„Слънчевият живописец“
На 5 декември се навършват 135 години от рождението на Никола Танев (1890-1962), български художник, майстор на пейзажната живопис, ученик на Клода Моне, усвоил творческите уроците на импресионизма и постимпресионизма.
Бащата на Никола Танев е свищовски родолюбец, който финансира четата на Христо Ботев. След Освобождението е разорен и приема предложението на френска графиня да вземе две от шестте му деца да учат печатарство в Париж. Така Никола Танев и брат му Методи се озовават в Ноази льо Гран, в сиропиталище за деца от Балканите.
Бъдещият художник веднага привлича вниманието на собственика на полиграфическото училище с таланта си. Още преди да го приемат в Академията за декоративни изкуства, печели конкурс към общината на Париж. Танев обаче се гмурва и в училището на живота. Две французойки също оценяват дарбата му – купуват му четки, запознават го с художници. Той е очарован от Латинския квартал с малките кръчмички и галерии, посещава изложбени зали и вертепи. Общува с артистичните салони и с утайката на Париж. Другар в митарствата му е Жермен Ранго Пелуз, племенник на Клод Моне. Благодарение на него Никола учи безплатно в ателието на големия творец.
През 1908 г. Танев постъпва в Парижката академия за декоративни изкуства. Учи при проф. Пол Реноар и проф. Манжан. През 1912 г., след като се дипломира, Танев се завръща в България и открива в Тръпковата галерия в София първата си изложба с картини, рисувани в Париж. Според местните вестници, българинът е постигнал невероятен успех, но той е само началото на една много вълнуваща кариера и талантът му едва сега набира скорост. Ще бъде необходимо доста време, преди да получи и прякора си „магьосника на светлината и въздуха“.
След Първата световна война живее със съпругата си Миша за известно време в Германия. В края на 1921 г. пристига в Манхайм за да представи своето изкуство. След това живее още три години в Австрия и Германия, обикаля из Италия и Испания. Българинът не спира да преследва красотата и на родината си. Видял е цялата България и много от неговите творби са вдъхновени именно от родна природа.
Никола Танев не случайно е определян като „слънчев живописец“ – емблематичен в това отношение е цикълът картини от Карлово, които той рисува през 30-те г. на ХХ в. В тези свои работи Танев пресъздава очарованието на китните дворове и калдъръмени улички, окъпани в светлина. С наситен колорит, ярки тонове и добре изразени контрасти между слънчевите петна и сянката – „карловските дворове“ ясно се различават от изящните и нежни пейзажи на Танев от 20-те г. на ХХ в. Изпълнени в сиво-бялата гама, забулени в синкаво-розова мъгла, творбите от този период напомнят живописния маниер на импресионистите.
През 40-те г. на ХХ в. Танев рисува предимно широко-панорамни пейзажи, а късните му платна представят сюжети от Пернишките мини и булевардите на София.
Никола Танев организира десетки самостоятелни изложби в България, Италия, Франция, Германия, Испания, Швеция, Румъния и др. Негови платна притежават короновани особи и аристократи, банкери, Хитлер, Мусолини, Гьоринг. Този факт, както и приятелството му с шефа на Гестапо в София д-р Делиус, му създават големи грижи след 9 септември 1944 г. Прекарва шест месеца в затвора. Изтезанията, напрежението, гоненията му докарват инсулт.
От 1949 г. и до края на живота си Никола е прикован в инвалидна количка. Дясната му ръка е неподвижна, но с лявата продължава да рисува това, което вижда през прозореца на дома си – стадион „Юнак“. От този период остават само две завършени картини и доста скици. Художникът приключва своя житейски път на 23 юли 1962 г. Съпругата му си отива през 1983 г. и завещава цялото им имущество на Националната художествена галерия.