Кирил Петков: Радикализацията не възниква във вакуум, пропагандата може да доведе до реално насилие

Кирил Петков свърза дискусията около случая в Пловдив с по-широкия проблем за онлайн радикализацията и разпространението на крайнодесни символи и идеи сред младите хора, като подчерта, че няма доказателства за пряка намеса на Москва в конкретния случай.

Кирил Петков коментира случая с убийството на Георги Кузев в Пловдив, като постави акцент върху влиянието на крайнодесни субкултури, онлайн пропагандата и риска от радикализация сред младите хора.

Кирил Петков заяви, че случаят в Пловдив не трябва да бъде разглеждан единствено като пореден акт на „младежка агресия“. Според него трябва да бъде поставен и въпросът откъде идват идеите, символите и моделите на насилие, които младите хора възприемат.

Повод за позицията му е убийството на Георги Кузев в Пловдив. Петков посочва, че след случая е проучил информация за връзките между руската крайнодясна пропаганда, неонацистките субкултури и радикални организации в Европа.

Петков посочва „жеста на Тесак“

Според написаното от него на снимка, публикувана около случая, младежите показват т.нар. „жест на Тесак“. Петков го свързва с руския неонацист Максим Марцинкевич, известен като Тесак, и създаденото от него движение „Окупай Педофиляй“.

Той описва тази среда като свързана с практиката на самопровъзгласили се „ловци на педофили“, при която хора са примамвани, унижавани и бити, а насилието се заснема и разпространява онлайн.

Петков изрично уточнява, че това не доказва връзка между Кремъл и случилото се в Пловдив.

„Но показва нещо, което не бива да подминаваме: идеи, символи и модели на насилие, родени и популяризирани в руската неонацистка среда, могат да прекосяват граници и да намират последователи сред млади хора и в България“, пише той.

Позовава се на международно изследване

В позицията си Петков цитира книгата „Русия и крайната десница: поглед към десет европейски държави“, издадена от Международния център за борба с тероризма.

По думите му в изследването са разгледани 20 случая в десет европейски държави и различни модели на взаимодействие между Русия и крайнодесни среди.

Като примери той посочва Унгария, Словакия, Полша и Чехия. В публикацията си Петков твърди, че изследването разглежда връзки на руски структури с крайнодесни или паравоенни организации, разпространение на проруски послания и отделни случаи на радикализация и насилие.

„Механизмът е много по-сложен“

Кирил Петков подчертава, че не твърди, че всяка крайнодясна организация в Европа е контролирана от Москва или че младежите, свързвани със случая в Пловдив, са получили нареждания от Русия.

Според него механизмът на влияние е значително по-сложен и може да включва подкрепа за определени политически сили, разпространяване и усилване на пропагандни послания, насърчаване на анти-ЕС, анти-НАТО и антиукраински нагласи и изграждане на контакти с радикални среди.

„А понякога тези идеи попадат в среди, които са готови да преминат от думи към насилие“, посочва Петков.

Фокус върху онлайн радикализацията

Според него случаят в Пловдив трябва да бъде разглеждан и отвъд криминалната му страна, тъй като радикализацията не се случва изолирано от информационната среда.

Петков смята, че възпроизвеждането от български младежи на символи и ритуали, които той свързва с руски неонацистки движения, трябва да бъде анализирано в по-широкия контекст на крайнодесния екстремизъм в Европа.

В края на позицията си той отправя предупреждение за ролята на социалните мрежи и онлайн платформите при разпространението на радикални идеи.

„Ако искаме да предпазим младите хора от радикализация, първо трябва да престанем да се преструваме, че пропагандата е просто „друго мнение“. Понякога пътят започва с клип, символ или Telegram канал. А може да завърши с реално насилие“, заявява Кирил Петков.