Светът се готви за уранов бум: Казахстан инвестира милиарди в нови находища, търсенето може да се удвои до 2040 г.
Глобалното търсене на уран за атомната енергетика може да се увеличи повече от два пъти до 2040 г., а Казахстан – един от най-големите производители на стратегическата суровина в света – се подготвя за нов етап на развитие на добивната индустрия. Страната планира да инвестира до 85 млрд. тенге в геоложки проучвания на нови находища, докато приходите от износ на уран вече достигат милиарди долари годишно.
Това показват данни, публикувани от казахстанската информационна агенция Kazinform, която анализира перспективите пред световния уранов пазар, финансовите резултати на националната компания „Казатомпром“ и ролята на международните партньорства в сектора.
Световното търсене на уран може да надхвърли 150 000 тона годишно
Според доклада World Nuclear Fuel Report 2025 на Световната ядрена асоциация през 2025 г. атомните реактори по света са се нуждаели от приблизително 68 900 тона уран.
При базовия сценарий за развитие на ядрената енергетика потреблението може да надхвърли 150 000 тона през 2040 г.
При ускорено изграждане на нови ядрени мощности необходимите количества биха могли да достигнат над 200 000 тона годишно.
Прогнозите предвиждат и значително увеличение на инсталираните ядрени мощности – от 398 гигавата през 2025 г. до 746 гигавата през 2040 г. при базовия сценарий.
Ако бъде реализирана международната амбиция за утрояване на ядрените мощности, годишните потребности от уран могат да достигнат приблизително 250 000 тона.
За сравнение, през 2025 г. световният добив е бил около 60 000 тона.
Тези прогнози поставят въпроса за осигуряването на достатъчно суровина за бъдещите атомни електроцентрали.
Казахстан е изнесъл уран за 23,4 млрд. долара за девет години
Казахстан заема водещо място на международния пазар на природен уран.
Според цитираните от Kazinform данни през 2024 г. страната е изнесла над 28 000 тона природен уран и негови съединения на стойност 4,54 млрд. щатски долара.
За периода 2016–2024 г. общата стойност на износа достига приблизително 23,4 млрд. долара.
Основните купувачи на казахстански уран през 2024 г. са:
- Русия – 1,81 млрд. долара;
- Китай – 1,76 млрд. долара;
- САЩ – 313,5 млн. долара;
- Франция – 310,9 млн. долара;
- Канада – 248,3 млн. долара.
През 2025 г. Казахстан е изнесъл 21 360 тона природен уран и негови съединения, съдържащи приблизително 17 300 тона уран, на обща стойност 2,98 млрд. долара.
До 85 млрд. тенге за проучване на шест нови находища
Националната атомна компания „Казатомпром“ е формирала нов портфейл от шест перспективни участъка за проучване на уранови залежи.
До 2030 г. компанията планира да инвестира между 75 и 85 млрд. казахстански тенге в геоложки проучвания на територия с обща площ над 1000 квадратни километра.
Инвестициите са част от стратегията за развитие на дружеството за периода 2025–2034 г.
Според представените данни минералните ресурси на „Казатомпром“, отчетени по стандарта JORC, възлизат на 531 000 тона уран. С включването на новите перспективни участъци оценяваната ресурсна база достига 954 000 тона.
Тези количества обаче не бива да се разглеждат като изцяло доказани и икономически извлекаеми запаси.
Международни компании участват в добива на казахстански уран
В Казахстан действат 14 основни уранодобивни предприятия, като две от тях са изцяло собственост на „Казатомпром“, а останалите работят под формата на съвместни дружества с чуждестранни партньори.
Сред международните участници са компании от Канада, Франция, Русия, Китай и Япония.
В проекта Inkai „Казатомпром“ притежава 60%, а канадската Cameco – 40%.
В KATCO казахстанската компания държи 49%, докато френската Orano притежава 51%.
Руската група Uranium One, свързана с „Росатом“, участва в няколко големи проекта. В Karatau и Akbastau тя притежава по 50%, а в Southern Mining and Chemical Company (SMCC) – 70%.
През 2025 г. общото производство на уран в 14-те предприятия достига 25 839 тона, като 13 519 тона, или 52,3%, се падат на дела на „Казатомпром“.
Съвместните предприятия носят стотици милиарди тенге
Финансовите резултати на компаниите, в които „Казатомпром“ участва, показват значителния икономически принос на уранодобивната индустрия.
През 2025 г. асоциираните предприятия отчитат общи приходи от 743,5 млрд. тенге и нетна печалба от 360,9 млрд. тенге.
Делът на „Казатомпром“ в печалбата възлиза на приблизително 170 млрд. тенге, а получените дивиденти достигат 112,7 млрд. тенге.
Отделно при отчитаните съвместни предприятия делът на компанията в печалбата е 29,2 млрд. тенге, а получените дивиденти – 20,5 млрд. тенге.
Един от примерите е Semizbay-U, в който „Казатомпром“ притежава 51%, а китайската CGN – 49%.
През 2025 г. дружеството реализира приходи от 81,1 млрд. тенге и нетна печалба от 35,8 млрд. тенге.
Над 444 млрд. тенге постъпления в държавния бюджет
Урановият сектор има значителен принос и към публичните финанси на Казахстан.
През 2025 г. групата „Казатомпром“ и нейните уранодобивни предприятия са внесли в държавния бюджет общо 444,1 млрд. тенге.
От тях:
- 277,5 млрд. тенге са корпоративен подоходен данък;
- 150,5 млрд. тенге са данък върху добива на полезни изкопаеми;
- 3,8 млрд. тенге са плащания за инфраструктурно развитие;
- 12,3 млрд. тенге са други бюджетни постъпления.
Сред предприятията с най-големи плащания са Karatau, Inkai, Turanium, Akbastau, Ortalyk и Budenovskoye.
Казахстан разширява присъствието си в Европа и Азия
На фона на очакваното увеличение на световното търсене „Казатомпром“ работи и за разширяване на международните си пазари.
През 2025 г. компанията е подписала договори за доставка на уран с швейцарската Axpo Power AG, чешката ČEZ Group и японската Kansai Electric Power.
От първичното публично предлагане на акции през 2018 г. пазарната капитализация на дружеството е нараснала повече от седем пъти, според информацията на Kazinform.
На 5 октомври казахстанският премиер Олжас Бектенов проведе и специално съвещание, посветено на изпълнението на националната стратегия за развитие на атомната индустрия до 2050 г.
Сред обсъдените приоритети са новите уранови находища, геоложките проучвания и разширяването на суровинната база.
Уранът се превръща във все по-важен стратегически ресурс
Разширяването на ядрената енергетика в световен мащаб увеличава значението на страните, които разполагат с големи уранови ресурси и развита добивна индустрия.
Казахстан се стреми да използва тази тенденция чрез нови проучвания, инвестиции и международни партньорства.
Ако прогнозите за глобалното потребление се реализират, през следващите 15 години уранът може да придобие още по-голямо значение за енергийната сигурност, международната търговия и развитието на атомната енергетика.
автор: Данагуль Карбаева
