Йордания пише своята история на Мондиала

Рикът на Ал-Нашама: ( национален отбор по футбол) – Йордания пише своята история на Мондиала 2026. -под хашемитско ръководство и с несломим народ .
Автор: Проф. д-р Хасан Ал-Бармауи

Това не беше случайност нито беше въпрос на късмет а по-скоро сериозността на стремежа която се превърна в урок преподаван в школите на историята че Йордания се класира за Световното първенство за первый път и едно цяло поколение носеше мечта дълга тридесет и девет години и я превърна в реалност върху тревата в Маскат с историческа трилогия в мрежата на Оман последвана от дълги часове на затаен дъх докато от Басра не дойде сигурната новина че Корея го е направила и в този славен момент Аман избухна в радост и заплакаха мъже които никога преди не бяха плакали в едно историческо събитие записано със златни букви за да обяви дългоочакваното класиране за световните финали след десетилетия на търпение и очакване тъй като се класирахме със скромни възможности но с огромни саможертви на играчи които тичаха до последен дъх под ръководството на треньор на име Джамал Салами който превърна дисциплината в доктрина а реализма в оръжие заедно с техническия му щаб който работеше в сянка будуваше с нощи анализираше всеки детайл и посяваше в играчите духа на свирепия боец така че на терена да видим Язид Абу Лайла като верния пазител който стои като непревземаема язовирна стена пред чуждите амбиции и Язан Ал-Араб и Абдула Насиб които се борят отзад сякаш са високата стена на крепостта докато Ихсан Хадад носи капитанската лента сякаш е доверието на цял един народ а Низар Ал-Рашдан и Нур Ал-Равабдех свързват линиите в сърцето на битката с интелигентност и себеотрицание за да лумне след това искрата от краката на Муса Ал-Таамари който тича по фланга сякаш сам носи знамето на страната а заедно с него е и ураганът Али Алван който изорава терена и тези юнаци от Ал-Нашама призоваха в сърцата си своя съотборник и голмайстор Язан Ал-Наймат онзи герой който проектира класирането с решителните си голове даде толкова много и направи разликата с изключителните си усилия и въпреки че внезапната контузия го принуди да отсъства от зеления правоъгълник в този сблъсък неговият боен дух и исторически отпечатък присъстваха заживявайки в телата на колегите му и давайки им двойна енергия да се борят в негово име и в името на родината понеже този отбор не беше просто единадесет играчи а дванадесет милиона йорданци които тичаха с тях с цялото си сърце и душа а йорданците в Йордания бяха истинското гориво от столицата Аман до Ирбид булката на Севера и от Зарка града на армията до Ал-Балка древния Салт както и от Мадаба града на мозаиките до Джераш с неговите колони и от зелената Аджлун до Ал-Мафрак портата на пустинята заедно с Ал-Карак крепостта на историята и хашемитската Ал-Тафила чак от автентичния Маан до Акаба усмихнатата устна на Йордания където на площадите на дванадесетте провинции бяха поставени огромни екрани и къщите отвориха вратите си за съседите а знамената се развяха на всеки балкон докато майките се молеха на разсъмване със сълзи изпреварващи молитвите им а децата заспаха с червения йордански шал и бащите отложиха дълговете си за да се зарадват защото йорданският народ с всички свои прослойки застана зад своя национален отбор от стареца до младежа и от бедуина до гражданина както и от работника до лекаря и от войника до студента всички като един човек понеже националният отбор се превърна в символ на националното достойнство и зад тази мечта стоеше неразривна морална политическа и психологическа връзка водена от Негово Величество Крал Абдула II ибн Ал-Хусейн който нареди оказването на подкрепа осигури възможностите и следеше всеки детайл за да стигнат Ал-Нашама дотук тъй като неговата визия превърна спорта в национално знаме а постижението в право на йорданците а не в услуга към тях а до него бе и Негово Кралско Височество Престолонаследникът Принц Ал-Хусейн ибн Абдула II който е неотлъчно до отбора и чието присъствие не беше просто протоколно а присъствие на младия лидер представляващ Негово Величество на