Ново строителство за още 7000 души в „Младост“: Столична община иска инвеститорите да изграждат детски градини и инфраструктура

Ново жилищно строителство в близост до столичния квартал „Младост 1А“ може да доведе до значително увеличение на населението и допълнително натоварване на училищата, детските градини и уличната мрежа. Столична община предлага нов подход – споразумения с инвеститорите, чрез които част от ползите от строителството да се превръщат в конкретни подобрения за жителите на квартала.

Идеята беше представена от заместник-кмета по градско планиране и развитие арх. Любомир Георгиев на среща с граждани, проведена на 7 октомври в 145. СУ „Симеон Радев“.

В разговора участваха представители на Столична община, районният кмет на „Младост“ Кукурин и жители на квартала.

Три нови строителни проекта предизвикват притеснения

Повод за срещата станаха три процедури, свързани с подробни устройствени планове (ПУП) за ново строителство в местността „Людмила Живкова“, непосредствено до „Младост 1А“.

Проектите се намират в районите около супермаркет „Била“, бензиностанцията и тенис кортовете.

Процедурите са започнали през 2024–2025 г. и се намират на различни етапи на разглеждане.

Според анализа, представен от арх. Георгиев, при реализиране на вече одобреното и предвижданото ново строителство населението на местността „Людмила Живкова“ може да достигне приблизително 7000 души – почти колкото населението на самия квартал „Младост 1А“.

Това би създало сериозно допълнително търсене на образователни услуги, транспортна инфраструктура и обществени пространства.

Недостиг на места в детските градини

Един от най-сериозните проблеми е капацитетът на детските градини.

Представените данни показват, че само в „Младост 1А“ са необходими около 355 места, докато съществуващите са 255.

Това означава недостиг от приблизително 100 места още при настоящите потребности.

В устройствения план на квартала е предвидена нова детска градина с капацитет около 280 места, но тя все още не е изградена.

Същевременно бъдещото население на съседната местност може да създаде допълнителна необходимост от приблизително 460 места.

Така въпросът за изграждането на нови детски заведения се превръща в един от основните при обсъждането на строителните проекти.

Общината предлага споразумения с инвеститорите

Арх. Любомир Георгиев обясни, че действащият Общ устройствен план на София от 2009 г. допуска интензивно строителство в така наречените смесени многофункционални зони.

По думите му при приемането на плана е отпаднало първоначално предвиденото ограничение за височината на сградите в тези зони.

Заместник-кметът посочи, че законовите възможности на администрацията да отказва законосъобразни инвестиционни предложения са ограничени, а подобни откази могат да доведат до съдебни спорове.

Затова общината предлага да преговаря с инвеститорите за конкретни обществени придобивки, които да компенсират допълнителното натоварване на района.

Сред обсъжданите възможности са изграждане на нова детска градина, обновяване и разширяване на 145. СУ „Симеон Радев“, подобряване на спортната инфраструктура, транспортната достъпност и безопасността на движението.

Към момента разговорите продължават и няма подписани споразумения с инвеститорите.

Жителите настояват: Първо училища и детски градини, после жилищни сгради

Едно от най-ясните послания на срещата беше, че гражданите искат конкретни гаранции, а не поредни обещания за бъдещи подобрения.

Майка на ученик от 145. СУ разказа, че от десет години слуша за проекти за обновяване на училището, без да вижда тяхното осъществяване.

Тя посочи, че залата, в която се провежда срещата, е приведена в използваемо състояние благодарение на благотворителен базар, организиран от родителите.

Друг жител подкрепи идеята за споразумения с инвеститорите, но настоя обществената инфраструктура да бъде изградена преди новите жилищни сгради.

Основното притеснение е, че дори при подписани договори строителството на жилища може да изпревари изпълнението на обещаните обществени проекти.

Така въпросът не е само какво ще бъде договорено, а и кога и с какви гаранции ще бъде изпълнено.

Паркирането и трафикът също са сериозен проблем

Жителите поставиха въпросите за недостига на паркоместа, натоварения трафик около училището, състоянието на пешеходните алеи и достъпа до квартала.

Баща на три деца предупреди, че новите жилищни сгради ще доведат не само до повече жители, но и до повече автомобили.

Според него е необходим цялостен план за паркиране, организация на движението и безопасно придвижване на децата до училище и детска градина.

Гражданите обърнаха внимание и на лошото състояние на някои пешеходни алеи, които се наводняват при дъжд.

Сред поставените въпроси бяха също опазването на зелените площи и възможностите за подобряване на входовете и изходите на квартала.

Арх. Георгиев посочи бъдещата транспортна връзка с бул. „Копенхаген“ като възможност за подобряване на достъпността, но жителите настояха ефектът ѝ върху местния трафик да бъде внимателно анализиран.

Предвижда се Фонд „Благоустройство“

Столична община разглежда споразуменията с инвеститорите като възможен инструмент за справяне с последиците от строителството „на парче“.

В по-дългосрочен план се предвижда работа по промяна на Общия устройствен план на София и създаване на Фонд „Благоустройство“.

Идеята е чрез подобен механизъм част от стойността, генерирана от новото строителство, да се насочва към изграждане на обществена инфраструктура в кварталите.

Реализирането на този подход обаче ще изисква законодателни промени и участие на държавата.

Дотогава общината ще търси възможности за договаряне на конкретни ангажименти с инвеститорите в рамките на действащото законодателство.

Гражданите ще участват в разговорите за бъдещето на квартала

В края на срещата арх. Любомир Георгиев увери присъстващите, че техните предложения ще бъдат взети предвид при продължаването на преговорите с инвеститорите.

Според представения подход гражданите трябва да участват в определянето на необходимите обществени подобрения още преди окончателното приключване на устройствените процедури.

Основният въпрос пред Столична община остава дали новият модел ще успее да осигури реални и навременни инвестиции в училища, детски градини, транспорт и зелени площи, преди допълнителното застрояване да натовари още повече квартала.