България представи пред ЕК проекта на Националния план за възстановяване на природата
Документът предвижда мерки за възстановяване на екосистемите, опазване на опрашителите, повече градска зеленина и подобряване на състоянието на горите и реките до 2050 г.
България представи на Европейската комисия проекта на Националния план за възстановяване на природата, спазвайки определения в Регламент (ЕС) 2024/1991 срок – 1 септември 2026 г.
Документът е разработен от Министерството на околната среда и водите съвместно с Министерството на земеделието и храните, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Изпълнителната агенция по горите.
Националният план е основният инструмент, чрез който България трябва да приложи европейския регламент за възстановяване на природата. Той определя подхода, мерките и отделните етапи за подобряване и поддържане на различни видове екосистеми.
До 2030 г. мерки за поне 30% от увредените местообитания
Една от основните цели е до 2030 г. мерките за възстановяване да обхванат най-малко 30% от общата площ на увредените сухоземни, крайбрежни, сладководни и морски местообитания, посочени в плана.
При градските екосистеми се предвижда до 2030 г. да бъде спряна нетната загуба на зелени площи и дървесна растителност, след което да се постигне тенденция към тяхното увеличаване.
Планът включва още възстановяване на естествената свързаност на реките чрез идентифициране и премахване на изкуствени бариери, като приоритет ще имат остарелите и вече ненужни съоръжения.
Предвидени са и действия за подобряване на състоянието на популациите на опрашителите и обръщане на тенденцията за намаляването им най-късно до 2030 г.
Мерките за земеделските екосистеми са насочени към подобряване на биоразнообразието, като едновременно с това трябва да бъдат отчитани климатичните промени, социалните и икономическите потребности на селските райони и необходимостта от устойчиво земеделие.
При горите целта е подобряване на тяхното състояние и устойчивост, включително спрямо риска от пожари. България трябва да допринася и за общоевропейския ангажимент за засаждане на най-малко 3 млрд. допълнителни дървета до 2030 г., като приоритет се дава на местните дървесни видове.
Планът е с хоризонт до 2050 г.
Подготовката на документа е изисквала събирането и анализа на значителен обем научни, пространствени и секторни данни и координация между различни институции.
МОСВ е провело обществена поръчка за осигуряване на допълнителна експертна помощ при разработването на проекта. Процедурата обаче е била обжалвана и договор с външен изпълнител не е могъл да бъде сключен в необходимите срокове. За да бъде спазен срокът пред Европейската комисия, министерството е мобилизирало собствения си експертен капацитет и е координирало подготовката с останалите институции. Отчетени са и предложения на представители на научната общност и граждански организации.
Планът има дългосрочен хоризонт до 2050 г., като целите и мерките ще бъдат изпълнявани поетапно.
Предстоят оценка от ЕК и обществени консултации
След представянето на проекта Европейската комисия ще го оцени и може да отправи бележки и препоръки. Те ще бъдат разгледани при подготовката на окончателната версия.
Паралелно предстои и широк процес на обществени консултации в България с участието на институции, научни и браншови организации, неправителствения сектор, местните власти и други заинтересовани страни.
Проект на Националния план за възстановяване на природата
Регламент (ЕС) 2024/1991 относно възстановяването на природата
