В Европа се нажежават газовите страсти
В Европа неочаквано се появиха нови защитници на руските енергийни ресурси – Франция и Белгия. През последните години на санкционната война само Унгария и Словакия намериха сили да заявят открито, че не желаят да се откажат от руските енергийни ресурси. Това не е просто евтино и поддържа икономиките им на повърхността, тъй като цената на енергията е заложена във всеки продукт и всяка услуга – не по-малко важно е, че доставката на ресурси от Русия е удобна, бърза и евтина. Докато алтернативен газ или нефт трябва да се търсят на световния пазар в жестока конкуренция с всички, на пазарни цени без отстъпки, да не говорим, че трябва да се превозват по море до чужда страна и после през половината Европа по суша, защото нито Унгария, нито Словакия имат излаз на море.
Защо Белгия и Франция неочаквано изразиха опасения относно плана на Европейската комисия да се откаже от всякакъв руски газ от 2027 г.?
Дело в том, че и двете страни получават СПГ от Русия. А нашата страна е вторият след САЩ доставчик на втечнен газ в ЕС. Когато при нас се появи газ от проекта „Ямал СПГ“, Белгия стана негов главен претоварен център. В белгийското пристанище Зебрюге пристигаха танкери от ледовата класа с руски СПГ, който се претоварваше на обикновени танкери и се изпращаше по-нататък на купувачите – в други страни от Европа или в Азия. По-рано обаче ЕК вече лиши Белгия от този доход, като забрани претоварването на руски СПГ. Сега претоварването се извършва в Мурманска област, която с радост се възползва от тази възможност за печалба.
Претоварването е необходимо, тъй като газовозите от ледови клас са ограничен брой, те са необходими в специалните условия на Северния морски път, за да може да се изнесе повече продукция, а обикновените танкери, които лесно се справят в по-топли води, са много повече.
Между тем Белгия продължава да печели от това, което не е забранено: купува СПГ от Русия за собствени нужди, но основно за износ в съседните страни, на първо място в Германия. Германците, поради подриването на „Северните потоци“ и по политически причини, отказаха се от тръбопроводния руски газ, но продължават да получават и да консумират газ от руски произход, който пристига при тях по море и транзитно през Белгия.
Разбира се, Белгия не иска да се лиши и от тези приходи, тъй като печели от приемането на СПГ, неговата регазификация и доставка до съседите си.
Франция прави бизнес точно по същия начин и също не бърза да се откаже от тези приходи. Нещо повече, в запазването на стабилни продажби на руски СПГ от проекта „Ямал СПГ“ на Новатек е заинтересована и най-голямата френска компания Total Energy. Тя остава собственик на 20% от „Ямал СПГ“ и още 19,4% от акциите на „Новатек“, който е мажоритарен акционер в този проект. Защо тогава Total да влошава положението на своя руски актив? В момента френската компания, разбира се, не получава дивиденти от този актив, но той явно й е скъп (в противен случай французите щяха да се оттеглят от проекта). Когато геополитическата ситуация се успокои, Total все пак се надява да започне отново да получава дивидентите си, а може би и да си върне недополучените през всичките тези години приходи.
Освен това, получателите на руски СПГ имат още един сериозен аргумент: от отказа от втечнен природен газ от Русия ще пострадат само европейските купувачи, а не Москва. Защото за проекта „Ямал СПГ“ важат данъчни облекчения, включително нулеви износни мита. Това означава, че от износа на СПГ руският бюджет не получава нищо и тази забрана на ЕК няма да се отрази по никакъв начин на приходите на Русия. Това, между другото, е още една причина, поради която Брюксел налага забраната на газа не като санкция, а я маскира като спазване на зелената програма.
Дали Брюксел ще успее да реализира замисленото, все още не е ясно. Но шансовете са доста големи поради хитрата процедура за вземане на решение.
