Как се промени финансовата система на Казахстан през 2025 година

2025 година беше трудна за финансовата система на страната.

Държавните разходи, инфлацията и едновременното стартиране на цифрови реформи принудиха регулатора и банките да действат с максимална предпазливост. С какво ще се запомни тази година и какви решения ще определят близкото бъдеще – в материала на аналитичния обозревател Kazinform.

Защо Националната банка поддържа висока лихва

Основното събитие на годината беше затягането на паричната политика. През март Националната банка повиши основната лихва до 16,5%, а през октомври – до 18%. На това ниво тя остава до края на годината.

„Решението за повишаване на базовата лихва до 18% беше взето с оглед на актуализираните прогнози и беше необходима мярка за ограничаване на инфлацията и предотвратяване на прекомерно забавяне на икономическата активност“, се казва в отговора на Националната банка на официалното запитване на агенция Kazinform.

В същото време високият процент не охлажда напълно търсенето: в икономиката продължават да постъпват значителни средства по държавни и квазидържавни програми.

Затова регулаторът прилага и други мерки. През 2025 г. Националната банка започна целенасочено да намалява обема на свободните пари в системата. Минималните резервни изисквания за банките са се увеличили от 0,8 на 2,7 трилиона тенге — тези средства са депозирани в сметките на Националния банк като буфер. Още около 2,7 трилиона тенге са изтеглени от икономиката чрез продажба на злато. С прости думи, Националната банка последователно „свива“ паричната маса, за да намали натиска върху цените.

Допълнително бяха затегнати правилата за кредитиране: засилен контрол върху дълговата тежест и ограничен ръст на потребителските кредити. Целта е да не се допусне прегряване на икономиката, която при това продължава да расте с повече от 6%.

Регулаторът вече даде сигнал на пазара: до средата на 2026 г. лихвата най-вероятно ще остане висока. Казахстан навлиза в период на „скъпо пари“, в който ключови стават ефективността на бизнеса и предпазливото кредитиране.

Нови банки

През 2025 г. в Казахстан се появиха две нови банки – АО „Комерционна банка БиЭнКей” и АО „KMF Банк”. Едната от тях беше създадена чрез преобразуване на най-голямата микрофинансова организация в страната. Откриването им стана част от изпълнението на указанията на президента на Република Казахстан за развитие на конкуренцията в банковия сектор.

Влизането на казахстанския пазар на БНК Комърчески банк (BNK Commercial Bank) съвпадна с период на строга парично-кредитната политика. От самото начало банката изгражда своя модел, като отчита високата базова лихва, и поставя акцент върху обслужването на малкия и среден бизнес.

Цифровият тенге: от експеримент към нова финансова инфраструктура

Цифровият тенге, който беше пуснат в обращение през 2023 г., тази година премина от експериментална фаза към реално използване. Той се превърна в третата форма на националната валута – наред с паричните средства в брой и безкасовите парични средства.

В Националния банк подчертават: цифровият тенге не е криптовалута и не замества банките. Това са държавни пари, които работят чрез обичайните банкови приложения.

„Цифровият тенге е парично средство, емитирано от Националния банк и представляващо негово задължение, докато криптовалутите не са пари, по тях няма ничии задължения“, заявиха в Националния банк.

Основната му разлика е „програмируемостта“. Средствата могат да бъдат насочени строго към конкретни цели, като се изключва нецелевото им използване. Затова цифровият тенге започна да се въвежда от бюджета и държавните програми:

— при ремонт на автомобилни пътища в областите Павлодар и Атирау;

— при строителството на железопътната линия „Достык–Мойынты”;

— в проекти за възстановяване на ДДС;

— при субсидиране и кредитиране на фермери;

— в пилотен проект — плащане на ваучери за безплатна топла храна за ученици в Астана.

Маркираните средства не могат да бъдат осребрени или изразходвани „встрани“. Те достигат до крайния изпълнител строго по веригата, а маркировката се премахва едва след изпълнение на условията на договора.

От макроикономическа гледна точка цифровият тенге не създава „нови пари“. Това означава, че той сам по себе си не ускорява инфлацията и не променя логиката на парично-кредитната политика. Той само прави движението на средствата по-прозрачно и управляемо.

Към 2025 г. обемът на емисията (издаването) на цифров тенге в рамките на пилотни проекти достигна около 270 млрд. тенге. Към платформата са свързани седем финансови организации, включително големи банки, Казпочта и Комитетът по държавната хазна на Министерството на финансите. В най-близко бъдеще цифровият тенге ще започне да се използва по-активно в републиканския и местните бюджети, както и в бюджетите на държавните холдинги. Премиерът на РК Олжас Бектенов заяви, че този инструмент играе ключова роля в борбата с сенчестата икономика.

