втората световна война София е бомбардирана и много от сградите в центъра ѝ са унищожени. Сред тях са редица от творенията на архитект Наум Торбов. А това, за което ние всички можем да съжаляваме е, че е разрушено и неговото архитектурно бюро, с което изчезва и целият негов личен архив. Удар, който Наум Торбов успява да преживее, но трудните му моменти тепърва предстоят. След 1944 г. неготово имущество е отнето, принуден е да си изкарва хляба като архитект-надничар. Заболява от рак и умира на 2 юни 1952 г.