Европа е на прага на демографски прелом

Спадът на раждаемостта засегна повечето страни по света.

Европа се приближава към сериозен демографски прелом: ниската раждаемост и застаряването на населението намаляват дела на хората в трудоспособна възраст. На този фон през следващите десетилетия населението на Европейския съюз ще започне трайно да намалява, а натискът върху пенсионната система и здравеопазването ще се засилва.

Същевременно европейската икономика става все по-зависима от чуждестранната работна сила, необходима за преодоляване на недостига на кадри. Според някои прогнози още в края на 30-те години на XXI век населението с мигрантски произход може да надхвърли броя на местните жители в отделни европейски държави.

Защо европейските страни ще трябва да се изправят пред сериозни демографски предизвикателства – в материала на „Известия“.

Ниска раждаемост сред местното население

– Институтът за ремиграция (IFR) представи Demography Dashboard – интерактивен проект, базиран на официални статистически данни, който моделира бъдещия състав на населението в европейските държави.

В основния сценарий на изчисленията се приема, че настоящите демографски тенденции ще се запазят, а за „повратна точка“ се счита моментът, в който делът на населението с мигрантски произход надхвърли 50%.

Според модела най-ранният демографски прелом се очаква в Швейцария. При първоначален дял на населението с мигрантски произход от 41,2% през 2026 г. прагът от 50% се достига още през 2038 г.

Следват Белгия – през 2044 г., Германия – през 2045 г., Швеция – през 2046 г., и Австрия – през 2052 г.

Тези изчисления представляват сценарий на конкретния модел, а не официална прогноза на Евростат. Резултатите зависят и от използваното определение за „мигрантски произход“.

– Подобни промени са свързани преди всичко с очакваното значително намаляване на населението на Европейския съюз през следващите десетилетия.

Според оценките на Евростат населението на ЕС ще достигне своя максимум през 2029 г. – приблизително 453 милиона души.

След това се очаква броят на жителите постепенно да намалява и към 2100 г. да спадне под 400 милиона.

В сравнение с 2025 г. населението на ЕС може да се свие с 53 милиона души, или с 11,7%.

В момента коефициентът на плодовитост е приблизително 1,3 деца на жена.

– Намаляването на раждаемостта в Европа е свързано с редица икономически и социални промени.

Отглеждането на дете изисква значителни разходи за жилище, здравеопазване, образование, облекло и ежедневни потребности, особено в големите градове.

Високите цени на наемите и недвижимите имоти често карат двойките да се отказват от второ или трето дете.

Жилищната криза в Европа допълнително усложнява ситуацията, като затруднява младите семейства при планирането на бъдещето им.

– Съществува и друга важна тенденция: европейците създават семейства и стават родители на все по-късна възраст.

Мнозина първо се стремят да завършат образованието си, да изградят кариера и да постигнат финансова стабилност, поради което отлагат раждането на първото си дете.

В същото време създаването на семейство вече не се възприема като задължителна част от житейския път, а решението за раждане на деца все по-често се разглежда като въпрос на личен избор.

Вероятно съществена роля играе и усещането за нестабилност. Икономическите трудности и несигурността за бъдещето подтикват хората да отлагат семейните си планове.

Застаряване на населението

– Възрастовата структура на европейското общество ще претърпи значителни промени през прогнозния период.

Според Евростат до 2100 г. делът на хората на възраст до 19 години ще намалее от 20% на 17%.

Делът на населението между 20 и 64 години също ще се свие – от 58% на 50%.

За сметка на това по-възрастните групи ще увеличат относителния си дял.

Делът на хората между 65 и 79 години ще нарасне от 16% на 17%, а този на гражданите над 80 години – от 6% на 16%.

На практика Европа ще продължи да застарява вследствие на ниската раждаемост и увеличаващата се продължителност на живота.

– Тези изчисления не представляват точно предсказание за бъдещето. Те са сценарий, изготвен въз основа на предполагаемите промени в раждаемостта, смъртността и миграцията.

Въпреки това последствията от демографските тенденции вече са видими.

Така например през 2025 г. във Франция броят на починалите за първи път след Втората световна война надхвърли броя на новородените.

След това френският президент Еманюел Макрон се обяви за предприемане на мерки за повишаване на раждаемостта.

– Намаляването на броя на работещите при едновременно увеличаване на пенсионерите може да засили натиска върху пенсионните системи и здравеопазването.

Миграцията частично компенсира намаляването на населението, но не е в състояние напълно да неутрализира демографските тенденции.

Същевременно миграционната политика в някои държави от ЕС става все по-рестриктивна.

Например германският канцлер Фридрих Мерц предложи около 80% от сирийците, живеещи в Германия, да се завърнат в Сирия в рамките на три години.

Остра нужда от мигрантска работна сила

– Европейският съюз се оказва в сложна ситуация: икономиката се нуждае от нови работници, но миграционната политика става все по-строга.

Застаряването на населението и недостигът на кадри принуждават европейските държави да търсят законно пребиваващи трудови мигранти, които да подпомогнат пазара на труда и икономическия растеж.

В същото време въпросът за незаконното влизане на територията на ЕС се превърна в един от най-острите вътрешнополитически проблеми на Съюза.

Необходимостта от чуждестранна работна сила вече се усеща дори в държави, които традиционно са били по-предпазливи по отношение на имиграцията.

Сред тях са Полша и Унгария, които също изпитват недостиг на работници.

Към 2025 г. в държавите от Европейския съюз са живеели рекордните 64,2 милиона мигранти.

За европейската икономика те представляват важен трудов ресурс, особено на фона на демографското застаряване и намаляването на наличната работна сила.

– Същевременно властите в ЕС засилват борбата срещу незаконната миграция.

Европейската комисия настоява, че на територията на Европа трябва да пребивават хора, които имат законно основание за това, а лицата без право на престой следва да бъдат връщани.

Поради тази причина през юни 2026 г. Пактът на ЕС за миграцията и убежището започна да се прилага в пълния си обхват.

Той предвижда по-строг контрол по външните граници, по-ефективни процедури за връщане на хора без право на пребиваване и мерки срещу незаконните канали за влизане в ЕС.

– В резултат на това европейската миграционна политика се развива едновременно в две направления.

От една страна, държавите се нуждаят от чуждестранни работници, за да компенсират недостига на кадри и да поддържат икономическата активност.

От друга страна, засилването на десния популизъм и общественото недоволство оказват натиск върху правителствата да затягат правилата за влизане и пребиваване.

Затова Европейският съюз се стреми да запази възможностите за законна трудова миграция, като същевременно ограничи незаконното влизане и пребиваване.

източник: iz.ru