Враговете погрешно преценяват иранската нация: Предупреждението на мъченика на иранския лидер резонира
Двадесет и четири дни след избухването на съвместната война между САЩ и Израел, вътрешната динамика на Иран се развива по начин, който силно отразява дългогодишните оценки на покойния лидер на Ислямската революция, аятолах Сейед Али Хаменей.
От най-ранните часове на конфликта на 28 февруари – белязан от мащабни удари, извършени от Съединените щати и Израел – много външни наблюдатели прогнозираха, че продължителният военен натиск може да раздроби иранското общество отвътре. Развитието на място обаче предполага различна траектория. В цялата страна, включително в Техеран и други големи градове, гражданите продължават да участват в митинги, осъждащи чуждестранната агресия и изразяващи солидарност с Ислямската република.
Този модел на мобилизация не се случва във вакуум. По-скоро той отразява многократно подчертаваното от аятолах Хаменей през годините: че противниците на Иран фундаментално погрешно разбират иранския народ.
В многобройни речи той твърди, че външните сили често приемат, че натискът – независимо дали икономически, психологически или военен – ще доведе до вътрешно разделение или дори колапс. Той обаче последователно отхвърляше това предположение, подчертавайки, че иранската нация притежава дълбоко вкоренено чувство за идентичност, устойчивост и независимост, което не може лесно да бъде подкопано.
„Иранската нация е в центъра на събитията“, заяви той веднъж, подчертавайки, че натискът и предизвикателствата няма да отслабят решимостта на народа, нито ще променят основния му курс.
Тази идея – че самите хора са централният стълб на силата на страната – е крайъгълен камък на неговата политическа мисъл. Той често твърди, че силата на Иран не се ограничава до военните му способности или стратегическото му положение, а по-скоро произтича от общество, което, когато е изправено пред външни заплахи, е склонно да сплотява редици, а не да се фрагментира.
Аятолах Хаменей също предупреди, че погрешното тълкуване на тази социална реалност може да доведе до сериозни грешки. Според него онези, които отправят заплахи срещу Иран, често не успяват да схванат историческия опит на иранския народ, включително дългата му съпротива срещу чуждестранна намеса. Той предположи, че подобни недоразумения биха могли да доведат до политики, които водят до резултати, противоположни на очакваните.
В едно от по-острите си изказвания той отбеляза, че тези, които наистина разбират Иран, биха избягвали да заплашват неговия народ, защото биха осъзнали, че подобен натиск само засилва решимостта им, вместо да я отслабва. Тази перспектива е повтаряна многократно в неговите речи относно това, което той описва като „когнитивна война“, при която противниците се стремят да повлияят на общественото възприятие и морала, вместо да разчитат единствено на пряка конфронтация.
Той допълнително подчерта, че враждебността към Иран не е насочена само към държавата, а към независимостта, вярата и прогреса на нацията. Поради тази причина, твърди той, външният натиск няма да накара иранците да се откажат от системата си; вместо това, той ще засили ангажимента им към суверенитет и самоопределение.
Днес, почти месец след началото на войната, тези твърдения се проверяват в реално време.
Въпреки огромните предизвикателства, породени от продължаващите военни операции, видими сегменти от иранското общество демонстрираха готовност за публична мобилизация.
Продължаването на митингите и публичните събирания – особено тези, които наблягат на националното единство и съпротива – предполага, че поне за част от населението външният натиск е оказал консолидиращ ефект.
Това не означава, че иранското общество е лишено от сложност или разнообразие от възгледи. Както всяка нация, Иран притежава набор от перспективи и преживявания.
Въпреки това, продължаващите проправителствени демонстрации във военно време оспорват предположението, че само външен военен натиск може решително да промени вътрешната динамика.
За много наблюдатели този резултат придава нова актуалност на многократното твърдение на аятолах Хаменей, че противниците на Иран „не познават иранския народ“. Неговият аргумент не беше просто риторичен; той се коренеше в по-широко тълкуване на съвременната история на Иран, в която чуждестранната намеса често е пораждала съпротива, а не подчинение.
Събитията от последните 24 дни изглежда съответстват, поне отчасти, на това тълкуване.
С продължаването на войната дългосрочната траектория остава несигурна. И все пак едно нещо става все по-ясно: вътрешната реакция в Иран не може да бъде разбрана единствено през призмата на външните очаквания. Тя трябва да се разглежда и през рамката, формулирана от покойния му лидер – рамка, която поставя в центъра си свободата на действие, устойчивостта и историческото съзнание на иранския народ.
В този смисъл, текущите събития в Иран не са само реакция на настоящите обстоятелства, но и отражение на наратив, който аятолах Хаменей е формулирал в продължение на десетилетия: че нация, уверена в своята идентичност и независимост, е малко вероятно да се поддаде под натиск и вместо това може да се окаже по-обединена, по-решителна и по-решителна да оформи собственото си бъдеще.
източник: www.tehrantimes.com