Освен това се планира цифровият тенге да се използва в националния проект „Модернизация на енергийния и комуналния сектор“ с общ бюджет от 13,5 трилиона тенге – именно там контролът върху целевото изразходване на средства е от критично значение.

Пълноценното стартиране на платформата за цифров тенге е планирано до края на 2025 г. При това финансовият регулатор подчертава: масовият достъп ще се разширява поетапно. В перспектива се разглеждат и трансгранични разплащания: с ОАЕ и Китай и вероятно със страните от Централна Азия.

Тенге стабилна монета: частни пари под надзор

През 2025 г. в Казахстан стартираха първата пилотна стабилна монета в тенге. За разлика от цифровия тенге, това е частен цифров актив, обезпечен с реални пари и контролиран от регулатора.

— Дигиталният тенге, както и обикновените банкноти в национална валута, се издава от Националната банка. В същото време, тенговият стабилкоин е частен дигитален актив, обвързан с тенге и обезпечен с реални фиатни пари. Стейблкоинът е задължение на компанията, която го е емитирала, се казва в отговора на Националния банк на запитването на агенция Kazinform.

По-просто казано, цифровият тенге е пари на държавата, а стейблкоинът е пари на частна компания, но обвързан с тенге и под надзора на регулатора.

Първият тенге стайблкоин беше пуснат от участник в регулаторната пясъчна кутия – компанията Intebix (криптоборса МФЦА) съвместно с Solana, Mastercard и Евразийския банк. Това позволи да се свърже криптопазарът с традиционната финансова инфраструктура. Ключовата идея е крипто-фиатният мост. Потребителят може да обмени криптовалута за стабилна валута в тенге и да плаща с нея, включително чрез криптокарти.

Успоредно с това през 2025 г. стартира и проектът за криптокарти, които позволяват да се плащат стоки и услуги с криптовалути с незабавно превръщане в тенге. Формално разплащането винаги се извършва с реални пари, но източникът на средствата са цифрови активи.

— Търсенето на стабилна валута, обезпечена с тенге, в близко бъдеще ще се увеличава… В перспектива тя ще намери приложение и в международните разплащания — в рамките на трансграничните платежни схеми, — се казва в отговора на НБ.

Но засега няма конкретни цифри за нейното използване.

Единен QR

На 13 ноември 2025 г. в Казахстан официално стартира единна система за междубанкови QR-плащания. Ключовата разлика на единния QR е премахването на бариерите между банките. Вече няма значение в коя банка е клиент купувачът и чий терминал е инсталиран при продавача.

Както обясниха в Националната банка, идеята е проста: средният казахстанец има инсталирани 3–4 банкови приложения, а в търговските обекти има терминали на различни банки. Единният QR обединява тази разпръсната инфраструктура в една система.

Към момента на стартирането системата обхваща няколко милиона потребители. В промишлен режим вече работят Halyk Bank, Bank CenterCredit, Freedom Bank, Home Credit, RBK и Altyn Bank. Останалите банки са в процес на свързване, като пълният мащаб се очаква през 2026 г.

Важно е, че Казахстан следва общата регионална тенденция. Киргизстан вече е минал по този път и е постигнал измерим ефект: десетократно увеличение на броя на QR операциите и рязко увеличение на обема на безкасовите плащания. Русия, от своя страна, стартира единен QR след Казахстан.

Следващият етап са трансграничните QR-плащания.

„Вече водим преговори с централните банки на страните от Централна Азия, Турция и ОАЕ и разчитаме на стартирането на първите пилотни проекти през втората половина на следващата година“, каза ръководителят на цифровата трансформация на Националната банка Бинур Жаленов.

При това регулаторът подчертава, че в трансграничните разплащания няма конфликт между банките и финтех компаниите.

„Смятаме, че банките и финтех компаниите могат да намерят своята ниша в трансграничните разплащания, включително да предоставят услуги чрез обединяване на усилията“, се казва в отговора на НБ на запитването на редакцията.

Не случайно на този фон Казахстан демонстрира растеж в международните цифрови рейтинги и запазва лидерството си в региона по готовност за внедряване на съвременни технологии. Казахстан зае 60-то място сред 195 страни в света в Government AI Readiness Index 2025, публикуван от международния аналитичен център Oxford Insights, като демонстрира ръст с 16 позиции за една година. В случая с единния QR това лидерство се изразява не в концепции, а в ежедневната практика.

По-рано писахме как се е променила световната икономика през 2025 г.

автор: Ержан Утепкалиев

източник: www.inform.kz