България ускорява търсенето на критични суровини и готви промени в Закона за подземните богатства

Проучвания откриват потенциал за редица ценни метали в българските недра, докато Министерството на енергетиката задвижва стотици забавени заявления и подготвя дигитализация на геоложкия фонд.

Първоначални проучвания показват наличие на мед, кобалт, антимон, калай, телур, ванадий и платиноиди, а държавата планира дигитализация на Националния геоложки фонд и ускоряване на процедурите за инвеститорите.

Критичните и стратегическите суровини се превръщат във все по-важна част от глобалната конкуренция за ресурси, необходими за индустрията, високите технологии и зеления преход. На този фон България започва да активизира проучванията на потенциала на своите находища и да подготвя промени в начина, по който се управляват процедурите за търсене и добив.

Със средства в размер на 1,5 млн. лева по Националната научна програма „Критични и стратегически суровини за зелен преход и устойчиво развитие“, приета през 2024 г., е закупено оборудване и са извършени първоначални изследвания от екипи на БАН и университети.

Какви критични суровини има в българските недра?

Сред изследваните райони е Зидаровското рудно поле, където е установено наличие на мед, кобалт, антимон, калай, телур, ванадий и платиноиди.

Проучвания са извършени и за наличието на естествени находища на водород в Софийското поле. Правени са и опити за извличане на критични суровини от пепелта, оставаща след изгарянето на въглища в български топлоелектрически централи.

Детайлно е разгледано находището на барит „Кашана“ като потенциален проект за разработване и добив. Изследван е и потенциалът за получаване на титан и ванадий от богати на желязо и магнезий скали в Манастирските възвишения в Югоизточна България.

Предварителните резултати показват, че след флотационно обогатяване и последващо използване на нискоинтензивно магнитно поле може да бъде получен магнетитов концентрат със съдържание на 40–65% желязо, 3–5% титан и 0,4–0,59% ванадий.

Работи се и по възможностите за извличане на антимон от промишлени отпадъци, както и по използването на интегрирани биосензори за наблюдение в реално време на води, замърсени с тежки метали.

Проучват потенциала на „Марица Изток“

Отделна посока на изследванията е свързана с възможността за извличане на ценни елементи от лигнитните въглища в комплекса „Марица Изток“.

Българският енергиен холдинг работи съвместно с Университета на Северна Дакота по оценка на този потенциал.

Направени са 400 проби от три от общо планираните десет сондажа, като 120 от тях вече са анализирани. Лабораторните изследвания на останалите трябва да приключат до края на 2026 г.

Първоначалните резултати обаче показват, че стойностите на търсените германий и галий, както и потенциалът за получаване на модерни въглеродни продукти, са под средните стойности за лигнитни въглища в световен мащаб.

Това поставя под въпрос рентабилността на самостоятелен добив, основан единствено на редкоземни елементи. Проучванията обаче продължават, като предстоят още 12 сондажа.

Според заместник-министъра на енергетиката д-р Любомира Ганчева икономическата оценка трябва да отчете и други фактори, включително сравнително лесния достъп до българските въглища и по-ниските разходи за тяхното извличане и обработване.

Националният геоложки фонд ще бъде дигитализиран

Една от основните планирани реформи е дигитализацията на Националния геоложки фонд.

Целта е натрупаната от десетилетия геоложка информация да стане достъпна в цифров вид. Така инвеститорите ще могат по-лесно да проверяват къде има действащ добив, кои територии се проучват, къде съществуват индикации за потенциални находища и какви изследвания вече са извършвани.

Паралелно с това се планира дигитализиране и на самата процедура по кандидатстване за разрешения и концесии.

Идеята е след подаването на заявление инвеститорът да разполага със собствен електронен достъп, чрез който да следи на какъв етап се намира процедурата, дали са необходими допълнителни документи и какви действия предстоят.

Задвижени са стотици забавени заявления

Друг сериозен проблем са натрупаните през годините заявления за търсене и проучване на подземни богатства.

По думите на Станислав Станков, директор на дирекция „Природни ресурси, концесии и контрол“ в Министерството на енергетиката, доскоро необработените заявления са били стотици, като някои са престоявали с години.

Към момента всички внесени заявления са задвижени, но срокът за окончателното им приключване зависи от спецификата на всеки проект.

Процедурите изискват съгласуване с различни институции по отношение на екологични оценки, пътна инфраструктура, археологически обекти, отбранителни съоръжения и други фактори.

Роля имат и местните власти, а при проекти, обхващащи повече общини, може да се наложи провеждането на обществени обсъждания във всяка от тях.

Подготвят цялостни законодателни промени

Министерството на енергетиката подготвя и изменения в Закона за подземните богатства, като целта е предложенията да бъдат представени за обсъждане до края на септември.

Работата по тях се извършва в диалог с представители на добивната индустрия, като една от основните цели е административните процедури да бъдат ускорени и облекчени.

Паралелно се предвижда засилване на държавния контрол и повишаване на прозрачността при отчитането на добитата продукция и плащането на концесионните възнаграждения.

Според Ганчева добивната индустрия има ключово значение не само за зеления преход, но и за структуроопределящите отрасли на икономиката и националния суверенитет.

Предизвикателството пред държавата ще бъде да намери баланс между интересите на инвеститорите, приходите за бюджета, опазването на околната среда и притесненията на местните общности.

автор: Владислава Пеева, mediapool