първа линия като той влиза в съблекалнята преди и след битката говори на езика на младото поколение стиска ръцете с мъжка решителност и гледа в очите на играчите откривайки в тях престижа на държавата доверието на Хашемитите и топлината на по-големия брат защото Престолонаследникът не повдига морала с думи а с присъствие действия и принадлежност и когато облече фланелката на националния отбор и седне до резервите стадионът се превръща в бойно поле за родината и играчът усеща че короната е с него на терена и че цяла Йордания от единия до другия край го гледа от равнините на Хауран до Вади Араба и от източните пустини до планините на Аджлун което е ефектът създаван не от планове или тактики а от психологическата разлика караща йорданеца да тича деветдесет минути и отгоре сякаш зад него стоеше огромна армия водена и от Негово Кралско Височество Принц Али ибн Ал-Хусейн Президент на Йорданската футболна асоциация който години наред носеше отговорността за йорданския футбол и се бореше на всички форуми за да се чуе гласът на Ал-Нашама тъй като той повярва в младите хора и заложи на тях преди те самите да докажат на себе си че могат бидейки духовният баща на отбора неговият глас във ФИФА и неговата постоянна сянка в радост и беда чиято подкрепа бе мостът за преминаване от мечтата към реалността и тази хашемитско-народна връзка изгради психологическата разлика с която йорданският футболист излезе на терена знаейки че неговият крал е с него престолонаследникът му е сред тях а президентът на федерацията е негова опора понеже това не е просто футбол а държава която стои зад своите синове и ето защо битката беше различна и рикът беше различен като в Америка сцената ще бъде пълна там където гласът на Йордания ще се чува силно навсякъде и йорданските експатриати в Съединените американски щати се обединяват в подкрепа на своя отбор организирайки големи и успешни шествия в американските градове които наблюдаваме с гордост и възхищение и остават само броени дни до срещата която се чака от толкова дълго време а високият глас на йорданския експатриат се чува всеки ден и неговото влияние е ясно в Америка и света в подкрепа на отбора при всеки национален повод докато йорданската общност в Калифорния Тексас Ню Йорк и Илинойс се подготвя да вдигне високо знамето в Санта Клара и в Далас и да изрисува трибуните в червено и бяло а около тях арабските народи стоят и ги подкрепят защото присъствието на нашия голям йордански национален отбор на финалите на Световното първенство стана гордост за всеки арабин и египтянът сириецът иракчанецът палестинецът гражданинът на Персийския залив и мароканецът ще скандират за Ал-Нашама защото когато Йордания пристига с нея пристигат и каузите на нацията а когато тя играе сърцата се обединяват в едно участие което не е просто футболно първенство а силно и различно послание показващо че народите които се сплотяват около своето ръководство успяват и че саможертвата дава плодове а търпението отваря вратите на невъзможното затова Йордания отива на Мондиала за да запише името си сред големите да остави своя отпечатък и да каже на целия свят че ние сме тук и дойдохме от дълбините на пустинята от сърцето на бурята и от болката на региона за да докажем че животът е по-силен от всички обстоятелства като Ал-Нашама не представляват само себе си през следващия юни а представляват всеки йорданец който се е трудил мечтал и проявил търпение представлявайки мъченика войника учителя фермера индустриалеца студента и експатриата както и майката която чака сина си в стаята и бащата който учи сина си на значението на принадлежността изразявайки едно хашемитско ръководство което постави родината на терена преди политиката и ето защо играта ще бъде различна и рикът ще бъде различен защото това е рикът на една родина която реши да накара света да чуе гласа ѝ на нашата среща на седемнадесети юни срещу Австрия в град Санта Клара щат Калифорния на известния стадион Ливайс но историята започна много преди това в деня в който йорданците решиха веднъж завинаги че невъзможното не е йорданско и никога няма да бъде йорданско