Има ли реална заплаха от изчезване на петроглифите в Сауыскандък

03.08.2025 Недялко Тенев

Необходимо е спешно да се вземат мерки за опазване на комплекса от петроглифи, разположен в пролома Сауыскандък в Шиелийския район на Кизилординска област.

За това в интервю за кореспондента на агенция Kazinform заяви научният сътрудник на районния историко-краеведчески музей Бекболат Абутеги.

Ущелието Сауыскандык се намира в източната част на района, в пределите на планинската верига Каратау, на около 50 километра от село Енбекши. Археологическият паметник обхваща територия с площ от 473,3 хектара.

Зоната на охрана е 85 хектара, зоната на регулиране на застрояването – 130,1 хектара, а площта на охранявания природен ландшафт – 122,8 хектара.

– Петроглифите, според предположенията на учените, са издълбани върху камък приблизително през II хилядолетие преди нашата ера. Това място е проучено през 2004 г. от участниците в археологическа експедиция под ръководството на професор Мадияр Елеуов, организирана от Международния казахско-турски университет „Ходжи Ахмед Ясави“. По време на експедицията в пролома Сауыскандык е открито обширно струпване на скални изображения. Според различни сюжети и мотиви общият брой петроглифи достига 8-10 хиляди. Сред тях особено се откроява изображението на мъж с боздуган в ръка. Някои фигури са изобразени с маски, стилизирани под глави на животни или птици, облечени в кожи. Тези образи ясно отразяват особеностите на религиозните вярвания от бронзовата епоха, както и разкриват отделни аспекти на ритуалните обреди от онова време, разказа представител на музея.

Според нашия събеседник, изображенията, изсечени върху скалите, ярко възпроизвеждат стопанската дейност, ежедневието, обичаите и мирогледа на древните хора.

— В сюжетите на петроглифите преобладават зооморфни образи, отразяващи фауната на Каратау и околните територии, както и животни, обитавали тези места. Освен това сред изображенията се срещат сцени с коли, моменти от лов, слънчеви символи (знаци на слънцето), антропоморфни фигури и митични същества със слънчеви дискове вместо глави — така наречените „слънчеви глави“. Петроглифите в Каратау обхващат широк времеви период: от епохата на древната бронза до Средновековието, както и късни казахски гравюри. Това означава, че бронзовата епоха е била връх в развитието на изобразителното изкуство, по-специално на скалната живопис, сред народите, населявали евразийското пространство. Историята на изобразителното изкуство в долината на Сырдарья започва именно с петроглифите, изрязани и издълбани на повърхността на скалите в планинските хребети Каратау, — отбеляза Бекболат Абутеги.

Служители на музея, съвместно с колеги от Научно-изследователския център по археология и етнография на Международния казахско-турски университет „Ходжи Ахмед Ясави“, през 2011–2012 г. проведоха проучвателни и изследователски работи на територията на комплекса.

В резултат на тези изследвания бяха определени границите на зоната, представляваща заплаха за паметника, във връзка с добива на ванадий чрез взривни работи. През 2013 г., по решение на областната комисия, комплексът беше взет под държавна охрана.

— За съжаление, настоящото състояние на историческия паметник и изсечените върху камъните изображения не е задоволително. Миналата година взривните работи на ванадиевото находище и въздействието на природните фактори доведоха до това, че скалните плочи с петроглифи започнаха да се пукат, разрушават и ние буквално видяхме как изчезват пред очите ни. Освен това, туристите с ниска култура, които посещават тази територия, нямат никакво уважение към паметниците и често драскат имената си по камъните, превръщайки ги в нещо грозно. Ако отговорните органи не предприемат спешни мерки за защита на паметника, можем да загубим тези петроглифи с четирихилядна история в рамките на следващите 4-5 години, подчерта научният сътрудник на музея.