PISA 2025: Българските ученици отстъпват по математика и четене

МОН подготвя промени във финансирането на училищата, мерки за дисциплината в клас и по-силен фокус върху уменията вместо наизустяването

Резултатите от PISA 2025 показват редица натрупани проблеми в българския образователен модел, които трябва да бъдат ясно назовани и да се предприемат категорични мерки за тяхното решаване. Това заяви министърът на образованието и науката проф. Георги Вълчев при представянето на данните от международното изследване.

PISA оценява способността на 15-годишните ученици да прилагат придобитите знания и умения в реални ситуации. Данните за 2025 г. показват цялостен спад на резултатите в световен мащаб и в трите ключови области – природни науки, математика и четене.

Резултатите на България също остават тревожни. По природни науки българските ученици получават 421 точки – без промяна спрямо изследването през 2022 г. По математика резултатът е 405 точки, което е спад с 12 точки, а по четене страната ни достига 387 точки – със 17 по-малко спрямо 2022 г.

В световен мащаб спадът е с 3 точки по природни науки, 15 точки по четене и 9 точки по математика.

МОН готви промени във финансирането на училищата

Според министър Вълчев сред основните проблеми са задълбочаващото се образователно неравенство и ниската грамотност сред учениците от уязвими групи.

МОН поставя акцент и върху по-силната езикова интеграция на децата, които не говорят български език у дома, както и върху ранното проследяване на развитието още от детската градина.

„В следващите месеци ще предложим серия от мерки, които ще поставим и на широко обсъждане, за да намерим най-точните, най-верните решения“, заяви образователният министър.

Сред планираните стъпки е промяна на модела за финансиране на училищата и на принципа „парите следват ученика“. Целта според МОН е да не се задълбочават различията между образователните институции и малките училища да не бъдат поставяни в неравностойно положение.

„Проблемът не е само в добавяне на коефициент за качество. Проблемът е действително в смяна на този модел на финансиране, така че децата, независимо от кой регион са, независимо каква социална група представляват, да имат шанс за развитие“, подчерта проф. Вълчев.

Нови мерки за дисциплината в клас

Друг приоритет на министерството е подобряването на дисциплината и създаването на по-добра среда за учене.

По думите на министъра МОН е във финален етап от разработването на серия от мерки, които трябва да дадат повече възможности на учителите да осигуряват нормален образователен процес в класната стая.

Данните от PISA показват сериозни проблеми в тази област. 41% от българските ученици се оплакват от безредие по време на час, а 48% са пропуснали поне един учебен час през двете седмици преди провеждането на теста.

Отчита се и понижение с над 11% при любопитството на учениците и упоритостта им при справяне с по-трудни задачи.

Родителската ангажираност намалява

PISA 2025 регистрира и спад с 8% в ангажираността на родителите към образователния процес в училище. Разликата спрямо средното ниво за страните от ОИСР достига 11%.

60% от учениците посочват, че техните родители или настойници проявяват интерес към това, което са правили в училище.

Според министър Вълчев семейството трябва да бъде много по-активен партньор на образователната система.

„Няма образователна система в света, която да бъде успешна, ако семейството не подкрепя детето и учителите в усилията то да разгърне максимално своите способности“, заяви той.

По-малко наизустяване, повече практически умения

Заместник-министърът на образованието д-р Таня Панчева посочи като една от необходимите промени нов подход към преподаването – с по-силен акцент върху формирането на умения вместо върху наизустяването на знания.

Предвижда се и постепенно въвеждане на интегрирани изпити в националните външни оценявания.

След проведения интегриран изпит по математика в 10. клас предстои първи подобен изпит по български език. След анализ на резултатите и натрупването на достатъчно опит форматът може постепенно да бъде приложен и при националното външно оценяване след 7. клас.

Учениците прекарват по 2,2 часа пред екраните за развлечение в училище

Сред най-сериозните сигнали от изследването е използването на дигитални устройства.

Българските ученици прекарват средно по 2,2 часа дневно пред екрани за развлечение, докато са в училище. Това е двойно повече спрямо средното ниво за ОИСР.

42% от учениците признават, че дигиталните устройства ги разсейват по време на учебните часове. В същото време се отчита 25% ръст в прилагането на училищни забрани за използване на мобилни телефони.

Любопитен резултат е и навлизането на изкуствения интелект в учебния процес – 41% от учениците посочват, че използват AI при решаването на училищни задачи.

Учителите продължават да оказват силна подкрепа

На фона на негативните тенденции PISA отчита и положителни резултати за работата на българските учители.

71% от учениците заявяват, че учителят проявява искрен интерес към наученото от тях, при средно 69% за страните от ОИСР.

72% посочват, че преподавателите продължават да обясняват учебния материал, докато всички го разберат. Средното ниво за ОИСР по този показател е 66%.

МОН планира и широка кампания за подобряване на представянето на българските ученици в бъдещите изследвания PISA. Тя ще включва подготовка за работа със задачи от типа на международното изследване, както и по-силен фокус върху мотивацията и представянето на учениците на училищно ниво.