Кристалина Георгиева: Световната икономика остава устойчива, но рисковете са високи
Управляващият директор на МВФ предупреди за високия публичен дълг, енергийния шок и забавянето на дезинфлацията след срещата на финансовите министри и централните банкери от Г-20
Перспективите пред световната икономика през 2026 г. са се подобрили, но рисковете остават значителни. Това заяви управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева при закриването на срещата на финансовите министри и управителите на централните банки на Г-20 в Ашвил, Северна Каролина.
По думите ѝ от април насам прогнозата за глобалния растеж през 2026 г. се е стабилизирала на около 3%. Световната икономика е понесла по-добре от очакваното шока в енергийните доставки благодарение на използването на петролни и газови запаси, нови енергийни източници и мерки за управление на търсенето.
Инвестициите в изкуствен интелект също се превръщат във важен двигател на растежа, особено в САЩ и икономики като Южна Корея, които са интегрирани във веригата за създаване на стойност в областта на AI.
МВФ предупреждава за четири основни риска
Според Георгиева обаче зад глобалните средни стойности се крият сериозни различия между отделните икономики.
Енергийният шок все още не е приключил, като Ормузкият проток остава до голяма степен затворен, запасите от петрол и газ трябва да бъдат възстановени, а растящото използване на изкуствен интелект увеличава потреблението на енергия.
Друг сериозен проблем е глобалният публичен дълг, който вече е близо до 100% от световния БВП и надхвърля най-високите си нива след Втората световна война.
Георгиева предупреди още, че процесът на дезинфлация е в застой в редица държави, докато фискалният натиск повишава доходността по основните облигации. Към това се добавя и несигурността около бъдещото въздействие на изкуствения интелект върху производителността и финансовата стабилност.
Според ръководителя на МВФ централните банки трябва да продължат да се фокусират върху ценовата стабилност, а правителствата да разработят надеждни средносрочни планове за фискална консолидация. Необходими са и структурни реформи за намаляване на бюрокрацията и премахване на пречките пред икономическия растеж.
Високите лихви притискат развиващите се икономики
Особено внимание Георгиева отдели на дълговите проблеми на развиващите се страни и държавите с ниски доходи.
Повишаването на глобалните лихвени проценти и разходите за обслужване на дълга ограничават възможностите на много държави да инвестират в инфраструктура, здравеопазване и образование. Допълнителен натиск оказват спадът на нетното външно финансиране и съкращаването на официалната помощ за развитие.
Според МВФ са необходими по-ефективни процедури за преструктуриране на неустойчивия дълг, подкрепа за държавите, които провеждат реформи, и по-голяма прозрачност при управлението на задълженията.
Глобалните икономически дисбаланси се увеличават
Георгиева обърна внимание и на увеличаването на прекомерните глобални дисбаланси. Според последния доклад на МВФ за външния сектор през 2025 г. те са нараснали с 0,7% от световния БВП – най-голямото увеличение за последното десетилетие.
По думите ѝ големите дисбаланси могат да бъдат признак за неравномерни модели на растеж и макрофинансови уязвимости и да доведат до търговско напрежение и икономическа фрагментация.
„Г-20 ни напомня, че международното сътрудничество играе ключова роля, особено в подпомагането на страните да управляват дълговите предизвикателства, да ограничават разпространението на негативните последици и да се справят с глобалните дисбаланси“, подчерта Кристалина Георгиева.
