Нов Воден кодекс влезе в сила в Казахстан
В Казахстан влезе в сила нов Воден кодекс, разработен от Министерството на водните ресурси и напояването, съобщава агенция Kazinform.
Както съобщиха от пресслужбата на Министерството на водните ресурси и напояването, в документа за първи път се въвежда понятието „водна сигурност“. Това е защита на гражданите и икономиката от недостиг на вода и замърсяване на водните обекти, както и защита на интересите на страната в областта на опазването и използването на трансграничните води.
За да се предотврати изчерпването на водните обекти, се въвежда понятието „екологичен отток“ – минимално допустимото ниво на водата за поддържане на екосистемите на реките, езерата и моретата.
Новият кодекс предвижда разработването на генерален и басейнови планове за управление на водните ресурси. Тези документи ще определят целите, задачите, подходите и основните мерки въз основа на прогнозите за наличието на водни ресурси. Заключенията и препоръките от тези планове ще се вземат предвид при държавното планиране.
Разширено еучастието на обществеността в приемането на решения за управление на водните ресурси. Басейновите съвети ще могат да дават препоръки за намаляване на разрешените обеми на водоползване, мерки за противодействие на наводнения и суши, мерки за отстраняване от местните изпълнителни органи на допуснатите от тях нарушения.
Разширени са изискванията за опазване на водните обекти. На първо място – малките реки и езера. По-специално, се забранява строителството на глухи язовири на малки реки. Предвиден е специален режим за опазване на влажните зони и ледниците. А местните изпълнителни органи трябва в рамките на две години да определят водоохранителни зони и ивици във всички населени места.
Отделна глава е посветена на мерките за адаптиране към изменението на климата. Сред тях са почистване и задълбочаване на реки и езера, определяне на границите на водните обекти при максимално пълноводие, създаване на инженерни системи за защита на населените места и инфраструктурни обекти, събиране и съхранение на паводни и топни води във водоеми за използване по време на суша, използване на пречистени отпадъчни води или обезсолена морска вода в селското стопанство и за други цели, както и използване на севооборот и нови водоспестяващи технологии.
Ясно са разграничени правомощията на държавните и местните изпълнителни органи в областта на борбата с наводненията и сушите. Така Министерството на водните ресурси и напояването чрез басейновите водни инспекции контролира състоянието и режима на работа на хидротехническите съоръжения при пропускане и приемане на наводнителни води. Ведомството също така осигурява насочването на водите от наводнения към водоемите.
За да се гарантира прозрачност във водния сектор, Министерството на водните ресурси и напояването ще публикува ежегодно на своя уебсайт национален информационен доклад за използването на водните ресурси в Казахстан. Това е аналитичен доклад за предходната календарна година относно състоянието, опазването и използването на водния фонд на страната.
Вече се разработва Национална информационна система за водните ресурси. Към днешна дата в пилотен режим успешно функционират четири модула: „Администрация“, „Водоползване“, „Трансгранични води“ и „Картография“.
Влизат в сила нови механизми за стимулиране на водоспестяването. Например, разрешение за използване на вода ще се издава само при наличие на план за поетапен преход към обратно или повторно водоснабдяване. За прехода се дават пет години. За разработване на плановете – две години от датата на влизане в сила на Водния кодекс.
Разгледани са въпросите за намаляване на непродуктивните загуби на вода в селското стопанство. Регламентиран е редът за създаване на иригационен кондоминиум, а в случай на липса на такъв, местните изпълнителни органи се оправомощават да управляват външно такова имущество.
Освен това, сега водоползвателите могат самостоятелно и без специално разрешение да събират талажна вода за селскостопански нужди. За целта е необходимо да се построи езерце, резервоар или друг съд с обем, който не трябва да надвишава 2 млн. кубически метра, и да се уведоми басейновата водна инспекция за включването на обекта в регистъра на хидротехническите съоръжения.
Друга особеност на новия Воден кодекс е извеждането в отделна глава на въпроса за безопасността на хидротехническите съоръжения. В нея са систематизирани въпросите за формирането и воденето на регистър на хидротехническите съоръжения, тяхната експлоатация, както и провеждането на многофакторни проучвания с изготвяне на декларации за безопасност. Предвидено е и изготвянето на регламент за безопасност на хидротехническите съоръжения.
Документът включва и норми за развитие на системите за водоснабдяване и водоотвеждане, регулиране на дъждовните и дренажни води, прехвърляне на безстопанствени системи в общинска собственост.
На министерството са прехвърлени функциите по регулиране на проучването, оценката, мониторинга и опазването на подземните води. В състава на Министерството на водните ресурси и напояването тези въпроси се разглеждат от Националната хидрогеоложка служба „Казгидрогеология“.
За ефективна борба с „черния пазар“ на вода са засилени функциите за държавен контрол на басейновите водни инспекции. Сега те са натоварени с надзорни функции, в съответствие с които ще предприемат мерки за оперативно реагиране. Ще се осъществява и държавен контрол за спазването от местните изпълнителни органи на възложените им функции в областта на опазването и използването на водния фонд.
Внесени са също така изменения в Гражданския, Земелния, Предприемаческия, Лесния и Екологичния кодекс, както и в 13 закона. В Земелния кодекс са внесени изменения в частта за регулиране на използването на земите на водните обекти в населените места. Екологичният кодекс е допълнен с норми, регламентиращи изискванията за осъществяване на дейности във водоохранителни зони.
Въведени са и промени в Кодекса за административните правонарушения и Кодекса за недрата и недроползването, инициирани от депутати. По-конкретно Административният кодекс предвижда затягане на отговорността за нарушения във водната сфера, а в Кодекса за недрата и недроползването са променени членовете за проучването и добива на въглеводороди в Каспийско море, проучването и добива на подземни води, както и за старателство, добива на сол и лечебни кали.
При разработването на новия Воден кодекс се ръководихме от пет основни принципа. Това е признаването на водата като неразделна част от околната среда, основа на жизнената дейност на гражданите и икономическото развитие, опазването на водата и предотвратяването на нейното изчерпване, комплексното използване на повърхностните и подземните води, въвеждането на водоспестяващи технологии и адаптирането към изменението на климата, привличането на обществеността към решаването на задачите по опазването и използването на водния фонд. Документът ще помогне за формирането на нова държавна политика в областта на водните ресурси. Отделно благодаря на депутатите от Парламента и експертите, участвали в изготвянето му, – отбеляза министърът на водните ресурси и напояването Нуржан Нуржигитов.
Припомняме, че Водният кодекс и съпътстващият го закон бяха приети на 5 март от Мажилиса и изпратени за разглеждане в Сената. На 20 март Сенатът ги разгледа и върна в Мажилиса. На 9 април президентът подписа Водния кодекс на Казахстан.
автор: Жанара Мухамедиярова
източник: www.inform.kz