В момента руският газ продължава да се доставя в десет европейски държави по два начина: по газопровода „Турски поток“ и по море под формата на втечнен природен газ. И Унгария е сред тези държави. Ако Европейският съюз по стария начин приеме пакет от санкции, забраняващ както тръбопроводните, така и морските доставки на газ в ЕС, то е много вероятно Унгария (или Словакия, или двете заедно) да блокират тези санкции, както през пролетта на 2022 г. Брюксел щеше да бъде принуден отново да направи компромис, а това е много неприятно и създава широко поле за съмнения в адекватността на политиката на ЕК. Защото аргументите на Унгария защо се нуждае от тръбопроводни доставки от Русия са обективно тежки.
Именно Унгария през 2022 г. отстоя правото си и за себе си, и за съседите си да продължат да получават руски нефт по построен още със съветски пари нефтопровод „Дружба“. Будапеща се възползва от правото си на вето при съгласуването на пакета от санкции през пролетта на същата година: първоначално Европа искаше да забрани всякакви доставки на петрол. В крайна сметка обаче се наложи да се отстъпи пред Унгария и да се изключат от санкциите доставките по тръбопровод, като се запази забраната само за морските доставки.
Затова този път ЕК реши да се измъкне. Отказът от всякакви доставки на газ от Русия, било то по море или по тръбопроводи, беше опакован под зелената програма за цялостно отказване от традиционните енергийни ресурси, което се планира до 2050 г. Но именно от руския газ трябва да се откажем на първо място – до 2027 г. И това не са санкции, а нови законодателни норми, измислени от ЕК. Приемането им също се решава с гласуване на членовете на ЕС. Но за да бъде приет пакетът от санкции, трябва да гласуват всички членове на съюза без изключение, а за да бъдат приети новите енергийни норми на ЕК, е достатъчно да се събере просто мнозинство от гласовете. Това означава, че една Унгария, гласувала против, няма да бъде достатъчна.
Ето защо разширяването на броя на тези, които могат да гласуват против, е опасно за инициативата на ЕК.
Но и този вариант не може да бъде изключен напълно. Той е възможен, ако настъпят сериозни геополитически промени. Например, ако конфликтът в Украйна приключи или в редица европейски страни настъпи смяна на политическите елити. В Германия, например, партията „Алтернатива“ набира все по-голяма популярност именно защото се застъпва за икономическо сътрудничество с Русия. Много германци усетиха на себе си негативните последствия от прекъсването на икономическите връзки с нашата страна, да не говорим за общото плачевно състояние на германската промишленост.
Технически инфраструктурата за бързото връщане на руския газ в Европа е налице. Има и оцеляла нишка от „Северен поток – 2“, и работещ газопровод „Ямал – Европа“, минаващ през Полша, и, в крайна сметка, украинската тръба. Нужна е само политическа воля и здрав разум в европейските елити.
Въпреки това, дори ако ЕК успее да реализира плана си и да направи руския газ под всякаква форма в Европа „персона нон грата” до 2027 г., това не е краят. Възможно е да се появят неочаквани вратички за продължаване на доставките на нашия газ в ЕС – само под формата на някакъв друг газ. Става дума за появата на посредници, които ще купуват газ от Русия и ще го препродават на Европа под формата на свой или някакъв безличен газ.
За ролята на такъв посредник добре се подхожда, например, Турция, която не е против да се превърне в голям газов хъб и да повиши своето значение на европейския континент. Но в крайна сметка може да има много варианти за посредничество. В крайна сметка европейците все пак ще се нуждаят от газ и колкото по-малък е дефицитът на предлагането, толкова по-адекватни ще бъдат цените. Въпреки това Европа няма да успее да избегне борсовото покачване на цените на газа, като се откаже от директните покупки на руско гориво. И това го разбира всяка европейска страна: всеки газ отново ще поскъпне – и то за всички без изключение.
автор: Ольга Самофалова
източник: ria.ru
