България с нова концепция за регионално развитие до 2040 г.: страната се разделя на четири региона за планиране

Намаляване на териториалните и икономическите различия, по-добър жизнен стандарт и равен достъп до качествени услуги във всички части на страната.

Това са част от основните цели в проекта на Националната концепция за регионално и пространствено развитие на Република България за периода 2026–2040 г.

Стратегическият документ е разработен от Министерството на регионалното развитие и благоустройството с финансиране по Програма „Развитие на регионите“ 2021–2027 г. Той определя дългосрочната визия за териториалното развитие на България и надгражда концепцията за периода 2013–2025 г.

Новата рамка трябва да отговори на някои от най-сериозните предизвикателства пред страната – демографските промени, задълбочените регионални дисбаланси, зеления и цифровия преход и необходимостта от по-конкурентоспособни регионални икономики.

Четири основни стратегически цели

Националната концепция за регионално и пространствено развитие включва четири стратегически цели – териториално сближаване, икономическо сближаване, социално сближаване и растеж и екологична устойчивост.

Последната е нов елемент спрямо предходната концепция и отразява необходимостта зеленият и цифровият преход да бъдат свързани с конкретните особености и потребности на различните части на страната.

Териториалното сближаване ще бъде насочено към укрепване на мрежата от градски центрове, подобряване на свързаността между отделните територии и по-активното участие на българските региони в европейското и трансграничното сътрудничество.

Икономическото сближаване предвижда стимулиране на инвестициите, иновациите и производителността, така че да бъдат ограничени икономическите различия между отделните части на България.

При социалното сближаване акцентът ще бъде върху демографските проблеми, социалните неравенства, човешкия капитал и достъпа до качествени услуги.

България ще бъде разделена на четири региона за планиране

Една от съществените промени е свързана с новия обхват на регионите за планиране от ниво 2. Процесът по промяната се очаква да приключи в началото на 2027 г.

Предвижда се страната да бъде структурирана в четири региона:

• Северен регион
• Източен регион
• Южен регион
• Столичен регион

Намаляването на броя на регионите и обединяването на територии със сходни характеристики трябва да позволят по-ефективно планиране и управление на ресурсите.

Очаква се новото райониране да създаде условия за по-прецизни политики в областта на инвестициите, инфраструктурата и иновациите, както и да подпомогне намаляването на вътрешнорегионалните различия.

София трябва да се утвърди като водещ център в Югоизточна Европа

Концепцията ще има ключова роля при определянето на българските приоритети за европейската политика на сближаване след 2027 г.

Сред заложените направления са инвестициите в хора, региони и институции, подобряването на образованието и уменията, социалното включване и намаляването на различията между отделните части на страната.

Една от заявените амбиции е регионът на София да се утвърди като водещ център в Югоизточна Европа, докато останалите региони постепенно се доближават до европейските стандарти за развитие.

Особено значение се отдава на транспортната и цифровата свързаност, както и на ефективните връзки между различните региони.

Зелени технологии, кръгова икономика и по-ниски емисии

В документа са включени политики за подкрепа на зелените технологии, кръговата икономика, ресурсната ефективност и намаляването на въглеродните емисии.

Предвижда се природните, културните и ландшафтните ресурси на отделните територии да бъдат разглеждани като част от цялостното им икономическо и социално развитие.

Заложен е и полицентричен модел с йерархизирани градове центрове, както и по-тясна координация между националната, регионалната и местната власт.

Ще се следи напредъкът до 2030 и 2040 г.

За изпълнението на концепцията е разработена система от демографски, социално-икономически, инфраструктурни, екологични и пространствени индикатори.

Чрез тях ще се проследява изпълнението на поставените цели до 2030 и 2040 г., като при необходимост ще могат да бъдат предприемани корекции.

Финансирането на бъдещите мерки може да идва от държавния и общинските бюджети, европейските фондове, частни инвестиции, финансови инструменти и международни финансови институции. Конкретните ресурси ще бъдат определяни в документите за стратегическо планиране на регионално и общинско ниво.