Цифрова карта на земята: Как Казахстан променя правилата на играта в аграрния сектор

Рекорден трилион тенге е отпуснат тази година за аграрния сектор.

Но основният проблем не е недостигът на средства, а ниската възвръщаемост от тях, отбеляза президентът в посланието си. Какви задачи стоят пред сектора и как Министерството на земеделието възнамерява да ги реши, разбра кореспондентът на агенция Kazinform.

Посланието на президента тази година прозвуча значително и трезво за цялата аграрна индустрия. Особено на фона на безпрецедентните цифри: тази година за подкрепа на селското стопанство са отпуснати един трилион тенге.

Такива обеми в историята на Казахстан все още не е имало. Но самият въпрос показва, че е време да спрем да измерваме успехите само със субсидии. Парите не трябва да се разтварят в отчетите, а да носят ефект във всички направления.

И първата стъпка към ефективността е честни и прозрачни правила за управление на стратегическия ресурс на страната.

Земята се връща на тези, които работят

— Стратегическият ресурс, който трябва да работи за развитието на страната и благоденствието на всички граждани, безспорно е земята — подчерта Касим-Жомарт Токаев в посланието си.

През последните години именно земелната проблема се превърна в камък на препъване за земеделските производители. Мащабна ревизия показа, че милиони хектари не са били използвани по предназначение или са били предоставени с нарушение на закона.

И всеки „спящ“ хектар е не само недополучена продукция и данъци, но и загубени пасища. Привличането на фонда е пряк отговор на дефицита на пасища и локалните конфликти около достъпа до пасищата.

От 2022 г. държавата е успяла да върне 13,7 милиона хектара земеделска земя. Но засега са преразпределени само 6,2 милиона. В Министерството на земеделието признават: работата не е лесна, но ситуацията се променя.

Фото: Нелли Нигматуллина / Kazinform

Като цяло, от върнатите 13,7 млн. хектара подлежат на по-нататъшно преразпределение 7,5 млн. хектара. При разпределянето на земите на първо място се взема предвид нуждата на местното население от пасища, а останалата част се предоставя изключително на тези, които имат намерение да се занимават с селскостопанско производство, съобщиха от Министерството на земеделието.
Ведомството вече започна цифрово презареждане на земеделската политика. Подготвени са изменения в кодекса, които превръщат всички конкурси за предоставяне на земеделски парцели в изцяло електронен формат. Това означава край на заседанията на земеделските комисии, ръчното разпределение и многоетапните съгласувания.
— Сроковете на конкурсите ще се съкратят почти два пъти. Победителят ще се определя от автоматизирана система въз основа на критерии, интегрирани с държавните бази данни. Това ще осигури прозрачност и ще премахне рисковете от корупция, — отбелязват в министерството.
Друга важна стъпка е създаването на цифрова карта на земите в страната. Вече са цифровизирани над 197,9 млн. ха, или 80,6% от територията. До края на 2025 г. картата трябва да обхване 100% от земите. Това не е просто инструмент за контрол, а основа за ефективно управление на аграрния сектор.
За фермерите това означава, че статутът на парцела, историята, ограниченията и достъпността ще бъдат видими онлайн; за обществото — контрол върху това къде земята се обработва, а къде стои празна; за инвеститорите — бърза проверка на рисковете.

Цифровизация и наука: от данни към реколта

Без честни данни няма честни решения. Засяваните площи „на хартия“, завишени прогнози, „средна“ добивност – всичко това струваше скъпо както на бюджета, така и на фермерите.

Ето защо сателитното наблюдение и изкуственият интелект не са модни думи, а инструмент за управление. Веднага се вижда какво е засято в действителност, кога е по-добре да се излезе на полето, къде има недохранване, къде има болести.

Това е и основата на целевите субсидии, и вътрешната дисциплина на стопанството: един таблет – стотици хектари в „жива“ картина. Не случайно президентът постави акцент върху цифровите технологии.

— Сега трябва да се постави акцент върху развитието на агрохабове и логистични центрове, както и върху установяването на стратегическо партньорство с чуждестранни инвеститори. За целта обаче предприемачите трябва да познават съвременните тенденции и да използват най-новите технологии, включително изкуствен интелект, — отбеляза държавният глава в посланието си.

Опитът на Източно-Казахстанския технически университет „Д. Серикбаев“ показва, че цифровизацията може да даде конкретни резултати.

В продължение на няколко години учените от университета работиха върху създаването на геоинформационна поддръжка за „умното“ земеделие.

