България подкрепя по-бързото разработване на лекарства и дигитализацията на здравеопазването в ЕС
На европейска среща в Дъблин страната ни постави акцент върху здравните данни, ранната диагностика и по-добрия достъп до иновативни терапии.
България подкрепя засилването на европейското сътрудничество за разработване на нови лекарства, използване на здравни данни и подобряване на медицинските грижи. Това стана ясно от резултатите от неформалното заседание на Съвета на ЕС по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси (EPSCO), проведено на 1 октомври 2026 г. в Дъблин, Ирландия.
Министерският съвет одобри резултатите от участието на страната ни във форума, на който европейските държави обсъдиха бъдещето на здравните иновации и лекарствения сектор.
Здравните данни могат да ускорят разработването на нови терапии
Един от основните акценти в българската позиция беше Европейското пространство за здравни данни (EHDS).
Според България общата дигитална инфраструктура ще създаде възможности за по-бърз анализ на здравни данни, от които е премахната информацията, позволяваща идентифициране на пациентите.
Това може да подпомогне научните изследвания и разработването на лекарства и терапии, особено за редки и специфични заболявания.
Страната ни подчерта и потенциала на новите технологии да допринесат за намаляване на неравенствата в здравеопазването.
Превенцията и ранната диагностика сред приоритетите
По време на срещата повечето държави членки определиха превенцията, здравната грамотност и ранното откриване на заболявания като ключови направления за развитие.
България изрази позиция, че по-тясното сътрудничество между европейските държави може да помогне на гражданите да получават по-добра здравна информация и да бъдат насърчавани към профилактика и здравословен начин на живот.
Обсъдени бяха и възможностите за по-персонализирани медицински грижи чрез дигитални технологии и обмен на добри практики.
По-сигурни доставки на лекарства в Европа
Третата основна тема на заседанието беше укрепването на европейския лекарствен сектор на фона на международните предизвикателства.
България подкрепи по-добрата координация при прилагането на европейските правила, намаляването на административната тежест и засилването на обмена на информация и технологии между държавите членки.
Особено внимание беше отделено на необходимостта от ранно установяване на рисковете във веригите за доставки на лекарства.
Участниците се обединиха около значението на предвидимата регулаторна среда, инвестициите в научни изследвания и съвместните европейски действия.
Обсъдените мерки са насочени към по-устойчиви здравни системи, по-добри възможности за лечение и по-ефективно използване на иновациите в полза на пациентите.
