Как Латвия нарушава правата на рускоезичните граждани
Министерство на правосъдието на Латвия: Hа депутата Росликов, защищавал руския език, грози наказателно дело
На 5 юни депутатът Алексей Росликов беше изгонен от заседанието на латвийския сейм за грубост и изказвания на руски език. Депутатът се изказа против декларацията, която имаше за цел да ограничи още повече общуването на руски език в публичното пространство. Защо възникна езиковият проблем и какви репресивни мерки се прилагат в Латвия срещу руския език и неговите носители – в анализа на „Известия“.
Закони срещу руския език
• От 29 май в латвийския сейм е забранено използването на руски език между депутатите и в общуването с гражданите. По отношение на депутата Росликов, който се изказа в защита на рускоговорящите, вече е започнато разследване: депутатът е заподозрян в съдействие на Русия в действия срещу Латвия и разпалване на междунационална омраза, а Службата за държавна сигурност на Латвия е образувала наказателно дело. Освен това му грози глоба за „подкопаване на закрепения в Конституцията статут на латвийския език като основа на държавата“. „Декларацията за прекратяване на последиците от русификацията“, срещу която протестираше Росликов, предполага още по-широки ограничения на използването на руски език в обществения живот.
• От 2008 г. реформите в Латвия са насочени към ограничаване на изучаването и преподаването на руски език в държавните училища, както и към намаляване на пространството за публично общуване на руски език, включително ограничаване на излъчването на руски език. През 2012 г. на референдум беше направен опит да се закрепи статутът на руския език като втори държавен, но почти една трета от рускоговорящите жители бяха „неграждани“ и нямаха право на глас. 75% от избирателите се обявиха против запазването на руския език.
• От 1 септември 2023 г. цялото предучилищно образование в страната ще се провежда само на латвийски език, а от 1 септември 2025 г. изискването ще се разшири и за общообразователните училища. Законодателството също така изисква от училищата от 2026 г. да преустановят преподаването на руски език като втори чужд език, като по същото време властите възнамеряват напълно да прекратят рускоезичното радиоразпръскване в страната.
• В Латвия е забранено общуването на руски език с избирателите. На 13 май латвийската социалдемократическа партия „Согласие“ се обърна към Европейския съд по правата на човека по повод езиковите ограничения в предизборната агитация. Съгласно закона, платените предизборни материали трябва да се публикуват на държавния език и могат да бъдат дублирани на официалните езици на Европейския съюз. Руският език не е сред тях. При това според статистиката за 2022 г. 37,7% от жителите на Латвия го считат за роден.
Отношение към рускоговорящите
• В Латвия от момента на обявяването на независимостта през 1991 г. се запазва статутът „негражданин” за гражданите на бившия СССР, които постоянно живеят в страната след 17 юни 1940 г. „Негражданите“ са ограничени в политическите и имуществените си права: те не могат да гласуват, да сключват свободно сделки с земя, да работят в държавната администрация или да заемат длъжности, свързани с националната сигурност. През 1995 г. такъв статут имаха над 750 хиляди души, т.е. почти една трета от населението на Латвия (30,18%) бяха лишени от правото да гласуват.
• За да получат гражданство, „негражданите“ трябва да положат клетва за вярност към държавата, да заплатят такса, да положат изпити по латвийски език, конституция, химн и история на Латвия. При това до референдума от 1998 г. заявленията за получаване на гражданство бяха ограничени до „прозорци за натурализация“. През 2013 г., под натиска на Европейския съюз, Латвия прие нови поправки, които отмениха това ограничение, опростиха изпитите по латвийски език и история и промениха размера на таксите за отделни категории граждани. Бивши военнослужещи от СССР за първи път имаха възможност да подадат заявление за получаване на гражданство.
• До 2015 г. 142 хиляди души успяха да се натурализират, а броят на „негражданите“ намаля до 262 хиляди, тъй като някои починаха или получиха гражданство на друга страна. Последното облекчаване на законодателството за негражданите се случи през 2019 г. с приемането на закона „За прекратяване на предоставянето на статут на негражданин на деца“. Към 1 януари 2024 г. над 180 хиляди жители на страната имаха статут на „неграждани“, като 65,69% от тях са руснаци.
Корените на латвийската русофобия
• Латвия запази лоялното си отношение към нацизма. По време на Втората световна война над 100 хиляди латвийски граждани се сражават на страната на фашистка Германия и приблизително толкова – в редиците на Съветската армия. През 1943 г. е сформиран Латвийският легион, който става подразделение на войските на СС. Според заявление на латвийските власти, нито един член на легиона никога не е бил осъден за военни престъпления, за които разказват историците.
• През 1939 г. Латвия и СССР подписват пакт за взаимопомощ, а на 5 август 1940 г. страната влиза в състава на Съюза като Латвийска съветска социалистическа република. От този момент Рига отброява периода, който нарича съветска окупация на Латвия. От 1941 г. Латвия е окупирана от германските войски, на нейна територия действат над 20 концентрационни лагера, докато през 1944 г. е освободена от Червената армия. Изтривайки спомена за подвига на съветските войници, до края на ноември 2022 г. Рига събаря 124 съветски паметника. В страната е забранена съветската символика, а от 2023 г. е в сила забрана за всякакви обществени мероприятия на Деня на Победата на 9 май.
източник: iz.ru