Проектът обединява данни от сателити и дронове, резултати от анализ на почвата и климата, както и математически модели за прогнозиране на добивността. Резултатът е мобилното приложение „Планшет Фермера“.

Създадохме модул, който позволява на агронома да вижда всички препоръки в реално време. Какъв севооборот да избере, къде има опасност от болести и какви агрохимични мерки са необходими, разказват разработчиците.
Учените отидоха още по-далеч. Те изследваха въглеродсъдържащи нанопрепарати – фулереноли. Тестовете показаха, че в крайна сметка добивът от пролетна ечемика се увеличава с 25–30%, а семената стават по-устойчиви на болести.
„Това е възможност да не се търсят свободни земи за ниви, а да се повиши ефективността без разширяване на площите“, отбелязват в университета.
В момента университетските сървъри съхраняват големи обеми данни, а алгоритмите за машинно обучение генерират решения за конкретни ниви. Това вече не е експеримент. Работата се извършва съвместно с фермерите от региона и те потвърждават ефективността на технологиите.
Важно е и това, че проектът е свързан с държавните регистри и платформите на „Цифровия Казахстан“. Тоест резултатите от изследванията няма да останат на рафта, а могат да се прилагат в стопанствата още сега.

Маслодайни култури: шанс за милиарден износ

Въпреки това, цифровизацията и новите технологии са само част от пътя. За да промени наистина икономиката си, Казахстан се нуждае от износни двигатели. И тук маслодайните култури могат да играят специална роля.

Фарид Абитаев, генерален директор на „Опитната ферма за маслодайни култури“ в Източен Казахстан, човек с повече от двадесетгодишен опит, говори за това с пълна увереност.

Неговата ферма е една от първите, въвели технологии за минимална и нулева обработка на почвата, европейски подходи към торовете и техниката. Урожайността успя да се повиши значително над средните показатели за републиката, а при отделни култури да достигне рекордните 80 центона на хектар. И маслодайните култури тук са приоритет.

— Около нас има дефицит на растителни масла. Централна Азия, Иран, Китай. Тяхната нужда е около 27 милиона тона. В преизчисление на слънчоглед това са около 100 милиона тона семена. Казахстан отглежда 1,7–1,8 милиона хектара, а през този сезон това са само 2,2 милиона тона. Тоест пазарът е готов да погълне десетки пъти повече, отколкото ние произвеждаме. Това е нашата силна страна – ако продаваме не суровини, а преработени продукти. Още повече, че имаме логистично предимство пред Русия и ще купуват растителни масла от нас с полза за всички страни, подчертава Фарид Абитаев.

Фото: из личного архива Фарида Абитаева

Той дава и международен пример. Русия печели почти 60 милиарда долара годишно от износ на продукти. Казахстан пък през 2024 г. е получил едва 1,8 милиарда долара от растениевъдство.

— Ако стратегията е правилна, за 10 години страната ни може да увеличи износа си три до пет пъти. Това е уникален шанс, защото за разлика от тежката промишленост, където пускането на нови заводи отнема десетилетия, селското стопанство може да даде резултати много по-бързо и да донесе милиардни печалби. През сезона 2023–2024 слънчогледът донесе 560 милиона долара валутни постъпления чрез преработени продукти. През сезон 2024–2025 очакваме около 700 млн. долара. През следващия сезон можем да се доближим до милиард от една култура. Това не е теория, а се състои от логистика, преработка и търсене около нас. При правилна стратегия само една култура е в състояние да удвои, а дори и да утрои нашия аграрен БВП, – обобщава той.

При това, според него, основният проблем е инфраструктурата. Селяните губят до 30% от доходите си поради липсата на сушилни, складове и преработка директно в стопанството. В САЩ или Канада фермерът съхранява зърното у себе си и го продава на световна цена.

У нас же вынужден отдавать перекупщикам задёшево, потому что нет условий хранения. А от этого страдает и качество продукции. Пока не решим этот вопрос, говорить о глобальной конкуренции сложно.

Животновъдство: справедливи правила на пазара и предизвикателствата на ЕАЭС

Но дори и най-доходните култури няма да могат да променят икономиката, ако фермерите останат без равни условия на пазара. И никой от тях няма да остане конкурентоспособен, ако на рафта неговата продукция губи от съседните страни още на етапа на доставката.

„Нашите предприемачи не получават необходимата подкрепа в сравнение с предприятията от другите страни от ЕАЭС и са принудени да отстъпват дори своя пазар“, отбеляза президентът.

