Ден на храбростта и празник на Българската армия
На 6 май, на Гергьовден България чества Ден на храбростта и празник на Българската армия.
Това е професионалният празник на българските военнослужещи и на Военния орден «За храброст».
Денят е един от българските официални празници и е неработен ден.
Свети великомъченик Георги Победоносец е почитан и от източните, и от западните християнски църкви, а също така и в Исляма. В края на 3 и началото на 4 век след Христа по времето на император Диоклециан той е войник в Римската империя. В Кападокия (днешна Мала Азия) св. Георги получава военната титла трибун, когато е само на 20 години. През 303 г., е убит, тъй като е защитавал християнската вяра срещу волята на императора.
Денят на храбростта се чества от Българската армия за първи път с нейното създаване от указ № 1 на 1 януари 1880 г. от княз Александър Батенберг. Тогава е учреден военният орден «За храброст», с който се удостояват извършилите подвизи на бойното поле. Избраната дата на празника е 23 април, когато е денят на свети Георги Победоносец. През 1916 г., при преминаването от Юлианския към Грегорианския календар, датата се измества на 6 май.
След създаването си Денят на българската армия се чества скромно. Церемонията включва панихида в гарнизоните, поздравления и обяд за кавалерите на ордена «За храброст» и малък военен парад в София. От 1920 г. стават традиционни големите военни паради в българската столица, на които присъстват Царят, висшите офицери, кавалерите на ордена «За храброст», военните аташета и десетки хиляди граждани.
Военните паради на Гергьовден се преустановяват през 1947 г. с постановление на Министерския съвет, председателстван от Георги Димитров. Денят на Българската армия се променя на 9 септември, а от 1953 г. – на 23 септември. През 1993 г. с постановление №15 на Министерския съвет датата е върната на 6 май като Ден на храбростта и празник на Българската армия.