Това се отнася особено остро за млечната промишленост. Местните производители са подложени на силен натиск. Руската и беларуската продукция се субсидира, включително доставката до казахстанските магазини. Нашите фермери поемат всички разходи сами.

— Така казахстанските производители се оказват в заведомо неблагоприятни условия. Това категорично не може да се допуска. В крайна сметка нашите заводи са принудени да работят с мляко на прах, което в целия свят се счита за продукт с ниско качество. То се произвежда от мляко с антибиотици и други примеси, което е негодно за преработка в свеж вид. А в същото време Русия и Беларус заливат пазара със своята продукция, получавайки щедра държавна подкрепа, — дава пример Абитаев.

Фото: Ризабек Нүсіпбек/Kazinform

Друг приоритет е производството на месо. В посланието си президентът посочи, че е необходимо не само да се задоволи вътрешният пазар, но и да се укрепи експортният потенциал.

Това означава, че ще трябва да се инвестира в преработка, хладилни мощности, стандартизация на продукцията и едновременно с това да се постигнат справедливи условия за търговия в рамките на ЕАЭС.

Днес Казахстан поддържа конкурентни цени на месото – не случайно то се купува масово дори от съседите, където доходите на населението са по-ниски.

Но вътрешният пазар се сблъсква с проблема на дефицита на суровини и високата себестойност. Ето защо ключовата задача става износът не на суровини, а на готова продукция.

— В момента с участието на казахстански и чуждестранни инвеститори се реализират редица големи проекти за дълбока преработка на селскостопанска продукция. Общите инвестиции надхвърлят два милиарда долара. Ще бъдат създадени над три хиляди работни места. Продукцията е ориентирана към износ в различни страни. Такива проекти трябва да бъдат мащабирани. Във всеки регион, като се има предвид неговата специфика, е важно да се формират вертикални вериги от производителя до магазина, — подчерта държавният глава.

Смисълът е да се продават не „тонове в чували“, а готови продукти – масла, брашно, фуражи, колбаси, полуфабрикати.

Тогава маржата и работните места остават в региона, а не при купувача на нашата суровина. Още един сигнал от посланието – критика на зависимостта от вноса.

Продоволствена сигурност: въпрос не на статистика, а на човешки живот

Днес почти всяко семейство в Казахстан усеща ръста на цените на продуктите. Причината е не само в инфлацията, но и във високия дял на вноса. Президентът в посланието си нарече това „срамна ситуация“ и възложи да се намали зависимостта от чуждестранни доставки до минимум.

Тук става дума за неща, които са много по-широки от цените в магазините. Когато страната не се самозадоволява с продукти, тя става уязвима пред всякакви външни шокове. Именно затова темата за хранителните продукти тази година достигна стратегическо ниво.

В посланието си президентът определи приоритета: „Въпросът не е в количеството на отпуснатите ресурси, а в тяхното ефективно използване“.

Именно ефективността е ключът към това, на рафтовете винаги да има качествени и достъпни продукти, а Казахстан да се превърне в силен играч на световния аграрен пазар.

„Продоволствената сигурност не е просто поле и трактор. Това е икономиката като цяло. Ако хранителните продукти са достъпни, хората имат пари за развитие. Тогава строителството се оживява, малкият бизнес расте, появява се търсене на услуги. Селското стопанство е мултипликатор, който задвижва цялата икономика“, убеден е Фарид Абитаев.

Фото: ВКТУ им. Серикбаева

Резултат: от трилион тенге към прогресивна агроикономика

Посланието на президента се превърна в предизвикателство за сектора: парите вече не трябва да се разтварят в отчетите, а трябва да носят резултати.

Земята – да работи, преработката – да дава добавена стойност, животновъдството – да задоволява вътрешното търсене и да излиза на експорт, цифровизацията и науката – да показват растеж на добивността и икономии.

Така в новия документ бяха изразени амбициозни, но напълно реалистични ориентири: мащабиране на проекти за дълбока преработка, създаване на вертикално интегрирани агропредприятия, внедряване на цифрови технологии.

Всичко това трябва да доведе до това, че Казахстан ще престане да бъде суровинна придатка и ще започне да изнася не само зърно, но и конкурентоспособна продукция с висока добавена стойност.

Ако стратегията бъде реализирана, още до средата на следващото десетилетие Казахстан може да влезе в броя на ключовите агроизносители на Евразия.

По-рано за цифровата презареждане на минно-металлургичния комплекс разказа Гулнара Бижанова.

автор: Нелли Нигматуллина

източник: www.inform.kz